Абсурдно е да се отказваме от валутния борд чрез предложение от народен представител между двете четения на промените в друг закон, заяви пред EURACTIV Ивайло Калфин, бивш вицепремиер и бивш съветник на еврокомисаря по бюджета на ЕС Гюнтер Йотингер. В случая, покрай промените във Валутния закон се променя Закона за БНБ, което включва отказ от валутния борд. Вносител на предложението е председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова и нейни колеги от ГЕРБ, които на 23 януари са вкарали поправката в Закона за БНБ през преходните и заключителните разпоредби на Валутния закон, който вече е приет на първо четене. Както коментира СЕГА, тази порочна практика, с която се избягва публичното обсъждане на важни законодателни промени, се превърна в запазена марка на ГЕРБ.
Предложението на Стоянова е в Закона за БНБ да се запише, че от датата на влизане на България във валутно-курсовия механизъм ERM II (т.нар. чакалня на еврозоната) официалният курс на лева към еврото трябва да е равен на курса, договорен по съответните резолюции между Европейската централна банка и останалите държави от еврозоната плюс Дания, която също е в чакалнята на еврозоната.
Това означава, че други държави могат да поискат промяна на курса от 1.95583 лева за евро. Това, макар и теоретично, може да доведе до обезценка на валутата ни.
Калфин изпрати писмен коментар до EURACTIV, както следва:
„По принцип, докато са в ERMII, страните трябва да поддържат стабилност на валутата си. За целта се договаря валутен курс на националната валута към еврото от участниците в еврозоната+Дания, Европейската централна банка (ЕЦБ) и страната, която влеза в ERMII. Ако на пазара курсът се отклони повече от +/- 15%, следва автоматична интервенция, за да се върне в коридора. Тази интервенция се прави, както от националната банка, така и от ЕЦБ, като е неоходима последваща информация. Това продължава минимум 2 години, докато сраната влезе в еврозоната.
В конкретния случай:
става дума за промяна на валутния мехнизъм – от фиксиран курс към плаващ, поддържан в коридор с флуктуации до 30% (от -15 до +15). Това е много сериозен въпрос и на практика означава прекратяване на валутния борд.
Левът ще се привърже към еврото. Досега е привързан към германската марка и чрез нея – към еврото. Има рискове за България, ако еврото изчезне, каквито при сегашния механизъм няма.
С новия механизъм, до момента на влизане в еврозоната, всяка страна, вкл. и ЕЦБ могат да поискат конфиденциално преразглеждане на валутния курс. На практика се появява валутен риск заради отказа от фиксиран курс и преминаването към поддържан в канал. Това ще се отрази на инвестиции, печалби, спестявания и т.н.
От икономическа гледна точка минусът на фиксирания курс е, че се натрупва инфлация, националните цени се увеличават, а при износ валутните приходи се запазват. Това намалява конкурентността на икономиката. Т.е. износителите биха имали интерес от обезценяване на лева, за да се насърчи износа.
Темата е действително много сериозна, особено като се им предвид консенсусът в България за валутния борд. Абсурдно е да се отказваме от валутния борд чрез предложение от народен представител между двете четения на промените в друг закон. (В случай покрай промените във Валутния закон се променя Закона за БНБ).“
Калфин казва, че подобни промени могат да се правят след приключили преговори за влизане в ERM II, а не преди това.
„България трябва да договори и ясно да заяви, че съществуващият валутен курс няма да бъде променян и партньорите от ЕЦБ и еврозоната са съгласни за това. Може да се наложи и много по-тесен коридор (не +/- 15%), след който БНБ да се ангажира с автоматични интевенции. Трябва да се внуши, че курсът няма да се променя и партньорите ни са съгласни с това“, коментира Калфин.
Той добави една “подробност“, припомняйки, че в ERM II трябва да се седи поне 2 години.
“Едно шенгенско пиленце ми говори, че може да се наложи да останем там повече. В този случай трябва да се готвим за много по-продължителен живот с валутен риск, където националната валута ще “плува” в коридор“, предупреди той.
