Не е тайна, че българският банков сектор (подобно на глобалния) е в процес на обновление. Под диктата на регулации, технологии, пазарна среда, кредитните институции се стремят да кредитират бизнеса и домакинствата по стандарти, без да поставят на изпитание финансовата система на страната и с разбирането, че предизвикателствата по пътя към еврозоната ще растат.
Сверяване на часовника
Изпитанията за финансовото посредничество няма да намалеят заради нарастващите рискове в икономическата среда в глобален план и влошаването на показателите за икономическа активност.
Тази година отчете голям резонанс в икономиката – избори в България, в Европа, Brexit, търговски войни. Това се отрази на икономиката на еврозоната, на Европа, на света и рефлектира най-вече върху цената на финансирането.
Но през цялата година пътят на българските банки банки беше трасиран от процеси на оценка, в които те доказаха, че не правят компромиси със стандартите – преминаха успешно стрес тестовете на Европейската централна банка, получиха потвърждение за добрите практики, за начина на управление, които по нищо не отстъпват на прилаганите в еврозоната.
Под надзора на БНБ, в ролята на финансови посредници, банките се представиха по начин, който удовлетвори авторитетният европейски регулатор.
Оценката на качеството и прегледа на качеството на активите на банковия сектор и стрес тестовете на шест избрани банки през първата половина на годината отне доста от енергията на кредитните институции, в които обаче продължиха процесите на разнообразяване на услугите с прилагане на иновации и високи технологии, развитие на дигитални канали и други модерни способи на работа с клиенти.
Гуверньорът на БНБ Димитър Радев даде най-важната оценка, че българският банков сектор е в състояние да устои и на най-негативния сценарий.
Препъникамъкът винаги е бил кредитния риск. Регулярният анализ на централната банка, свързан с макроикономическото развитие на страната, което оказва влияние върху кредитоспособността на длъжниците и функционирането на банковата система, през октомври потвърди присъствието на дългосрочни нециклични (структурни) системни рискове в банковия сектор. БНБ задължи всички банки да поддържат буфер за системен риск в размер на 3% от рисковите им експозиции в България.
Политиката на ниски лихви
За едни добре, за други – зле. Ниските лихви стимулират кредитна активност в подкрепа на икономическия растеж, но изкушават банките да смекчават стандартите. Те удрят и по рентабилността на кредитните институции. Затова макропруденциалната политика на БНБ акцентира върху капиталовите буфери, но приложи и индивидуални капиталови изисквания, които ограничиха лесното разрешаване на заеми.
Тези правила за кредитиране през последните години са част от правната рамка на ЕЦБ, одобрени и от БНБ. Освен че допълват съществуващите капиталови изисквания към банките, те са в защита и на кредитополучателите.
Консолидация в мащаба
През 2019 г. консолидационните процеси в банковия сектор се развиха като продължение на миналогодишните. Банка ДСК – част от унгарската ОТП Group, продължи успешно да интегрира придобитата SG Експресбанк, част от френската финансова група Societe Generale SA, като сливането е планирано да приключи окончателно до средата на 2020 година.
Пощенска банка, част от Eurobank Ergasias S.A., приключи придобиването на “Банка Пиреос България”. Вече се разработват общи продукти и услуги за клиентите на двете банки, като плановете са интеграцията трябва да са факт до края на годината.
27 години след първата консолидация, пазарните участници в българският банков сектор намаляват. Едновременно с това кредитните институции растат като мащаб, увеличават активите и печалбите си.
Засега в публичното пространство не се коментират предстоящи банкови сливания и придобивания, но вероятно по-малки банки ще търсят устойчивост при кредитни институции с по-голям пазарен дял. Разбра се, че Инвестбанк планира да излезе на борсата и да покрие капиталовия си недостиг със свеж капитал и конвертиране на дълг в акции. И това е вариант да пораснеш, за да запазиш бизнеса си.
Петя Стоянова, редактор Бойчо Попов