Мирослав Иванов Държавата ще прави клирингова къща, стана ясно вчера. На заседание на правителството вицепремиерът Ивайло Калфин внесе наредбата за създаването й, но тя не бе гласувана. Преди това трябва да получи лиценз от Комисията по стоковите борси и тържищата. Към момента в комисията няма постъпило нито едно искане за издаване на разрешителното, съобщиха от ведомството в отговор на запитване от „Класа“. Причината, според тях, е точно в липсата на наредба. Въпросът със създаването и лицензирането на клирингови къщи е уреден с промените на Закона за стоковите борси и тържищата, одобрени през октомври 2006 г. и влезли в сила от 1 януари тази година. Таксата, която трябва да се плати за получаване на лиценз, е 5000 лева – скромна сума, на фона на инвестицията, която трябва да се направи. По мнения на експерти от 100 000 до половин милион евро са необходими за клирингова къща. Официално финансовата институция ще обслужва големите стокови борси у нас – в София, Пловдив и Русе, като създаде възможност за извършване на стокови сделки без реална доставка. Според експерти от бранша обаче целта на създаването й са единствено сделки с квотите от вредни емисии, каквито имат част от големите компании у нас. Такива са ТЕЦ-овете „Марица изток“, „Кремиковци“, „Биовет - Пещера“, НЕК - за хидровъзел „Цанков камък“, „Свилоза“, „ТЕЦ - Пловдив“, топлофикациите в София и Перник. Според договора от Киото страната ни се ангажира да намали с 8% изхвърляните в атмосферата вредни емисии. Замерването обаче е направено през 1988 г., когато индустрията в България още действаше и количеството вредни емисии беше доста по-голямо. С либерализирането на енергийния пазар у нас нараства и апетитът към създаването и търгуването на деривати върху енергия. За търговия с дериватни инструменти върху акции в България към момента категорично не може да се говори, единодушни са брокери. Според Светослав Велинов, ръководител отдел „Управление на портфейли“ в „Ти Би Ай асет мениджмънт“, пазарът все още не го налага, тъй като е доста под необходимата ликвидност. Проектонаредбата за създаване на клиринговата къща съвпада с момент, когато стои отворен въпросът с продажбата на 47-те процента държавен дял в Българската фондова борса (БФБ). Преди това обаче борсата трябва да бъде извадена от т.нар. забранителен списък за приватизация. Светослав Велинов:Пазарът няма потенциал Ако говорим за акции, ниската ликвидност към момента е пречка да има дериватни инструменти на пазара. За да може да се търгуват опции върху акции, един стопроцентов дериватен инструмент, пазарът трябва да има дълбока ликвидност, така че и двете страни по една такава сделка да могат да си затворят позициите. Същият проблем стои и пред късите продажби на БФБ. Към момента те на практика не съществуват, защото няма гаранция, че страната, която е по-късата позиция, няма да може да си я затвори. В интерес на истината причината да няма такива инструменти е комплексна. Регулациите към момента не пречат на пазара – просто няма необходимия потенциал. Законовата уредба ще се развие, когато пазарът наложи нуждата това да стане. Това, че всяка регистрирана в ЕС клирингова къща може да бъде използвана за приключване на дадена сделка, е вярно, но според мен нищо не пречи и у нас да можем да търгуваме с деривати. Симеон Елазаров, изп. директор на Софийска стокова борса:Трябва екоминистерството да разреши Клиринговата къща ще работи изцяло в полза на субектите, търгуващи на борсата. Тя ще трябва да обслужва сделките, отложени във времето, и ще влезе в употреба, ако започнем да търгуваме с квотите за въглеродния двуокис, за парниковите газове. Готови сме още от м.г. От Министерството на околната среда и водите само трябва да ни разрешат да ги търгуваме. Европа настоява за това. Не мога да преценя обаче кога правителството ще вземе решение да изпълни европейските директиви. Да се търгува тази стока е много ефективно и ефикасно. Много борси в света вече имат клирингови къщи. Ние ще трябва да разчитаме на наша собствена, тъй като не сме толкова напреднали, за да се осланяме например на Лондон Клиринг Хаус. Чрез борсата може да се продава и електричество. За съжаление тенденциите за покупко-продажба са неясни все още. Държавата обмисля да създаде собствена борса, за да търгува електричеството си на нея, т.е. да направи втори НЕК, само че наречен борса. Към момента клиринговата къща няма да има приложение, макар да имаме стандартизирани фючърсни контракти от 1992 г. Никой не желае да търгува на фючърс, тъй като това означава пазарните субекти да започнат да мислят за утрешния ден, а никой не го прави. Стойността на взаимните задължения между пазарните участници у нас е почти толкова, колкото БВП. Ако спрем година да работим, не могат да се развържат тези взимания и давания. Щом настъпи момент да почнем да работим като хората, т.е. да правим сделки за бъдеща доставка и последващо плащане, тогава срочните сделки няма да могат да се осъществяват без клирингова къща. В началото, разбира се, ще трябват разходи за създаването й. Тя обаче не харчи нашите пари, защото се включва само тогава, когато се регистрира срочна сделка. Докато това стане , практически седи и „дреме“. Що се отнася до инвестицията, мисля, че в наредбата е записана сума от 500 000 лева. Може всяка отделна борса да започне да си прави собствена такава къща...