Делегацията на Международния валутен фонд /МВФ/ пристига във вторник в Румъния. Нова оценка на това, което сме направили или не сме направили, но и предварителни разговори за ново споразумение. В края сме на третото поредно споразумение и дойде времето да си отговорим на един въпрос: Какво спечелихме и какво загубихме под властта на МВФ? През 2008 г. в разгара на предизборната кампания Траян Бъсеску ни увери, че няма да има криза в Румъния, макар че тя вече беше започнала да опустошава силните икономики в света.

След като спечели изборите, тонът му се промени и президентът Бъсеску ни каза, че имаме нужда от предпазен колан под формата на огромен заем. Под заповедите на държавния глава кроткото правителство на Емил Бок бързо мина към изпълнение и сключи споразумение с МВФ, без обаче да има одобрението на парламента.

От май 2009 г. в продължение на шест години вашингтонската институция ръководеше в сянка румънската икономика, надзиравайки, но и контролирайки всички важни мерки, които правителствата вземаха през това време.

НЕНУЖНИ ПЛАЩАНИЯ

И така, в разгара на финансовата криза правителството на Бок взе най-големия заем в историята на Румъния - близо 20 милиарда евро, от които 12,95 милиарда евро от МВФ, а останалите от Европейския съюз, Световната банка и Европейската банка за възстановяване и развитие. По-голямата част от парите влязоха в резерва на Националната банка, а 1,75 милиарда евро отидоха в министерството на финансите за плащане на пенсиите и заплатите.

Днес заемът от МВФ е погасен, като окончателната сметка е около 14 милиарда евро, от които над един милиард евро са лихвите. Имаме да платим още само 3,8 милиарда евро на Европейската комисия до 2019 г. и 1,2 милиарда евро на Световната банка до 2023 г.

Обявената цел на това споразумение беше "затлъстялата" държава да намали разходите си и да се сложи край на харченето на вересия. Взетите мерки се оказаха погрешни. Задушиха икономиката, създадоха тежки социални проблеми, намалиха драстично потреблението и сложиха спирачка на усвояването на еврфондовете. Шефовете на МВФ ни наложиха между 2009 и 2011 г. драконовски мерки, а тогавашните управляващи, които бяха в голяма криза на антикризисни идеи, ги изпълниха. Бяха орязани заплатите, бяха намалени пенсиите, бяха затворени болници и т.н.

И разбира се, прибягна се и до увеличение на данъците и таксите. В края на двете години на строги мерки, населението беше отчаяно, а икономиката се задъхваше. Въпреки тези изключително тежки решения, със силно отражение върху стандарта на живот, бяха подписани още две споразумения - между 2011 и 2013 г. и настоящото - между 2013 и 2015 г. Заедно възлязоха на 7,3 милиарда евро - пари, които не бяха използвани, но за които румънската държава плаща комисионна за ангажимент от 0,3 процента годишно. Тоест близо 40 милиона евро.

ИМАМЕ ЛИ НУЖДА ОТ ОЩЕ ЕДНО СПОРАЗУМЕНИЕ?

Мненията на властите са разделени. Премиерът Виктор Понта заяви неколкократно, че вече нямаме нужда от ново споразумение.

"Нашето мнение, базирано на данните и ситуацията на Румъния в този момент, е, че нямаме нужда от подобно споразумение от предпазен тип. Съществуват (...) два варианта: или да нямаме въобще споразумение с МВФ, или да договори споразумение от типа, който продължава да има Полша - гъвкава линия", заяви Понта.

Същевременно министърът на финансите Еуджен Теодорович обаче заяви, че "искаме ново споразумение, защото това е допълнителна причина Румъния да може да взема заеми по-евтино, да може да продължи същия подход като имидж, като рейтинг".

От страните от Европейския съюз само Полша и България са имали три последователни споразумения с МВФ. Поляците - между 2011 г. и 2017 г., а българите - в периода между 1997 и 2007 г.

И Гърция може да бъде включена в тази категория на шест поредни години под ръководството на МВФ и ЕС, само че тя има само две споразумения, като второто е четиригодишно: 2012-2016 г.

КАКВО СПЕЧЕЛИХМЕ?

Пари за бюджетни разходи - Бюджетът използва 1,75 милиарда евро от заема от МВФ, за които плати годишна лихва от 3,5 процента, макар че целта на заема първоначално беше друга.

- МВФ се намеси и беше подписано Виенското споразумение, с което деветте банки-майка, които имат филиали в страната, се ангажираха да не изтеглят финансовите си линии.

Инвеститорите промениха възприятието си, но не дойдоха с парите.

- Румъния започна да взема заеми по-евтино от частния пазар, стигайки днес до лихви под 2 процента спрямо 6 процента през 2009 г. Но това се случи едновременно със спад на лихвите по заемите, така че заслугата не е изключително на споразумението.

- Въпреки цялото доверие преките чуждестранни инвестции спаднаха до минимума от 2,2 милиарда евро през 2011 г., но започнаха пак да нарастват, достигайки 2,9 милиарда евро през 2014 г.

Възстанови ли се кредитирането? - Не, въпреки че банките-майка не изтеглиха парите си от Румъния, те не отидоха за кредити за компаниите или населението, а финансираха бюджета чрез държавни облигации.

КАКВА ЦЕНА ПЛАТИХМЕ?

Най-драстичните мерки в ЕС - 700 000 бюджетни служители напуснаха държавния апарат чрез съкращения и пенсиониране; - Заплатите на бюджетните служители бяха орязани с 25 процента; - Бяха закрити 67 болници; - Бяха затворени 1500 километра железопътна линия; - Бяха извършени съкращения в частния сектор.

Спадна потреблението и инвестициите - Данък добавена стойност беше увеличен от 19 процента на 24 процента; - Изградени бяха само 373 километра магистрала за последните шест години.

Провалени експерименти - Над 100 000 фирми бяха закрити след прилагането на минималния (патентен-бел.ред.) данък от 2500 леи (еврото се разменя за 4,44 леи); - Въвеждането на частни мениждъри в държавните фирми беше провал; - Големите приватизации се провалиха, а черните дупки станаха още по-черни.

КАКВО ОСТАНА НЕРЕШЕНО?

Просрочените задължения През 2009 г. просрочените задължения на общия бюджет бяха 1,27 милиарда леи и трябваше да станат 0 през 2011 г. В края на 2014 г. бяха 200 милиона леи. Усвояването на еврофондовете Отчитаме най-ниското ниво на усвояване на фондовете на ЕС - под 60 процента.

Черните дупки Неплатените задължения на държавните компании достигнаха около 25 милиарда леи, което представлява 40 процента от генерирания от тях оборот от 62 милиарда леи през 2014 г.

Споразумението с МВФ от 2009 г. предвиждаше преструктуриране на големите държавни компании. В момента нито една от тях не е приватизирана.

БТА