Мая Цветкова
Мажоритарният собственик на Корпоративна търговска банка (КТБ) Цветан Василев се предаде доброволно на полицията в Белград. Това е станало в 12 часа българско време на 16 септември, уточни БГНЕС. По-късно същия ден се очаква той да бъде предаден на съдия, който ще му определи задържане във връзка със заповедта за арест, която е издадена от Интерпол по искане на България. Искането е получено в Сърбия на 15 септември, уточнява електронното издание на сръбския вестник "Блиц".
Заповедта за задържане на Цветан Василев беше издадена на 28 юли от властите в България. Миналата седмица сръбският министър на вътрешните работи Небойша Стефанович заяви, че по онова време той не е получавал никаква информация за Цветан Василев, включително и искането на Интерпол. Цветан Василев притежава стъкларския завод в Парачин.
Той би могъл да бъде върнат в България след положителен отговор на искането на екстрадиция от българските власти. А въпросното искане ще бъде разгледано от сръбски съд.
В края на юни 2014 г., КТБ, която е четвъртата по размер на активите банка у нас, заедно с купената наскоро от нея банка „Виктория", беше поставена под специален надзор от БНБ по искане на основните акционери в банката. Което пък беше заради масираното теглене на пари на вложители от КТБ. Първоначалното становище на БНБ беше, че в края на юли банката ще отвори врати или ще й бъде отнет лицензът. По-късно срокът за решението беше удължен от БНБ до 20 октомври, с възможност това да стане и в края на декември 2014 г., когато пък изтича закановият 6-месечен срок за одитиране. Още с поставянето на КТБ под специален надзор бяха отнети правата на акционерите да се разпореждат с активите на банката.
През юли БНБ предложи план относно КТБ, за който обаче бяха необходими законови промени, които не бяха приети от управляващите и парламента. Парламентът отказа да гласува и актуализация на бюджета, в която бяха предвидени и допълнителни средства за разрешаване на казуса с КТБ.
Междувременно, както е по закон, през август БНБ отправи писмо до акционерите на банката със запитване за техните евентуални намерения относно оздравяването на КТБ. В отговор в началото на септември в БНБ беше получено писмо от другият основен акционер – Оманският фонд, в което съвсем общо се декларира, че при определени условия и след проверка на състоянието на КТБ ще бъде внесено предложение за увеличаване на капитала й, но с „държавна подкрепа".
Към момента мненията на експерти и финансисти относно оздравяването (или не) на Корпоративна търговска банка са различни. Според едни би трябвало след отварянето на банката, както е по закон, вложителите със средства до 200 хил. лв., да си ги получат, но по-високите от посочените суми по сметки ще бъдат загубени. За целта обаче ще бъде изчерпан изцяло Фондът за гарантиране на влоговете. Според други варианти има възможност (почти) всички средства на граждани и фирми да бъдат възстановени, но за целта трябва или банката да бъде оздравена със средствата на настоящите (или нови) акционери, или КТБ да бъде одържавена.
