- Г-н Василев, как виждате възможния изход в най-близко бъдеще от ситуацията, в която се намирате Вие и КТБ?
„Корпоративна търговска банка" АД и аз сме поставени в тази ситуация в резултат на перфектно организиран план с участието на определени медии, а също и на служители на българската прокуратура и Българската народна банка, които се използват като инструменти от определени български политически кръгове.
Видимата част от плана включва унищожаването на КТБ и моята репутация, както и придобиването на примамливи активи на КТБ, които могат да бъдат продадени на инвеститори, по техен избор. Невидимата част от плана е опит да се заличат дълговете на определени лица, подкрепени от тези политически кръгове. Това заличаване би могло да се извърши или с опрощаване на дълговете, или с претопяването им чрез предизвикване на финансова нестабилност и последваща хиперинфлация в страната.
Сценарият с претопяването на дълговете чрез създаването на лавина от банкови сривове в България не успя. Сега тези, които дърпат конците, останаха с един по-малко амбициозен вариант– опрощаване само на въпросните дългове в КТБ чрез изкуствено поставяне на банката в несъстоятелност.
Тъй като официално никой от правителството не направи опит да успокои клиентите на КТБ, докато бяхме свидетели на масови тегления, правителството по всяка вероятност е дало своето мълчаливо съгласие за този злонамерен заговор.
Иронията в тази история е, че същите хора, които поставиха КТБ и мен в тази ситуация, или най-малкото си затвориха очите за това, което се случва, имат правомощията да разрешат случая. Сега те искат да се явят като спасители и да докажат колко лош съм аз и колко добри са те, така че истината никога да не излезе наяве. Тези хора не са заинтересовани от това да се осигури най-доброто решение за клиентите или акционерите на КТБ, защото това би застрашило първоначалния план да се унищожи КТБ по поръчка на политически кръгове и би разкрило плана, в който са станали съучастници.
Безотговорността към акционерите и клиентите на КТБ от страна на правителството и Българската народна банка е доста показателна. Когато на 20 юни БНБ прие да постави „Корпоративна търговска банка" АД под специален надзор, реши да прекрати всички операции на КТБ. Два дни по-късно обаче, преди дори да са проведени разговори с акционерите на КТБ, което е стандартна практика, БНБ обяви, че поставя под специален надзор и дъщерната банка на КТБ и че ще предприеме мерки за национализация и на двете. В случая аз притежавам повече от 50 на сто от капитала на КТБ, а Държавният резервен фонд на Султаната Оман притежава над 30 процента. Моите омански партньори едва ли не трябваше да се молят за среща с БНБ, чието ръководство не желаеше да изслуша техния план за възстановяване, тъй като вече беше взело решение за национализация.
БНБ предпочете да отхвърли първоначално едно разумно предложение на Държавния резервен фонд на Султаната Оман и да удължи затварянето на банката до септември тази година, докато политиците измислят решение, като по този начин предаде клиентите на КТБ. КТБ е системна банка за България: тя е четвъртата по големина банка в страната, със стотици хиляди индивидуални и корпоративни клиенти. Какво ще правят индивидуалните вложители до септември, след като не разполагат с парите си? Какво ще правят фирмите, когато парите им са блокирани? КТБ обслужва около 12 на сто от БВП на страната.
- Позволете да Ви припомня, че това са наистина сериозни обвинения. Странно е, че националният финансов регулатор и Министерството на финансите не биха избрали най-доброто решение за клиентите на КТБ или за банковата система като цяло?!
Вярвам, че действията говорят по-добре от думите или красивите обещания. През последния месец станахме свидетели на това как представители на държавни институции, включително и БНБ, смятат, че разпространяването на невярна информация е приемливо, и действат така, сякаш българските или европейските закони не се отнасят за тях.
БНБ напоследък стана кралица на двойните и тройните стандарти, успявайки в същото време да пренебрегне основни правни и икономически принципи. През юни станахме свидетели на масови тегления в две банки, но подходът на регулатора към тях не беше еднакъв. Докато масовите тегления от Корпоративна търговска банка бяха в своя пик, БНБ не направи нищо, за да успокои клиентите на КТБ: просто беше пуснато едно кратко прессъобщение. Докато кризата на ПИБ беше в своя пик, представители на регулатора отидоха в най-популярните телевизионни канали, за да успокоят обществеността.
Корпоративна търговска банка оцеля след изтеглянето на повече от 1,2 млрд. лева, което е повече от 20 на сто от активите й, и тя все още беше ликвидна. Бих искал да изясня, че всяка друга банка би рухнала под такъв натиск в рамките на 2-3 дни. Дори и на 6-ия ден от кризата, КТБ извършваше всички плащания, което доказва нейнaтa добрa ликвидност и стабилност. Ако масовите тегления бяха продължили с това темпо обаче, КТБ щеше да стане неликвидна. Ето защо ръководството на КТБ поиска специален надзор.
Когато КТБ поиска помощ от регулатора на 20 юни, след 6-дневна криза, регулаторът не осигури ликвидност, а реши да спре всички операции на КТБ. Два дни по-късно беше обявено, че КТБ и дъщерната й банка ще бъдат национализирани, въпреки че нямаше масови тегления от дъщерната банка. БНБ назначи и подробен одит на КТБ, който трябваше да се извърши в рамките на 10 дни. Честно казано, това е несериозно. Как може да се направи финансова ревизия дори и на малка фирма за десет дни? В този случай става въпрос за четвъртата по големина банка в България с повече от 7 милиарда лева активи.
Нещо повече, според последните разкрития на журналисти, БНБ може да е нарушила собствените си разпоредби от 20 юни, тъй като се твърди, че е изтеглила повече от 30 млн. лева на 25 юни. Тази сума е била депозирана от държавния фонд, който гарантира депозитите на гражданите. Твърди се, че БНБ може да е изтеглила пари и на 20 юни, когато беше предложен надзорът. Това повдига въпроси за истинската им мотивация в тази ситуация: дали те въобще са възнамерявали да оздравят Корпоративна търговска банка?
- Г-н Василев, ако организаторите на този сценарий са имали първоначално интерес да се предизвиква лавина от масови тегления от банките, какво ги е спряло? Защо БНБ спасява ПИБ, но не и КТБ? И защо след резултатите от одита на БНБ, БНБ обвини Вас и начина, по който КТБ е била управлявана? Как ще коментирате? Дали БНБ не прилага различен подход към КТБ, тъй като нещо не е наред с КТБ?
Тези, които стоят зад атаките срещу Корпоративна търговска банка, са в брак по сметка: всички те обаче са сключили този брак с различна цел. Сегашното правителство е параван, а не инициатор на това, което се случи. Мисля, че има две възможни обяснения.
Първата версия е, че правителството е било наясно само с плана да се унищожи КТБ и е дало съгласие за това. След като са осъзнали потенциалните последици от масови фалити на банки, което щеше да им струва политическата кариера, тъй като нито едно правителство не иска да остане в историята като кабинет, който не е могъл да предотврати сериозна финансова криза, те решиха да сведат щетите до КТБ, за чиято публична екзекуция първоначално са дали съгласие. Втората версия е, че компетентната част от служителите в БНБ са надигнали глас, че това, което се случва, е абсурдно, и затова бяха предприети някои действия.
Твърденията, че нещо с КТБ не е наред, умишлено се разпространяват, за да се представят изкуствени извинения относно насилственото и незаконното национализиране на активи на КТБ. Резултатите от одита, както бяха обявени в прессъобщението на БНБ от 11 юли, са просто абсурдни. БНБ заяви, че досиетата на кредити в размер над 3,5 млрд. лева са изчезнали и за това ги считат за лоши. На първо място, технически е невъзможно да има изчезнали документи, защото всички кредити са регистрирани в Националния кредитен регистър на България. Също така счетоводните баланси на Корпоративна търговска банка са заверени от международно признат одитор – KPMG, а предишният одит от БНБ през 2013 г. показа, че КТБ има около 2 процента лоши кредити в портфейла си. Дори ако хипотетично приемем, че има изчезнали досиета, това не означава, че кредитите не се обслужват и че не са обезпечени.
Освен това БНБ заключи, че „Креди Агрикол България" ЕАД, която КТБ придоби на 12 юни тази година, е „добра банка", а КТБ е „лоша банка". Ако КТБ е „лоша банка", защо БНБ разреши придобиването? Защо добрата „Креди Агрикол България" ЕАД е на загуба в продължение на няколко години, а лошата КТБ е на печалба от 2001 г. насам?
БНБ заяви още, че на 19 юни аз съм изтеглил повече от 200 милиона в брой от КТБ и че съм източил своята собствена банка, допринасяйки за нейния крах. Това обвинение би шокирало всеки. Преди всичко, аз дори не бях в България по това време. Второ, как може изтеглянето на 200 милиона, които, между другото, биха били огромни като обем, да остане незабелязано в центъра на София? И трето, официална графологическа експертиза показа, че моят подпис е фалшифициран върху документите, с които БНБ „установи", че са изтеглени въпросните пари.
- Така е, г-н Василев, но прокуратурата промени версията на БНБ. Те обясниха, че въпреки че счетоводните документи са били финализирани на 19 юни, Вие в действителност системно сте източили повече от 200 милиона лева от КТБ от 2011 г. насам...
Тази версия също е неоснователна. Корпоративна търговска банка е проектът на живота ми и аз винаги твърдо съм стоял зад него. Защо да правя нещо, което би изложило на риск собствения ми бизнес? От 2011 г. съм се отказал от близо 100 милиона от дивиденти в подкрепа на банката. Печалбата на КТБ за последните три години от над 190 млн. лева е вложена в капитал, тъй като всички основни акционери предпочетоха да подкрепят растежа на банката, вместо да се възползват от своите дивиденти.
От 2011 г. насам аз лично съм вложил 86,329 милиона допълнителен капитал в „Корпоративна търговска банка" АД и съм осигурил на банката подчинен дълг в размер на 56,7 милиона лева. От 2011 г. насам КТБ е изплатила повече от 20 милиона лева под формата на данъци. Изключваме данъците, които моите фирми и аз лично сме внесли в държавния бюджет.
- Защо прокуратурата повдига обвинение, ако то е неоснователно?
Защото някои политически кръгове имат интерес от обвинение срещу мен на всяка цена. Бих искал да ви напомня, че фракции от българската прокуратура са показали умението си да режисират театър. Причината да започне кризата в банката бяха безпрецедентни спекулации от някои служители на българската прокуратура на 12 юни и 13 юни, които продуцираха трилър с помощта на някои български медии, публикували повече от 1000 статии, разпространяващи слухове за мен и КТБ, в рамките на една седмица.
В петък, 13 юни тази година, медиите под косвеното влияние на Делян Пеевски и част от прокуратурата тиражираха мегаспекулацията, че аз съм поръчал заговор за убийството на Пеевски. Трима невинни мъже бяха публично арестувани, техните имена и лица бяха показани по телевизията и бяха представени като „заподозрени, които подготвят убийството на Пеевски". Първите тегления от КТБ започнаха малко след като тази „голяма новина" бе разпространена в повечето медии в рамките на няколко часа.
Българските медии и служители на българската прокуратура разпалваха слухове в продължение на 5 дни, намеквайки, че аз съм убиец. Въпреки че съдът отказа да наложи мерки за неотклонение на задържаните, тъй като не видя никакви реални доказателства, прокуратурата заплаши, че ще обжалва решението му. Трябваше да гледаме професионален театър 5 дни, преди главният прокурор да признае, че прокуратурата е направила грешка и че няма доказателства за обвинение.
След като тази атака не успя, в периода 18-19 юни същите медии и части на прокуратурата започнаха да разпространяват новината, че ръководителят на Банков надзор в БНБ е обвинен от прокуратурата за престъпления по служба, което е довело до отклонение на средства от КТБ в моите фирми. За пореден път тази новина бе разпространена в рамките на няколко часа и аз бях „осъден" от почти всички медии. Тази новина предизвика пика на кризата за КТБ.
Доста странно е, че основното заключение на десетдневния одит на КТБ беше, че са открили счетоводни документи, които уж доказват, че съм източвал КТБ. Това заключение пасва идеално на тезата на медиите от 18-19 юни. Въпросът е как тези медии са имали информация за предполагаемото източване през юни, преди БНБ да направи своя одит през юли? Също така, странно съвпадение е, че моят подпис е бил фалшифициран върху документите, които БНБ намери и които се предполага, че доказват източването.
Ясно е, че това е нагласено. Твърдя, че обвиненията срещу мен имат силно политическо измерение.
- Медиите твърдят, че кризата в КТБ започна след разрив между Вас и г-н Пеевски. Каква е причината за това разцепление? Дали той дължи пари на КТБ? Има и други слухове: че разривът е свързан с изграждането на газопровода „Южен поток"?
Въпреки че има разрив между Пеевски и мен, аз вярвам, че някои медии му отделиха твърде много време, за да се отклони вниманието от това, което наистина се случва в България. Вярвам, че Пеевски се използва като инструмент в по-голям сценарий, целящ да унищожи „Корпоративна търговска банка" АД, придобивайки активите й на цени под тяхната стойност, както и да заличи дълговете на определени хора.
Причината за разрива между Пеевски и мен е, че имаме различна философия за това как трябва да се прави бизнес.
Ръководството на КТБ вече обяви в публичното пространство, че компании, които непряко са свързани с него, имат кредити от Корпоративна търговска банка и са спрели да ги обслужват. За това може да се твърди, че те имат интерес от това, което се случва. Но те не са единствените.
Относно спекулациите, свързани с „Южен поток", има много слухове, че аз съм човекът, който популяризира руското влияние в България. Това е голямо недоразумение. Подкрепям всички разумни проекти и имам бизнес партньори от целия свят – САЩ, Европа и Азия. Всички тези спекулации се подхранват, защото VTB Capital придоби дял от КТБ преди няколко години, но хората забравят, че VTB Capital е надежден партньор, направил инвестиции в много европейски страни.
- Миналия петък Министерството на финансите обяви, че ще даде възможност за рекапитализация на оманските инвеститори. Смятате ли, че има реален шанс да отворите КТБ отново и има ли достатъчно ресурси за покриване на всички изисквания на клиентите в момента? Какви по-нататъшни действия ще предприемете?
Смятам, че това решение на министър Чобанов дойде твърде късно и илюстрира отчаянието и безпомощността на сегашното правителство да се справи с кризата в КТБ, която то самото окуражи, за да се хареса на тези, които дърпат конците. Това решение трябваше да бъде взето веднага след поставянето на КТБ под специален надзор, а не чак сега. Държавният резервен фонд на Оман имаше план за рекапитализация още в края на юни.
Правителството допусна непоправими щети за КТБ, клиентите й и служителите й, а глобално и за имиджа на България пред инвестиционната общност. Сега иска да прехвърли отговорността за своите действия и бездействия на някой друг. Това за мене е престъпление.
На първо място, това, което бюрократите не разбират, е, че корпоративните и индивидуалните клиенти имат своите ежедневни нужди. Техните средства са блокирани от 20 юни насам, а наскоро БНБ удължи забраната за операции до септември – в момента и гражданите, и фирмите страдат еднакво от огромни загуби и неудобства. Знам, че има индивидуални клиенти, които имат сметки само в Корпоративна търговска банка – как ще плащат сметките си, как ще живеят до септември? Също така фирмите трябва да спрат да работят за три месеца: всички те имат договори, които трябва да се изпълняват, служители, на които трябва да плащат, по някакъв начин трябва да финансират производствените си процеси, износ и т.н. Кой ще компенсира клиентите за претърпените загуби и вреди?
Освен това чрез своите действия държавни институции унижиха и служителите на КТБ, които трябва да се чувстват „виновни", че са работили усърдно и са били в екипа на една от най-добрите банки в България. Много от тези хора са тормозени всекидневно, за да направят признания за неща, които не са направили или видели, само за да бъде доказана тезата на тези, които дърпат конците. В края на краищата кукловодите вдигнаха толкова много шум: имат нужда от изкупителна жертва, за да си прикрият следите.
На трето място, държавните институции успяха целенасочено да унищожат имиджа на КТБ и да компрометират инвестициите в нея. Страх ги е, че клиентите ще искат да си изтеглят парите от банката веднага след като отвори, независимо като национализирана институция или не, и сега се опитват да замажат положението. Затова и дълго време лансираха абсурдни, популистки мерки.
В общи линии, политиката на правителството спрямо КТБ е разруши къща, за да построиш колиба. В случая те разрушиха къщата, а сега прехвърлят отговорността за строежа на колибата на тези, които са построили къщата. Заради всички щети, причинени от държавните институции, на този етап възстановяването на КТБ ще е трудно. Това не значи обаче, че е невъзможно. Моята основна мисия, откакто КТБ е под специален надзор, е да направя всичко по силите си за минимизирането на загубите за депозантите. Това може да стане чрез допълнителна инвестиция от сегашните инвеститори, а също и чрез привличането на допълнителен капитал от други международни инвеститори. За тази цел обаче трябват определени гаранции от страна на държавата. Ще е необходимо и търпение от страна на вложителите.
Същевременно вярвам, че много лица и институции, които са опозорени в тази целенасочена кампания, ще заведат съдебни дела срещу всички инструменти, помогнали на кукловодите да реализират своя сценарий. Рано или късно виновните за безобразието ще се изправят пред съдия, на когото не могат да влияят.
Що се отнася до опитите да се скалъпи обвинение срещу мен на база на фалшивите самопризнания, извлечени след тормоз над свидетели, както и от фалшифицираните документи, използвани като доказателство за това, което кукловодите са решили, вярвам, че справедливостта ще възтържествува. Със сигурност ще се боря до край.
