Водещите световни централни банки отново започват да прилагат по-непрозрачен и изкусен подход на водене на своята политика, слагайки край на експеримента от ерата на кризата с ясно формулираните послания, които подложиха на риск доверието към тях и не бяха заменени за конкретни действия, пише Ройтерс. От Вашингтон през Лондон до Токио световната промяна от прозрачност до гъвкавост подчертава предизвикателствата, пред които се изправят централните банки, когато подлагат на тест лимитите, които може да достигне паричната политика.

Влошавайки състоянието на световната сцена, Федералният резерв на САЩ (Фед) и Английската централна банка (АЦБ) търсят начини, чрез които да адресират намеренията си за повишаване на лихвените проценти. Същевременно Европейската централна банка (ЕЦБ) и Японската централна банка (ЯЦБ) вървят в друга посока. И Фед, и АЦБ обещаха да държат лихвените проценти близки до нулата, докато безработицата в САЩ и Великобритания не спадне до определено ниво. Въпреки това безработицата в двете страни се понижи по-бързо от очакванията на икономистите, като и двете централни банки побързаха да заменят рязко остарелите си „бъдещи насоки".

След като понижиха краткосрочните разходи по кредитирането до исторически ниски нива, за да преборят финансовата криза и дълбоките рецесии, западните централни банки започнаха да правят залози за бъдещия курс на лихвите в опит да понижат дългосрочните разходи по кредитирането с цел стимулиране на бизнес активността, търсенето на жилища и автомобили.

Председателят на Фед Джанет Йелън и много други централни банкери постоянно казваха, че по този параграф планът е успешен, въпреки че за изпълнението му са допринесли други фактори. Но Йелън, която беше заместник-председател на Фед преди да поеме отговорност за слабите места на щатската централна банка, отне товара на специфичните прогнози за курса на политиката.

Що се отнася до ЕЦБ – може би тя се изправя пред най-големия тест, тъй като се бори да потуши дефлационните рискове. След като прекара по-голямата част от изминалата година в тестване на реакциите на финансовите пазари за бъдещите си действия, през юни ЕЦБ въведе отрицателна лихва по депозити на търговски банки. Президентът на институцията Марио Драги каза, че могат да последват още действия, ако се наложи, въпреки че не е ясно колко дълго той може да изчака преди да стартира програма за количествени улеснения – последното най-мощно оръжие от инструментариума на банката.