Мая Цветкова
Икономическите санкции, които ЕС и САЩ предупреждават, че могат да наложат на Русия във връзка с присъединяването на Крим, биха се отразили негативно на българската икономика. По този въпрос мненията у нас са почти единни, въпросът е какви ще са евентуалните санкции и съответно какви биха били конкретните измерения на отражението им у нас.
Към момента наложените санкции са съвсем символични – забрана за посещение на САЩ и държави от ЕС на няколко десетки руски политици и бизнесмени (и то не водещи) и запориране на банковите им сметки в тези страни (а някои от тях вече обявиха, че нямат такива). Ако обаче се стигне до истинска „търговска война", нещата, разбира се, ще станат сериозни. Защото страните от ЕС - и в частност особено България – са /силно/ зависими от руския природен газ, а и петрол. Стокообменът като цяло на България с Русия е важен за страната ни.
Затова представители на различни сектори на икономиката вече изразиха мнение, че страната ни няма никакъв интерес от нагнетяване на напрежение в региона и налагане на санкции на Русия. Защото ако това се случи, и Русия ще „отвърне на удара", в което едва ли някой се съмнява. Така че при такава ситуация (засега само теоретична) страната ни ще е между държавите, които икономически ще пострадат (поне) колкото Русия, което в нашия случай би било като „без вина виновен". Естествено че в България никой не иска това, още повече, че едва от края на миналата година у нас се забелязват плахи признаци на икономичиско оживление и лек годишен ръст на брутния вътрешен продукт (БВП).
На този фон, имайки предвид разразилата се преди няколко години финансова и икономическа криза, дошла в Европа и у нас от далечните САЩ, може да си представим една, засега само теоретична ситуация. Да си представим за момент, че при едни по-строги санкции на САЩ срещу Русия, ограничаващи и достъпа й до международните финансови пазари, Китай реши да разпродава масирано дългосрочни дългови облигации на САЩ. Обемът на американския държавен дълг, принадлежащ на Китай, към ноември 2013 г. е достигнал безпрецедентното ниво от 1,317 трилиона долара, по данни на Министерството на финансите на САЩ. Въпросната сума е по-малко от 10% от общия дълг на САЩ - който е приблизително над 16 трилиона долара, т.е. около обема на БВП на САЩ - но е достатъчно огромна, за да може при определени условия да повлияе на световните финансови пазари.
При такава, засега само теоретична ситуация на разпродажби на американските книжа от Китай, цената на облигациите и съответно на дълга на САЩ ще се понижи. Масирана разпродажба на голямо количество държавни съкровищни облигации на САЩ би понижило курса на долара, който е международна валута, коментираха финансисти споменатата хипотеза. Което пък, би повлияло и на основните лихви на много централни банки в света. Верижната реакция би могла да разтърси международните финансови пазари, включително големите фондови борси, а също и банки, застрахователни компании, и др., т.е. международната финасова система като цяло. Всичко това би довело до непредвидими последици. Е, кой би искал подобно нещо, което в най-лошия си вариант вещае нова финансова криза? Хубавото е, че засега това е само съвсем теоретична хипотеза, за която вероятността да се случи на практика клони към нула.
