Какво реално ще се промени и в каква насока, ако бъдат приети предложенията на бюджетната комисия за промени в банковите закони? Какво е било досега и какво се очаква да бъде?
1. Предложените промени ще важат единствено за нови кредитоискатели. Реално проблемите които изпитват настоящите кредитоискатели остават в пълен размер. Това комбинирано със спада в търсенето на кредити предопределя липсата на реален икономически ефект на тези мерки.
2. Към момента в закона е регламентиран така наречения Базов лихвен процент, който се определя едностранно от банката и в последните години при почти всички банки беше вдиган няколкократно.
Занапред се въвежда формиране на лихвата на база пазарни индикатори EURIBOR, SOFIBOR, LIBOR, ОЛП на БНБ, индекси на националния статистически институт, както и възможност за комбиниран индекс от изброените. Това обече ще доведе до 2 проблема:
- Посочените индекси са на исторически ниски нива и могат единствено да растат във времето, а с тях лихвите и вноските по кредитите.
- Дава се възможност банките да използват комбинация от индексите. В тази връзка образуването на лихвите ще бъде отново неясно за кредитоискателя и ще позволи спекулации от страна на банките.
3. Към днешна дата всяка банка беше длъжна да обявява в помещенията си лихвите по кредитите и депозитите, а контрольор беше БНБ. С предложените промени отпада задължението на банката да обявява в помещенията си лихвите по кредитите. Отпада и задължението на БНБ да следи за това. Остава задължението да се обявяват единствено лихвите по депозитите. Лихвите по евентуален кредит ще научите, само ако ви бъде предоставен единен информационен формуляр по европейски образец. Как ще става това предоставяне не е ясно. Дали преди подаване на молбата за кредит или заедно с нея?
4. Предложените промени ще засегнат единствено кредитите за покупка на жилище. Останалите кредити срещу ипотека, но без покупка на жилище, ще останат по старите действащи в момента правила. Предвид факта, че покупките на жилища с кредит ще бъдат много малко оттук нататък, тази промяна едва ли ще засегне голям брой бъдещи кредитоискатели.
5. Предлага се отпадане на такса за предсрочно погасяване на „ЖИЛИЩЕН КРЕДИТ". Преди няколко години това стана и за потребителските по силата на евродиректива, която доведе до повишаване на таксата при първоначалното отпускане. От около 1.5% средно се покачи до 2.5% за почти всички банки. Очакванията са тази такса да бъде заменена от друга подобна и да влезе отново в цената на кредита.
6. Предлага се разпоредбите на Закона за потребителския кредит да засегнат и бързите кредити, но без да се дава право на кредитоискателя да направи отказ от кредита в 14 дневен срок, без да дължи неустойка. Това може би единствената полезна за кредитоискателите мярка, въпреки че се отнася за един не толкова добър пазарен сегмент.
7. Предвижда се да се предостави възможност на бъдещите кредитоискатели по ЖИЛИЩНИ КРЕДИТИ, да могат да избират между 2 вида договори, ако изпаднат в неплатежоспособност. Първият вариант е да се запази сегашното положение в което банката може да се удовлетворява от цялото ви останало имущество или работна заплата. Вариант 2 – банката да се удовлетвори единствено от ипотекираното жилище.
Не се посочват специфични изисквания към тези договори, което значи, че банките ще предложат изключително неизгодни условия за кредитиране по вторите договори, което да ги обезсмисли.
8. Правят се предложения за промени в събираните от банките такси по кредитите. Забраняват се някои видове такси (б. р. - например такса "управление на кредита", което по принцип е задължение на банките, част от основната им работа). Но остава възможността банките да измислят и въведат друг вид такси или такива с други наименования.
9. Отпада задължението на банката да уведоми кредитоискателя при промяна на лихвите или таксите, че има право да прекрати договора в 7 дневен срок.
Изводът, който може да се направи от тези промени е, че те не решават проблемите на настоящите кредитоискатели и се отнасят само за бъдещите кредитоискатели по ЖИЛИЩНИ КРЕДИТИ. Промените не третират бъдещите кредити срещу ипотека, което свива още веднъж обема на регулацията. В резултат на промените кредитоискателите ще бъдат ПО-НЕИНФОРМИРАНИ от преди, а защитата им в съда ще се позовава на едни довод по-малко. В крайна сметка предложените промени няма да доведат до каквито и да е промени в икономиката ни, нито ще повишат по какъвто и да е начин спадащото доверие в банковата система.
