Мая Цветкова

-Г-н Андронов, каква беше като цяло изминалата 2013 г. за банковата система у нас?

2013 година се характеризираше с много силен натиск върфу ефективността на банките, заради намаляващите им приходи от основна дейност. Впрочем, този процес продължава вече няколко години. Лихвените доходи спадат както заради „замръзналите“ кредитни портфейли, които се обновяват при по-ниски лихвени проценти, така и заради устойчиво нарастващите депозити.

Добрата новина е, че сигналите за стабилизиране на качеството на кредитите стават все по-силно отчетливи. Има и признаци на по-високо търсене на фирмени инвестиционни кредити, а пазарът на недвижими жилищни имоти показа признаци на съживяване.

Предизвикателството, свързано с ефективността, принуждава банките да търсят всякакви резерви в разходите си, да оптимизират дистрибуционните си канали, да модернизират работните си процеси. Общата ефективност е функция и на мащаба на бизнеса, т.е. колкото той е по-голям, толкова потенциално е и по-ефективен. В този смисъл евентуална консолидация между банки (чрез сливане или придобиване) също е начин за повишаване на ефективността. Но към момента за съжаление не виждам много възможности това да се случи у нас.

Разбира се, годината не беше еднаква за всички банки, и някои трябваше да направят много важен избор в една или друга посока.

-Докъде според Вас може да продължи започналото преди месеци намаление на лихвите по влогове на граждани?

Процесът на понижение на лихвите по депозити у нас всъщност е положителен, като се има предвид цялостната икономическа картина в страната. Движението на лихвите е пазарен процес и не мога да кажа до какви точно стойности биха могли да паднат. Надявам се обаче интересът към спестяване донякъде да намалее, което да подтикне гражданите към по-голямо потребление. Защото има необходимост от това. Общият обем на спестяванията на гражданите в банките вече е доста голям. Ако мога образно да се изразя, банките имат „гориво за кредитиране” поне за месеци напред. Те вече са се „запасили” с ресурс от депозити и тяхното по-нататъшно увеличение малко би допринесло за повишаване на ефективността им.

-Как влияе прекалената спестовност на икономиката?

Икономиката има необходимост от увеличение на потреблението, включително и чрез отпускане на повече заеми. Затова както за икономиката, така и за банките би било добре част от спестяванията да се трансформират в потребление. Което би могло да стане, когато средните лихви по депозити паднат дори под ръстта на инфлацията на годишна база. Мисля, че сме на път това да случи - интересът към депозитите ще поспадне и така повече пари на фирми и граждани ще се насочат към потребление.

Всъщност, промяната можеше да започне и по-рано, ако не се задържаше падането на средните лихви по депозити чрез преоформяне на влогове от по-кратък за по-дълъг срок, където по принцип лихвите са по-високи. Но и тази тенденция като че ли изчерпа потенциала си, така че вече няма какво да задържа пазарния процес на падане на лихвите по влогове. Когато лихвите у нас станат ако не конвергентни, то близки до тези в Европа, тогава и атрактивността на банковите влогове ще намалее и повече средства на граждани и фирми ще се насочат към потребление.

-Това значи ли, че скоро ще се забележи нарастване на потреблението и на инвестициите?

Бих казал, че първите признаци в тази посока вече са налице. Фактът, че има ръст на сделките с недвижими имоти (по данни на агенциите), най-вече жилищни, показва, че част от спестеното започва да се консумира. По официални данни, през третото тримесечие на 2013 година има малко увеличение на общото потребление, както и ръст на БВП от 1,5% на годишна база. Нарастване на потреблението и инвестиционна активност можеше да се случат още в средата на миналата година и по-рано, ако не беше нестабилността.

Икономическият цикъл следва логиката си и вече тръгва нагоре и ако сами не правим по-сложно възстановяването, то ще се случва. Общо взето има всички предпоставки за растеж на икономиката и за по-голямо потребление. На такъв етап от икономическата фаза сме, че това е на път да се реализира.

А компаниите, които биха подпомогнали възстановяването с големи инвестиции ще дойдат, когато у нас има комфортна и предсказуема среда, докато при наличие на някакви сътресения ще изчакат. Когато всичко се нормализира и започнем да гледаме напред, инвестициите ще нарастнат.

-А специално за банковите кредити и депозити какви са очакванията Ви през 2014 година?

Очаквам да има едноцифрен ръст на основните агрегати на финансовите институции. По-конкретно, очаквам депозитите на граждани да продължат да нарастват като цяло, но с по-бавен темп. Смятам, че ще има малък ръст на заемите за граждани (по предварителни данни за 2013 г. такъв няма да има), а кредитите за фирми очаквам да имат повишение с 1-2 процентни пункта по-голямо от това за 2013 г. Пак казвам, това ще стане, ако няма политически или законови сътресения.

-Г-н Андронов, какво означава за българските банки оповестеното в края на 2013 г. официално решение за създаване на европейски банков съюз?

Въпросът за банковия съюз е много сложен и обширен, а има и немалко теми, свързани с него, които предстои да се уточняват на европейско ниво. Все пак, най-общо може да се каже, че влизането в банковия съюз освен административни, регулаторни и законодателни промени, означава много сериозна подготовка и на самите банки.

Но хубавото е, че дъщерните банки на българския пазар, които са част от големи финансови групи от еврозоната, вече в една или друга степен са обект на изискванията и предписанията на Европейската централна банка (ЕЦБ) и на Европейската банкова агенция. Така че - независимо че формално страната не е член на еврозоната и банките ни не се подчиняват директно на бъдещите режими на ЕЦБ - ние започваме подготовката си за нейните по-високи стандарти отсега.