Предвижда се да има възможност за създаване на колективни инвестиционни схеми с инвестиционни подфондове, което е обичайна практика в повечето държави-членки на Европейския съюз, като тази възможност е предоставена и на българските колективни инвестиционни схеми. Този и други въпроси се уреждат с предложените от правителството промени в Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и други предприятия за колективно инвестиране, които промени бяха прието на заседанието на Министерски съвет на 9 октомври, съобщиха от правителствената информационна служба.

С проекта се допуска депозитор да може да бъде и инвестиционен посредник, отговарящ на определени изисквания, с цел да бъдат разширени възможностите при избор на депозитар на увеличаващия се брой предприятия за колективно инвестиране.

В отговор на заявения от участниците на финансовия пазара интерес, е предложена уредба на национални инвестиционни фондове, каквито към момента могат да бъдат само дружества от затворен тип. Предвидено е като такива да функционират и отворени дружества, както и “отворени” и “затворени” фондове. Това ще бъдат предприятия за колективно инвестиране с изисквания за диверсификация на портфейлите и риск мениджмънт, които публично предлагат дяловете си, независимо дали са от отворен или затворен тип и ще са насочени към масовия инвеститор.

Със законопроекта се въвеждат също така някои разпоредби на издадените от Европейския орган за ценни книжа и пазари насоки за борсово търгуваните фондове и фондовете на паричния пазар, което следва да даде възможност за развитие на сектора на такива фондове.

Проектът като цяло има за цел да въведе в българското законодателство изискванията на Директива 2011/61/ЕС относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове. Предвидено е създаването на нов дял “втори” в закона, който въвежда понятието „лица, управляващи алтернативни инвестиционни фондове” и създава уредба на лицензирането им, съответно регистрирането.