През 2009 г. държавният дълг на България е 9.34 млрд. лв., а в края на управлението на ГЕРБ възлиза на 13 млрд. лв. За последните години дългът бележи увеличение от 3.7 млрд. лв., а фискалният резерв намаля с 4.4 млрд. лв. Това коментира от парламентарната трибуна финансовият министър Петър Чобанов в началото на дебатите за актуализация на Бюджет 2013 г. Очаква се до края на деня Народното събрание на гласува на първо четене актуализацията на бюджета.

„Този до 1 млрд. лв. заем, който се дава възможност да бъде емитиран с предлаганата актуализация се превърна в обект на всякакви спекулации в публичното пространство“, посочи финансовият министър. По думите му, категорично няма опасност от гръцки или испански сценарий у нас. Възможността да поемем нов дълг от един милиард лева не се свежда до това, че ние искаме тези пари - те ще постъпят във фискалния резерв, обясни Чобанов.

Той посочи, че идеята на актуализацията на държавния бюджет е “да стъпим на по-реална основа при правенето на бюджет”. По думите на Чобанов, характерно за правенето на бюджет от бившия финансов министър Симеон Дянков е било рязане на разходи, без да е обмислено как това се отразява в ключови сектори. Така се замрази процесът на фискална децентрализация, каза още Чобанов.

Основните параметри на предлаганата актуализация, предвиждат ръст на БВП от около 1%, което е по-песимистичен сценарий от заложения в макрорамката към Бюджет 2013 растеж от 1,9%. Така увеличаването на дефицита нараства с 493,4 млн. лв., с което се променя бюджетната позиция до дефицит от 2,0% от прогнозния БВП, но остава в рамките на регламентирания от Закона за устройството на държавния бюджет лимит от 2% от БВП и спазва критериите от Маастрихт.

Предлаганото увеличаване на дефицита обуславя промяна в лимита за максималния размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2013 година. Емитираните извънредно 6-месечни ДЦК на вътрешния пазар на стойност 800 млн. лв. през февруари 2013 г. на практика са изчерпали одобрения лимит. От друга страна, съществува необходимост от осигуряване на буфер във фискалния резерв, който да минимизира евентуални ликвидни рискове. Обезпечаването допълнителното дългово финансиране в размер до 1 млрд. лв. няма да окаже влияние върху регламентираното ограничение за максималния размер на държавния дълг към края на годината от 14,6 млрд. лева.

Една от основните причини за актуализацията, представена от Министерството на финансите е, че очакванията са за толямо неизпълнение на приходите. В резултат на предприетите спешни мерки за двете приходни администрации очертаващото се неизпълнение в данъчните приходи по републиканския бюджет за 2013 г. е в размер на около 555 млн. лева, от първоначалните оценки на приходните агенции за неизпълнение в размер близо 980 млн. лв.

За преодоляване на натиска върху разходите в резултат на просрочените задължения, както и за осигуряване на допълнителен ресурс в резерва за непредвидени и неотложни разходи, в частта му за структурни реформи и допълнителни фискални мерки, се предвиждат разходи за разплащане на задължения към бизнеса и разходи за подкрепа на гражданите в общ размер на 200,4 млн. лева. От тях предвиденият ресурс в размер на 160,4 млн. лв. е предназначен главно за погасяване на просрочени задължения на държавата към бизнеса, натрупани основно в системите на Министерство на отбраната, Министерство на вътрешните работи и Министерство на правосъдието. Предвидени са също така и допълнителни средства за инвестиции по бюджета на Министерство на здравеопазването и средства за земеделските производители. Предвиденият допълнителен ресурс в размер на 40 млн. лв. е за обезпечаване на социалните плащания за най-уязвимите групи. За насърчаване на социалната ангажираност на работодателите утвърдената обща годишна квота за ваучери за храна за 2013 г. в размер на 160 млн. лв. се увеличава на 200 млн. лева.