Мая Цветкова
-Г-н Андронов, през последните месеци забелязваме понижение на лихвите по депозити и особено по кредити, както Вие прогнозирахте още в началото на годината. Но този спад не е ли твърде бърз?
Наистина, лихвените проценти по новия бизнес падат с по-бързи темпове, отколкото очаквахме в началото на годината. Причините са няколко, като най-важната е несигурността в обществото и в икономиката. Несигурността би трябвало да повиши лихвените проценти, но очевидно пазарът търси равновесие на по-ниски нива, просто защото първоначалните ефекти от несигурността се изразяват в екстремна спестовност и оскъдно потребление и инвестиции, включително финансирани чрез кредити.
Разминаването между търсенето и предлагането на пари в последните три години у нас е толкова мащабно, че преди да започнат да отразяват несигурността, те ще трябва да намерят по-ниско лихвено равновесие. Ако несигурността обаче продължи дълго, тя ще спре спада на лихвените проценти. Този ефект може да се засили и от решението на Федералния резерв, а и на други централни банки да започнат постепенно да свиват предлагането на пари.
-Лихвите по кредити или по влогове ще падат по-бързо?
От началото на годината досега темповете на падането на лихвите по кредити изпреварват падането на лихвите по депозити. В това на пръв поглед няма логика, т.е. няма как да отпускаме все по-евтини кредити, а от друга страна все по-бавно да поевтиняваме нашите (на банките) привлечени средства. Това очевидно е една губеща позиция за банките. Причината за това „явление” е, че и през последните месеци все още се извършва преструктуриране на привлечените средства. Имам предвид, че част от влоговете с много къси срокове бяха пренаредени от вложителите в спестявания за по-дълги срокове. По този начин средната цена на привлечените средства пак се запази сравнително висока. Например при прехвърляне на дадена сметка от тримесечен на едногодишен влог, лихвата се вдига, който процес донякъде забави средния спад на лихвените проценти по депозити. Но този процес не може много да се удължи във времето. Затова очаквам като цяло лихвите по депозити на граждани и на фирми да продължат да падат, ако разбира се, несигурността не продължи прекалено дълго.
-Може ли да прогнозирате приблизително какви средни нива ще имат към края на годината лихвите по влоговете и цената на кредитите?
Точни числа е невъзможно да се посочат, но мога да кажа, че от началото на годината досега средните лихви по новите кредити паднаха със 70 базисни точки (0.7 процентни пункта), което е доста над предварителните ми очаквания за периода. Ако този тренд се запази до края на годината – макар че подобни преки изчисления не са точни – то значи, че намалението за цялата година на лихвите по новоотпуснати кредити би могло за бъде с 1-1.5%.
Що се отнася до лихвите по депозити, техният спад изостава донякъде от този на лихвите по кредити. Намалението на лихвите по новооткрити депозити от началото на годината досега е от порядъка на 35-40 базисни точки (0.35-0.4 процентни пункта). Така че би могло да се очаква за цялата 2013 г. спадът да достигне 1%.
Конкуренцията на банковия пазар работи перфектно, той пренастройва равновесията. Ниските лихви рано или късно ще тласнат част от спестяванията към потребление и инвестиции., т.е. ще „събудят спящите“ в банките пари в полза на икономиката.
-Г-н Андронов, продължавате ли да мислите, че ще има „раздвижване” при ипотечните кредити?
Всъщност, при ипотечните кредити имаше голямо раздвижване, разбира се, на фона на „летаргията“ на останалата част от кредитирането за гражданите. Имаше много обнадеждаващи симптоми към края на 2012 г., когато и броят на сделките нарасна, и запитванията за покупки на жилища се увеличиха. Продажбите на заложени имоти нараснаха в пъти през последните две тримесечия на 2012 г. на годишна база. Защото на пазара се появи една част от населението, която дълго време беше изчаквала, и явно бе решила да направи стъпка към покупка на нов имот. Сега, през първите месеци на 2013 г., инерционно се осъществиха сделки с имоти, след което настъпилата политическа несигурност отново „прибра“ голяма част от потенциалните инвеститори в имоти и ги накара да чакат. Докато няма предвидимост, хората ще се притесняват да харчат парите си. Въпреки това, характерното оживление за ипотечното кредитиране през първите месеци на годината се прояви и тази година. Но, пак казвам, търсенето можеше да бъде много по-голямо, ако политическата и социалната среда не беше толкова съществено променена през последната половин година.
-А при потребителските заеми положението е по-неблагоприятно...
Потребителските кредити са най-чувствителният измерител на материалната уязвимост на гражданите. Те са по-малки по размер и при тях не се изискват обезпечения. Затова когато изпаднат в материални затруднения, кредитополучателите не се борят на всяка цена да върнат потребителските кредити, както това става при ипотечните, където в много случаи е заложен имотът, който обитаваш. При материлна несигурност хората намаляват тегленето на потребителски кредити и когато им е възможно, предпочитат да ги изплатят предсрочно. Причината е, че потребителските заеми освен че са по-малки, не се плаща такса за предсрочно погасяване, затова „движенията“ по тях директно показват чувствителността на кредитополучателите и населението като цяло.
Бих казал, материалното и социалното положение на населението се отразява незабавно в търсенето на потребителски заеми – в случая в слабото им търсене, докато реакцията на икономическите обстоятелства при ипотечните кредити е малко по-бавна.
-Кредитирането за бизнеса през месеците от началото на годината расте с 3-5% на годишна база. Как ще се развива този процес и лихвите по кредити за фирми също ли ще вървят надолу?
Да, въпреки не високия си ръст, бизнес кредитирането е най-бързо развиващият се сегмент при кредитирането у нас през първото полугодие. Трябва да се има предвид обаче, че има различни видове фирми и различни критерии, по които те се оценяват. От около 370 хил. регистрирани фирми, над 350 хил. са в категорията „средни, малки и микро“ фирми. А голямата част от тях са с много малки обороти и състав и те трудно достигат до устойчивост и стабилност, а какво остава за изпълнение на условия за отпускане на заеми. На практика фирмите, които могат да ползват кредитиране у нас, т.е. по-солидните потенциални бизнес кредитополучатели, са многократно по-малко.
Фирмите, които получат от рейтинговите системи на банките много висока степен на надеждност, съответно получават и ниски лихви по заемите, т.е. 5%-6%, дори и под 5%. Докато лихвите за малките фирми с несигурни приходи и пазари са в диапазона 7%-9% и нагоре. Накратко, ръзмерът на лихвите по кредитите е обратно пропорционален на степента на стабилност и надеждност на фирмата.
-Г-н Андронов, напоследък има предложения да се премахне данъкът от 10% върху лихвите по депозити на граждани, влязъл в сила от началото на 2013 г. Вашето мнение по въпроса какво е?
Нямаше полза от въвеждането на този данък, който почти няма фискален ефект. Но заради „шума“, който се вдигна около въвеждането му, не малко хора прехвърлиха сметките си от срочни в спестовни влогове, за да избегнат облагането. Но пък при влоговете без фиксиран срок лихвата може да се сменя по всяко време. Така че по-изгодни продължават да са срочните депозити, защото при тях поне за срока на депозита лихвата остава фиксирана и съответната доходност е гарантирана.
-Все пак, за вложителите с депозити от 100-ци хиляди лева данакът върху лихвите не е без значение. Вашата банка предлага ли алтернативни начини на вложения, включително различни инвестиционни схеми, с цел по-висока доходност?
Някои банки предлагат инвестиционни схеми. Ние от СИБАНК не сме насърчавали толкова нашите вложители да търсят такива решения, на първо място, защото тези средства не са защитени. На второ място, при съвременните условия, за да осигуриш голям доход от инвестиционни схеми на външни пазари – защото в страната няма къде да се инвестира при по-висока доходност от тази на банките – означава, че трябва да избереш много рискови инструменти, за да постигнеш доходност от около 5-6%. Дори при инвестиции в книжа от периферията на Европа или по-далече, да кажем Латинска Америка, въпреки потенциалния риск от загуба, доходността пак няма да е особено впечатляваща.
Разбира се, при наличие на повече средства за инвестиране може да се създадат портфейли от книжа на държави и компании, които като цяло са с умерен риск. Но при всички случаи трябва да се действа много внимателно относно пропорцията и структурата на подобен портфейл. Освен това инвеститорите трябва да са много добре финансово, за да си позволят за „затворят” част от парите си в по-рисков портфейл, който при това има реална опасност да изгубят.
Трябва обаче да се знае, че падането на лихвените проценти по депозитите у нас - което е естествен процес – до нива близки и дори под инфлацията, е една от първите предпоставки за преориентиране на спестителите към друг вид инвестиции. Те могат да бъдат различни видове – застрахователни продукти, инвестиции в имоти, продукти по управление на активи и т.н.
Така че ниските лихви по депозитите сами по себе си може да се окажат в известна степен „лечебно средство” за икономиката, доколкото могат да тласнат спестителите към алтернативни инвестиции и по-голямо потребление. Струва ми се, че постепенно може да стигнем до средните лихвени проценти в Централна Европа, което би било естествена фаза на българската финансова конвергенция.