Покачващата се доходност на облигациите по целия свят заплашва да доведе до загуби за милиарди долари и нова финансова криза, предупреди в свой анализ Банката за международни разплащания (BIS).

Базираната в Швейцария институция обяви, че възможните загуби от растящите лихви по дълга, само за американското министерство на финансите, ще достигнат около 1 трлн. долара, в случай на покачване на доходността с 300 базисни пункта. В други държави ефектът може да бъде още по-драматичен. Загубите за Франция, Италия, Япония и Великобритания биха достигнали между 15% и 35% от брутния вътрешен продукт на съответната страна, пише The Telegraph.

"Толкова голямо възходящото движение може да се случи сравнително бързо", се посочва в годишния доклад на BIS, като за пример се дава катастрофата на дълговите пазари от 1994 г. "Някой трябва в крайна сметка да поеме лихвения риск. Както чуждестранните, така и местните банки ще бъдат сред губещите - увеличенията на лихвените нива пораждат рискове за стабилността на финансовата система, освен ако не се извършват с голямо внимание."

Предупреждението на BIS идва, след като Федералният резерв на САЩ предизвика най-драматичния скок на доходността на облигациите от повече от десетилетие насам, давайки сигнали, че се готви за излизане от програмата си за количествени улеснения. Доходността на американските държавни ценни книжа с 10-годишен падеж скочи с 80 базисни пункта и достигна 2.51% в петък миналата седмица, след като Фед повдигна въпроса с края на печатането на пари.

В същото време от BIS предупреждават, че затягането на паричната политика е неизбежно, защото количествените улеснения и нулевите лихвени нива вече носят повече вреда, отколкото полза. “Колкото по-дълго продължава тяхното действие, толкова по-големи ще са опасностите. Централните банки не могат да направят повече без засилване на рисковете, които те вече са създали", се посочва в доклада на BIS. Комбинираното затягане на паричната и фискалната политики обаче поражда страхове от повторение на 1930 г., т.е. настоящата криза да се превърне в депресия.

Проф. Маркус Нунес от университета в Сао Пауло предупреждава, че твърдата линия наложена от икономистите от австрийската школа, на база на концепцията за "творческо разрушаване", може да доведе до повторение на случилото се през 1937 г., когато преждевременното затягане на фискалните и парични мерки, спря възстановяването от депресията.

"Централните банки не могат да поправят балансите на домакинствата и финансовите институции. Централните банки не могат да гарантират устойчивостта на публичните финанси", се казва в доклада на Банката за международни разплащания.

Извънредните политики закупиха време за правителствата да балансират своите бюджети, за да се справят с по-дълбоката криза, предизвикана от падането на производителността. Тази възможност беше пропиляна.

Ръстът на производителността в развитите страни се е забавил от 1.8% между 1980-2000 г., до 1.3% през 2001-2007 г. и само 0.7% през 2010-2012 г. Във Великобритания и Италия той дори е отрицателен.

Според BIS е необходимо рязко затягане на фискалната дисциплина, за да се предотврати нова дългова криза.

"Публичният дълг в повечето развити икономики е достигнал безпрецедентни нива за мирно време. Дори по-лошо, официалната статистика подценява реалните размери на фискалните проблеми. Убеждението, че правителствата не са изправени пред ограниченията на платежоспособността е опасна илюзия. Инвеститорите в дълг могат и наказват правителствата силно и бързо", пише още в доклада.