Сривът на цените на златото доведе до объркване инвеститорите. Мнозина се стремят да се избавят от жълтия метал, но историята по-скоро показва, че е рано да се вдига "белият флаг".
Златните монети и слитъци вече са дефицитни стоки. Южноафриканската компания Rand Refinery от три седмици не приема поръчки за злато. Цялата й продукция е разпродадена до края на април, съобщи представител на производителя на Крюгеррандове, най-разпространената на световния пазар златна монета. Това се казва з обширен коментар на германското бизнес издание "ВиртшафтсВохе Хойте".

Подозирайки, че "стриженето" на кипърските вложители може да послужи за пример в случай на банкрут на банките и в другите страни от ЕС, купувачите на злато бяха напълно прави. Министрите на финансите на страните от ЕС се договориха по време на срещата си в Дъблин на 12 април, че в бъдеще за спасяването на банките от банкрут могат да бъдат привлечени спестителите с депозити над 100 000 евро, ако средствата на акционерите и собствениците на банкови облигации са недостатъчни. Последните са предимно застрахователни компании, инвестиращи средствата на своите заможни клиенти.

Но активното купуване на злато от обезпокоените вложители нямаше положителен ефект върху цените на жълтия метал. Напротив, след министерската среща в Дъблин те се понижиха с още 15%.

Не трябва да си привърженик на теорията на конспирацията, за да разбереш, че растящата цена на златото е ясно свидетелство за намаляващото доверие на хората към долара и еврото, също както и към банковите депозити. Също така е ясно, че нито правителствата на различни страни, нито централните или търговски банки имат интерес от това. Шокиращият спад на цените на златото напоследък, на свой ред, поражда неувереност. Дали след 12 години непрекъснат ръст то престана да бъде "спокойно пристанище"?

На Нюйоркската стокова борса COMEX денят на министерската среща в Дъблин се превърна в ден на продажби, които поставиха златото "на колене". На борсата COMEX се търгуват златни фючърси, от които само една малка част са обезпечени с реален метал. Към този момент златните запаси на COMEX намаляваха в течение на няколко седмици. Интересното е, че и спотовите цени, подразбиращи незабавна доставка на благородния метал, надхвърляха фючърсните цени. Това необичайно обстоятелство също така свидетелства за това, че златото, което трябваше да бъде доставено веднага, е в дефицит, заяви директорът на фирмата Pro Aurum Робърт Хартман.
През последните 20 години цената на златото на Нюйоркската борса често пада в 10 часа сутринта. В Лондон, на главния пазар на златни слитъци, в този момент пет банки обявяват цената на златото, която е еталон за търговците на физическо злато по целия свят. Този факт преди няколко седмици попадна в полезрението на контролиращите органи и американската комисия за търговия на фючърсните борси CFTC започна разследване. Това е логично: та нали ако банките успяват от Лондон да манипулират най-важната междубанкова лихва LIBOR, защо пък това да не може да се случи и със златото?

Историята познава много примери, когато някакви групировки са смятали, че "правят добро", но всичко е свършвало зле. Някога председателят на борда на директорите на банка "Голдман Сакс" Лойд Бланкфейн е преписвал тази заслуга на банките. От тази гледна точка, инвеститорите в злато трябваше да обърнат внимание на факта, че "Голдман Сакс" в течение на няколко месеца предричаха скорошен край на златния бум. Наистина основанието беше доста крехко: говореше се, че американската икономика се възстановява по-бързо от кризата, отколкото се очакваше по-рано, и че Федералният резерв по тази причина скоро ще прекрати изкупуването на държавни облигации. Съответно, очакваше се растеж на реалните лихви на доходите от ценни книга, докато златото, което не носи доходи на инвеститорите, би трябвало да загуби своята привлекателност. "Голдман Сакс" не е някаква си неизвестна кантора със съмнителна репутация. Изказванията на нейните представители моментално се разпространяват по целия свят. А "Голдман Сакс" съветваше своите клиенти да се избавят от златото и да се готвят за спад на цените.

Напоследък експертите гадаят за причините довели до "златната разпродажба". Мнозина от тях сочат протокола от заседанието на Федералния резерв, публикуван на 10 април. Някои участници тогава изразиха съмнение в крайния успех на безкрайната емисия пари и по този начин сами усилиха страховете, че ФЕД ще прекрати изкупуването на държавни облигации. В момента ФЕД изкупува ежемесечно ценни книжа на стойност 85 милиарда прясно напечатани долари, защото смята, че така подкрепя конюнктурата и пазара на работна ръка. Членовете на ФЕД и преди това заседание са изразявали съмнение в правилността на подобна политика, но това не е имало печални последици за цените на златото. На тази теория противоречи и фактът, че само цените на жълтия метал се сринаха – та нали ако инвеститорите наистина се страхуваха от отказа от прекалено отслабване на паричната политика, тогава Уолстрийт нямаше как да не забележи това.

Ако не считаме факта, че САЩ престанаха да бъдат "пъпа" на Земята и на пазара на злато /най-важните пазари са Индия и Китай, покупките на физическо злато сред спада на цените скочиха до небесата/, остава открит въпроса, колко в действителност ще нараснат реалните доходи от инвестициите. Централните банки на САЩ, Япония и европейските страни не могат да си позволят вдигане на лихвите, ако не искат да предизвикат срив на своите обременени с дългове икономики. Точно обратното: те понижават пазарните лихви и както сега прави японската ЦБ изкупуват все повече и повече държавни облигации. Ако ЦБ постигнат своите цели и икономиките на съответните страни нараснат, тогава ще се увеличи и рискът от увеличаването на инфлацията. Но това по-скоро би провокирало допълнителното търсене на злато.

Факт е, че по цял свят се печатат все повече и повече пари. Златото не може да се добива със същия темп. Точно обратното: ако цените на жълтия метал се задържат на ниско равнище, тогава основните производители могат да се сблъскат с проблеми – на тях ще им се наложи да намалят добива, а това ще доведе до рязко съкращаване на предлагането.

Сривът на цените на златото не предизвика, обаче, намаляване на търсенето на златни слитъци и монети. Златните фондове, търгуващи на пазара, също не могат да послужат като пълноценно обяснение за това. Техните златни запаси се съкратиха от най-високото ниво от 2633 тона през декември 2012 до днешните 2365 тона. Вълната от завръщане нарасна в средата на февруари. Но тя беше следствие, а не причина за срива на фючърсния пазар в началото на февруари.
Банките имаха сериозен повод за натискане надолу на цените на златото, например, в случай, че в Лондон наистина се съкрати оборота на физическо злато: рязко растящата цена на метала би била сигнал за неговия недостиг. Това би могло да стане повод за инвеститорите да поискат фондовете златото си, което съхраняват там. А ако много клиенти го поискат, тогава банките в Лондон нямаше да могат да изпълнят своите ангажименти.

Истинската причина, провокирала срива на цените на златото, изглежда е страхът от масовото изтичане на злато от сейфовете на централните банки. И изглежда, че не някой друг, а именно президентът на ЕЦБ Марио Драги нанесе решаващ удар по цените. В Дъблин той намекна, че кипърската ЦБ може да продаде част от своите златни запаси. Официално Кипър разполага с едва 13,9 тона злато. Но нейният пример може да бъде последван и от други страни в ЕС, преживяващи криза. Гърция (112 тона), Испания (282 тона), Португалия (383 тона), Франция (2435 тона) и Италия (2452 тона) притежават общо 5664 тона жълт метал. Ако ЦБ на тези страни бъдат принудени да разпродадат на безценица своите резерви, това би било по същество свидетелство за несъстоятелността на еврозоната. Освен това, "избавяйки" се от златото, тези страни ще загубят възможността да се завърнат към националните си валути.

Но продажбите на злато в съответствие със споразумението между ЦБ са ограничени до септември 2014 до 796 тона. Наистина в момента не е ясно какво количество злато е непосредствено достъпно за ЦБ и какви обеми циркулират на пазара в рамките на удължените банкови сделки. Това, че западните ЦБ дават под наем злато, за да оказват влияние върху цената му, беше потвърдено от бившия директор на ФЕД Алън Грийнспан още на 30 юли 1998 по време на негово изказване в Сената: "Частните партньори в рамките на договора не могат да ограничат предлагането на злато или други стоки, търгувани на междубанковия пазар, защото ЦБ са готови да заемат злато във все по-големи и по-големи обеми, в случай че неговата цена започне да расте".

Развиващите се страни, които нямат друг инструмент, освен златото, за да защитят собствените си валутни резерви от обезценяване, биха се радвали на новото предлагане на злато от Европа. През 2012 техните официални запаси нараснаха с 535 тона. Толкова много злато за една година ЦБ не са купували от цели 50 години. Китай, Индия и Русия отдавна са известни като активни купувачи на жълтия метал. В цугцванг попаднаха Бразилия, Чили и Южна Корея, чиито златни запаси са изключително малки. Все пак квотите на злато на много от развиващите се страни се намират на значително по-ниски от средното международно равнище от 12%. Много от тях без съмнение използват шанса да купят поевтиняло злато, както това направи частния инвеститор Куш от Мюнхен.

Все пак тези, които са решили да се избавят от златото си днес, трябва да си спомнят предишния златен бум. От 1974 до 1976 цените на жълтия метал се сринаха почти два пъти. Инвеститорите, които бяха продавали тогава, след тона изпуснаха последвалия бурен растеж, когато цената на златото нарасна със 700% до януари 1980 г. Така че е напълно възможно и сега златото да се готви за скок към поредния си рекорд. Освен това инвеститорите не трябва да забравят, че стойността на златото при всички случаи е в по-малка степен заложена в неговата цена, а в по-голяма - в неговото реално притежаване. Бъдещето навярно ще потвърди това.
















"ВиртшафтсВохе Хойте"