Бюджетният дефицит на касова основа не може на надхвърля 2% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната, а преразпределението на публичните разходи да е до 40% от БВП. Това приеха окончателно депутатите при гласуваното на второ четене на Закона за публичните финанси. Законопроектът беше приет от правителството през октомври 2012 година, като гласуването му на първо четене стана през ноември миналата година, когато основните клаузи в него бяха широко обсъждани.

Приетият закон предвижда още структурният дефицит на сектора "Държавно управление" на годишна основа да не надвишава 0,5 на сто от БВП. Дефицитът в сектора, изчислен въз основа на методологията на Европейската система от национални и регионални сметки на Общността, не трябва да надвишава три на сто от БВП.

Със законопроекта се цели системата за управление на публичните финанси да се постави на широка основа, като средносрочната бюджетна рамка се превърне в реален инструмент за средносрочно прогнозиране и планиране. „А това се извършва чрез прилагане от органите на централната и местната власт на строги фискални правила и създаване на трайна уредба на отношенията, свързани с разработването и отчитането на програмен формат на бюджет“, се казва в мотивите към закона.

Според новите правила общинският дълг не трябва да надвишава 15 на сто от средногодишния размер на приходите, включващи собствените и изравнителна субсидия за последните три години, изчислена на базата на данните от годишните финансови отчети. Досега ограничението беше 25 процента, но базата за сравнение беше единствено предходната отчетна година.

Законът налага и ограничаване на дефицита по консолидираната фискална програма до 2% и разходите до 40% от БВП, а дефицитът на сектор "Държавно управление" е ограничен до 3%. Законът влиза в сила от 2014 година. Законът за публичните финанси влиза в сила от от началото на 2014 година.