-Чрез облагане на доходите от фондовата борса, както и от облагането на лихвите по депозити се търси фискален ефект, т.е. увеличение на приходите в бюджета. Обаче както е известно, през последните години фондовата борса не е в добро положение, оборотите на нея са малко. По-скоро би трябвало да се вземат мерки за нарастване на интереса към борсата, защото допълнителното облагане с данък от 10% още повече ще отслаби интереса към борсата.
-Тогава какъв вид облагане да доходите на физически лица предлагате Вие?
-Има и такова облагане, при което гражданите или домакинствата се разглеждат едва ли не като отделна фирма, със своите приходи и разходи и облагането се изчислява по по-сложен начин, включително и приходи и разходи на семейството. Този вид облагане обаче е характерно за богатите страни, където приходите, но и разходите са много по-големи от тези у нас. Освен това, този вид облагане е сложно да се изчислява и чисто административно, затова трябва да има и съответния административен капацитет на държавата, а гражданите да с с подобаваща финансова култура.
Но нашата система на облагане на доходите е друг тип, тя е опростена и към момента е подходяща. Така че, накратко, предвид ниските обороти на фондовата борса не съм убеден, че сега е моментът за ново облагане, въпреки че идеята по принцип може да се обсъжда.
-А какво ще кажете за другата идея на финановото министерство – да се облагат печалбите от хазартни игри?
-Тук въпросът е по-сложен – дали да се облага този, който организира игрите, или спечелите от тях, т.е. самите клиенти. Тук съм доста скептичен, защото няма вложен някакъв труд, просто едни пари минават от един в друг джоб. Макар че ако има посредник, той би могъл да бъде обложен. Аз лично не виждам някакъв много основателен икономически аргумент да се облагат печалбите от хазарт.
-Облагането на лихвите по депозити вече се разглежда от комисиите в парламента и се върви евентуално към неговото приемане от Народното събрание. Смятате ли, че при облагането с този данък ще се въведат и нови банкови такси?
-Със сигурност въвеждането на новия данък ще има административна тежест. Единият вариант е да се попълва данъчна декларация, едва ли не от цялото население, който вариант е общо взето ужасяващ. Защото повечето декларации по всяка вероятност ще са за данък от около 5 лв. А ще е необходима и допълнителна администрация.
Другият вариант, който всъщност се предвижда да бъде въведен - поне така твърдят депутати – е банките директно да „дърпат“ данъка без да се изисква нещо да правят притежателите на влогове - според мен трудно ще стане. Причината е, че въпросният данък е индивидуален, т.е. той не се налага на банките, а на вложителите. Освен това всеки трябва да знае какъв данък е платил, т.е. ако не по-рано, в края на годината гражданите трябва да получат „бележки“ какъв данък са платили. И ако все пак банките извършват цялата дейност по изчисление и плащане на данъка върху лихвите по депозити, те ще изискат това да им бъде платено по един или друг начин, най-вероятно чрез допълнителна такса.
-Г-н Ганев, а какво ще кажете за идеята за облагане само на лихвите по големите депозити?
-Бих казал, че тази идея е по-скоро популиска. Тъй като именно богатите имат не само интерес, но и възможност да избегнат високите данъци по един или друг начин. Защото хората с малки спестявания няма да имат практическа изгода да местят спестяванията си, предвид допълнителните разходи. А именно едрият капитал може да намери различни по-изгодни решения за инвестиране. Затова по-скоро трябва да се помисли дали сега е моментът да се налага нов данък. Изборът е на управляващите.