Според шефа на КФН Стоян Мавродиев емитирането на дълг ще покаже къде стои България

---

Необслужваните кредити в банковата система са реално 10,71 на сто от всички заеми в края на март. Това съобщи управителят на БНБ Иван Искров по време на международния научен форум на тема "Глобални предизвикателства пред икономиката и финансовата система", организиран от Висшето училище по застраховане и финанси. Той обясни, че данните са за малко над 16 на сто, но когато се извадят провизиите, които банките са заделили, процентът е малко над 10. „Няма такъв въпрос какъв размер лоши кредити може да понесе банковата система. Може да има проблем в една банкова система и при 4% лоши кредити, каквито случаи имаме в някои страни от Западна Европа, и може да имаме страни, където лошите кредити са много по-високи и нямат проблеми”, посочи още той.
„Друг голям мит за България беше за предстоящ „колапс” на банковата ни система поради „лавината” от лоши кредити и „зависимостта” от чуждестранни банки, които щели панически да избягат и да изтеглят капиталите си от България. Нищо и от тези апокалиптични пророчества не се сбъдна. На фона на високото доверие на местните вложители (само за година до март общо депозитите се увеличиха с над 5 млрд. лв.) зависимостта от външни източници на финансиране силно намаля - в края на март под 13% от общия привлечен ресурс е от банки-майки от чужбина спрямо почти 1/4 в края на 2008 г. В края на краищата, за разлика от някои по-развити икономики, у нас нямаше необходимост да бъде спасявана нито една банка“, припомни още Искров.
Той не пропусна да подчертае, че централната банка защитава икономическа политика в България, която не застрашава дългосрочните икономически интереси за сметка на търсенето на бързи политически ефекти. „Бихме приветствали и действия за ускоряване на приватизацията и активното концесиониране - дотолкова, доколкото те не просто ще укрепят фискалната позиция на страната ни, а ще подобрят дългосрочната конкурентоспособност на икономиката. Но не можем да сме равнодушни към каквито и да било необосновани икономически експерименти“, категоричен бе той.
По повод на развитието на икономиката през тази година Искров каза, че според анализа на БНБ, който се основава на ревизираните данни на ЕК и ЕЦБ, може да се очаква ръст от 0,7% за 2012 г. Има много променливи, те трябва да се следят и данните да се ревизират надолу или нагоре, но оценката на МВФ за България е много положителна, коментира още той.
По време на конференцията председателят на Комисията за финансов надзор Стоян Мавродиев коментира, че резултатите от изборите в Гърция и Франция ще окажат негативно влияние и дори трябва да правим по-консервативни прогнози върху икономиката.
На фона на песимистичните прогнози на шефовете на БНБ и КФН, финансистът Емил Хърсев коментира пред „Класа“, че е оптимистично настроен за развитието на икономиката и растежа през тази година. По думите в края на 2012 г. страната ще приключи с ръст на БВП между 2-3 на сто, тъй като няма никакви фактори, които да предвещават по-нисък растеж. В най-лошия случай става дума за 1% икономически ръст. По повод данните за спада в износа Хърсев обясни, че те едва ли ще се превърнат в тенденция. Всички пазари на суровини са нагоре и няма основание да очакваме спад на износа, статистиката до момента може да се обвърже и с лошото време, и с други извън икономически процеси.
Стоян Мавродиев допълни още, че решението на правителството да излезе на пазара на дълг е добро. „Доходността, която тези облигации ще донесат, ще покаже къде сме и какво е отношението към страната ни”, уточни той. Той бе категоричен, че основната тема пред правителството е да се намерят най-добрите решения за стимулиране на растежа. „Срещата на ЕС в края на седмицата също ще е посветена на тази тема“, допълни Мавродиев.