Инвестирането на част от парите на Сребърния фонд през БФБ е добра идея. Притесненията около подобна инициатива сред инвестиционния бранш обаче са свързани с това средствата да не попаднат в ръцете на определени олигарси, управляващи публични компании. Това коментира изпълнителният директор на борсовия оператор Иван Такев на среща за перспективите пред фондовия пазар у нас. Той обясни пред „Класа“, че няма конкретни компании и собственици, които се визират, но инвестиционната общност е имала подобни притеснения по време на дискусиите. Натрапи се грешното впечетление, че борсата или договорните фондове разчитат, че Сребърният фонд ще вдигне цените на акциите до нивата на 2007 година. Ако има опасения дали през борсата ще се източат едни пари, то трябва да говорим за парите на всички. Тук финансовият надзор трябва да решава и да помага, за да не изтичат пари, категоричен бе Такев.
Припомняме, че шефът на Комисията за финансов надзор Стоян Мавродиев бе един от яростните противници на идеята средствата от фонда да бъдат извадени и да се инвестират по-активно.
Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал и изпълнителен директор на „Стара планина холд”, заяви по време на срещата, че парите от фонда се обезценяват от инфлацията, като стоят на сметка в БНБ. По сега действащия закон тези средства могат да бъдат инвестирани, но в чужди акции, като българският пенсионен фонд е единственият в света, който не може да инвестира в родината си, каза Велев. Мирослав Маринов, главен финансов директор на ПОК „Доверие“, опонира на Велев и обясни, че пенсионният фонд в Норвегия също няма право да налива средства в родината си. Сребърният фонд в Белгия пък инвестира само в Кралство Белгия и може да бъде влаган в други инструменти само ако дългът на страната е под 60% от БВП. Константин Зографов, член на Надзорния съвет на „Индустриален холдинг България“, обясни, че размерът на фонда не е толкова голям, за да реши проблемите на пенсионната реформа. По думите му очакванията са средствата да раздвижат борсата. Въпреки това той бе категоричен, че използване на фонда за други цели, освен записаните в закона, може да има негативен ефект за кредитния рейтинг и да отдръпне още повече чуждите инвеститори.
По време на срещата лекторите се обединиха около тезата, че фондовият пазар у нас изпитва липса на интерес от страна на чуждите инвеститори заради слабата ликвидност. Зографов коментира, че в момента имаме подценяване на някои компании на БФБ, каквото е имало и през 2001 г. Има място за връщане към реалистични нива, но не и за надценяване. На чуждите борси има големи компании с ясна посока на развитие. При нас във всички случаи говорим за малки компании с малък фрий-флоут, обясни той. „Слабата ликвидност на БФБ е своеобразен параграф 22. Чуждите инвеститори нямат интерес към БФБ-София, защото няма ликвидност, дори продават когато им се отдаде възможност. Все още има големи пакети, които не могат да бъдат реализирани на пазара на текущите нива, но когато това се случи, и тези инвеститори ще напуснат пазара“, смята Асен Ягодин, председател на Съвета на директорите на БФБ-София.