- Г-н Димитров, как изглежда България в момента според данните от изследванията на КНСБ?
Основните икономически и социални показатели в България са притеснителни независимо от запазената фискална стабилност. Икономиката не генерира необходимия доход и растеж. Нашето основно притеснение идва от негативната динамика на пазара на труда. Над 400 000 души загубиха работата си през последните три години, което е сериозен удар върху домакинствата. Загубата на работно място води до загубата на доход и потребление. Нямаме увеличение на средствата за работна заплата. Сумарният национален фонд работна заплата продължава да е на едно и също ниво. Нямаме нарастване и на компенсацията на наемния труд. Ние вървим в едни 36,5 на сто, които съизмерени със средните за Европейския съюз около 50 на сто, показват колко получава трудът от общо произведеното, от брутния вътрешен продукт. Икономиката не се изплаща справедливо на наемния труд. Самото първично разпределение на дохода генерира бедност. Вторичното разпределение на дохода, данъчната система, също трябва да бъде ревизирано. Няма държава в ЕС, където съотношението между косвените и преките данъци като приходоизточници за бюджета да са в пропорции като в България 2/3 към 1/3 и вече дори до 3/4 към 1/4 в полза на косвените, за сметка на много ниските преки данъци. Това генерира много несправедливост, нова бедност и трябва да бъде променено.

- Каква е формулата за постигне на баланс между новата доходна политика, която КНСБ предлага, осигуряването на повече приходи за бюджета и икономически растеж?
- Триъгълникът заетост-доходи-данъци е ключов. Първо, трябва да има гарантирани механизми за по-справедливо разпределение на първичния доход. То става, като се стимулира и гарантира договаряне в предприятията, където се разпределя първичният доход. На второ място трябва да бъдат въведени правила за договаряне, свързани с производителността на труда и инфлацията. Производителността не зависи само от работника, а и от инвестициите в технология и оборудване. За нас е важно да се въведат еднакви принципи за договаряне на това, което се случва в нашата индустрия. Освен това облагането трябва да мине през облекчаване на директния данък за всички наемни работници, но не с намаление на общата ставка, а с необлагаем минимум и въвеждане на облагане на финансовия сектор с данък върху финансовите транзакции. Консенсусът за данък върху финансовите транзакции расте и на европейско ниво. Този данък освен че ще докара допълнителни приходи в бюджета и ще компенсира евентуалните загуби заради намаления данък върху дохода, има и историческа мисия – да дисциплинира финансовия капитал.

- Какви резултати да очакваме от дискусията около предлаганата от КНСБ доходна политика?
- Ние искаме да направим обществен дебат за това как се формира цената на труда в България. Кой според българското общество в публичния сектор трябва да получава най-много и кой най-малко? Колко трябва да получават топполитиците на страната – 5000 лева, 15 000 лева, 10 000 лева? Как ги оценяваме? В момента няма такава оценка. Затова искаме да започнем дебат как се формира цената на труда според обществените нагласи и икономическата логика. От там насетне фирмите трябва да си направят класификация на функциите. Тоест същото, но от гледната точка на фирмата - какъв е приносът на топмениджмънта и какъв на работниците. Вторият етап е да минем в режим на договаряне и постигнем минимална работна заплата, която се определя по методика, обвързана с икономически и социални параметри и предвидима за бизнеса и хората.

- Вашите предложения са приложими само чрез законодателни промени. Ще намерите ли разбиране от управляващите?
- Мисля, че управляващите започнаха да узряват, че трябва да бъде гарантирано изплащането на работните заплати. Социалният министър внесе за разглеждане в МС предложение за промени в Гражданско-процесуалния кодекс, които позволяват на работника при неизплатени заплати да си извади изпълнителен лист при съдия-изпълнител да запорира сметките на работодателя си и да бъде възмезден. Другото ни предложение, което вече е факт, са промените в Търговския закон за случаите на несъстоятелност. То също е внесено в Министерския съвет и предвижда работниците да станат първи клас кредитори заедно с НАП. Така, ако някоя компания фалира, работниците поне ще могат да си получат заплатите. Тези промени, които са на дневен ред като проектозакони, ме карат да бъда оптимист.

- Каква е оценката ви за социалния диалог?
- Социалният диалог беше възстановен през първите месеци на управление на настоящото правителство. В средата на миналата година той беше взривен по вина на финансовия министър заради заобикалянето на НСТС при обсъждането на промените за пенсионната възраст. Четири месеца по-късно ние предложихме няколко промени в законодателната рамка, по които получихме съгласие с бизнеса и работодателите и след това от премиера. Сега сме на етап на обсъждане на промени за усъвършенстване на диалога. На този етап има какво да се желае, но не мисля, че е изчерпал потенциала си.

- На какви компромиси е склонна КНСБ в диалога с правителството?
- Ние сме правили много компромиси. Невинаги обаче те са били оценявани адекватно. В някои случаи са били оценявани като слабост на синдиката. Реакцията, която ние показахме по повод на пенсионната възраст, реформите в железниците и миньорската стачка, показва, че когато диалогът се заобикаля и се правят опити той да се използва за параван, възникват конфликти. С това не се доказва сила. Би трябвало да намерим не само компромисите. Ние сме готови на компромиси, когато сме убедени, че от тях има смисъл. В същото време искаме да чуем как тежестите на кризата се споделят от всички. Досега това не го виждаме. Тежестта от кризата я носи работещият и безработен българин. Нека финансовият капитал да сподели своите отговорности дори някои части от бизнеса също. Сега е ред на други да правят компромиси.

- Какви ще бъдат вашите следващи стъпки след приемането на промените в Закона за държавния служител?
- Искаме на всички да е ясно, че това не е административната реформа на България, а малка стъпка, която обвива в нова обвивка стари неща. Ние ще продължим да критикуваме, да търсим други решения и ще предложим на премиера цялостен преглед на всички закони, които уреждат статута на всички работещи в държавната администрация, в това число и специалната администрация като МО, ДАНС, МВР. Ще предложим Кодекс за държавната служба, в който се коментират много от въпросите, които не се коментират сега - кога се ходи на работа, как се ползват почивки и отпуски, работното време, кариерното израстване и естествено оценката и заплащането на служителите.

- Надявате ли се на „чуваемост“ от страна на социалното министерство за вашите предложения за заетостта?
- Последният Европейски съвет от началото на март постави категорично на преден план проблема с младежката безработица. Затова правителството започна някаква инициатива за увеличаване на заетостта сред младите, но в нея няма нищо ново. Имаме обхващане на всички досегашни мерки и ни се казва - това са нашите мерки, без да добавим нито лев, нито една нова инициатива. Ние смятаме, че младежката безработица трябва да бъде взета насериозно, защото 30 % безработни младежи е висок процент. С тези 27 млн. лева, предвидени по ОП „Човешки ресурси“, и 10 млн. лева от бюджета на държавата, нищо няма да се случи. Трябват допълнителни средства и те могат да се намерят чрез преструктуриране на Националния план по заетостта. ОП “Човешки ресурси“ може да даде не 27, а 47 млн. лева. С ЕК това може да бъде договорено за 2012 година. Толкова могат да се договорят и за 2013-а. С тези пари може да се направи програма за чиракуване и стажуване за младежите, завършващи средно и най-вече висше образование. Споделянето на работни места е друга мярка, която във Франция и Белгия се прилага от години и дава резултат.

- Освен в "Горупсо-Мадан" къде на други места тлее социално напрежение?
- В ОЦК-Кърджали. Второто предприятие, собственост на Захариев. Там подписаха стачно споразумение, но то е частично изпълнено. Напрежение има в няколко големи структуроопределящи предприятия, чието бъдеще е неясно. Заради неясноти около концесионирането има напрежение в „Пристанище Варна“ и „Летище София“. В НКЖИ продължаваме да водим преговори за КТД. Там стачката предстои, ако не се стигне до споразумение. В „Марица-изток“ също има напрежение, защото стачното споразумение не се изпълнява адекватно. В много сектори тлее напрежение заради изпълнението или неизпълнението на поети ангажименти. Така е в целия въгледобив. ТЕЦ-Бобовдол, ТЕЦ-Перник и всички мини, свързани с него. В строителството също има напрежение. Там продължават да фалират фирми. За миналата година са фалирали над 1500 фирми. Според нашата обща оценка икономиката не е цъфнала.

- Споделяте ли прогнозите за нова Жан-Виденова зима и масови протести?
- Не искам да чертая апокалиптични картини. Факт е, че държавата има проблем с осигуряването на средствата за регулярното изплащане на дълговите позиции. Затова и финансовият министър търси решение под дърво и камък. Основният проблем е неработещата икономика и прилагането на адекватни политики, които да стимулират потреблението, да стимулират растежа през доходната политика и заетостта. Дългът на държавата не е толкова висок сам по себе си. Напротив, много нисък е и можем да емитираме дълг. И е време да емитираме дълг сега. Външен дълг, не само вътрешен, за да си подкрепим платежния баланс и да не си говорим, че държавата ще свърши парите. Без да се пипа фискалният резерв до такава степен, че да създава други тревоги, че сме изгребали до дъно хазната с всичките й резерви. Има решения и те са в ръцете на правителството.