- Г-жо Димитрова, темата за формирането на лихвите продължава да е актуална. Разкажете ни как се формират лихвите и какво е вашето мнение относно дискусиите между финансовия министър и банкери за въвеждането на по-прозрачни правила?
- Има няколко основни компонента за формирането на лихвите и те са ясни за всички. Цената на финансиране на една банка се образува от среднопретеглената цена от всички привлечени средства, т.е. цената на финансиране на една банка., а именно - депозитите от клиенти (граждани и фирми), външното финансиране – синдикирани кредити, издадени облигации, пари, получени от международни финансови институции като ЕБВР, ЕЦБ и т.н., освен това вътре влизат и средствата от компании майки.
Всяка банка има и директни нелихвени разходи или пари към Фонда за гарантиране на влогове, минимални резерви и разходи по събиране и обслужване на привлечения ресурс и т.н. Оттук нататък е въпрос как финансовата институция може да се финансира на международния пазар. Тази част няма как да бъде фиксирана, защото едно е да се вземат едногодишни или едномесечни пари. Няма 10- или 30-годишно финансиране и никой не може да гарантира, че толкова време цената на ресурса ще е една и съща.
Категорично смятам, че сравненията със Западна и дори с Източна Европа не са правилни. България не е Германия, много ни се иска да е така, но не е. Ако германска банка може да вземе финансиране на 1% и под 1%, то българска не може да го направи. Независимо от макро или микрорамката. Пропуска се и факторът „рискова премия“. Тя зависи от кредитния риск на всяка страна или от цената на т. нар. credit default swaps. Ако видим последните данни за България, Румъния и Германия, става ясно, че в Германия базисните точки по този показател са около 100, а при нас и Румъния са над 300. Тези неща са принципни и основни, когато говорим за лихвени проценти. Никой не може да промени тази ситуация, освен ако не се върнем към едни други години, които мисля, че на никого не са нужни. Няма банки, които да формират лихвените си политики по друг начин и защото седят в облаците и искат огромни печалби. Трезорите у нас са най-силно регулирани и не работим просто, за да даваме едни пари, защото тогава би било страшно и бихме се върнали към периода 1996-1997 година, което не се иска на никого. Относно разговорите, които се водят, не съм против и би било добре да се намери начин, който да е по-разбираем за хората. Но не може да се тръгва към непазарни условия.

- Кои ще бъдат новите предизвикателства пред трезорите у нас в обстановка на свит апетит за риск, по-скъп ресурс и желание за спестовност?
- Основното предизвикателство пред сектора е икономиката. Докато икономиката не се възстанови и процесите не започнат да се случват, ситуацията ще е трудна за всички. Банките са съпътстващи икономиката. Паралелът е много хубав от годините на бум и сега. Финансовите институции вървят след икономиката, а не обратното, и когато има растеж, ние финансираме добри проекти, когато има рецесия - виждаме обратната фаза – икономиката се затваря, всички са по-консервативни и съответно банките предлагат по-предпазливо. Стабилизирането на икономиката и на работния сектор е много важно. България е малка държава и е много важно ситуацията в Европа и в световен план също да се подобри.

- След годините на бум и с идването на рецесията много компании не успяха да съхранят бизнесите си и претърпяха сериозни трусове, които доведоха до много необслужвани заеми. Какво правят банките с тези заеми три години по-късно? Какви са очакванията ви за движението на проблемните заеми като цяло през тази година?
- Няколко години подред банките се опитват да намерят най-правилните решения за преструктуриране на кредитите. Финансовите институции се опитаха да дадат глътка въздух на бизнеса, и то за период от няколко години. През този период всички преразглеждаха процесите си, което да им помогне за дългосрочна стратегия.
Към януари проблемите и необслужваните заеми стигнаха до над 9 млрд. лв., но очакванията на целия банков сектор са през втората половина на годината трендът да се обърне и това ще е първият показател за стабилизиране на ситуацията. Също така, несъвършенствата в закона за несъстоятелността със задна дата носят много негативи на държавата като цяло, както и в международен план за външните инвеститори.

- В края на януари стана ясно, че сливането между Алфа банк и И Еф Джи Юробанк се отлага заради дълговите проблеми в Гърция. Как това отлагане се отразява на българските подразделения?
- Не смятам, че отлагането на сливането се отразява на българските дружества по някакъв начин, дори не мисля, че въобще има някакъв ефект. Важно е, че в Гърция се постигна споразумение с външните кредитори и се очаква тази глава да бъде затворена. Това е позитивна новина и ще даде възможност на страната да започне да получава позитивни сигнали и икономиката да има сигурност. Заемът и отписването на външен дълг бяха най-важните за Гърция и пазарите би трябвало вече да се успокоят.

- Населението и бизнесът продължават активно да влагат свободните си ресурси на депозит, което ограничава потреблението. Какви са очакванията ви за тази година? Ще продължи ли българинът да бъде спестовен?
- Смятам, че да, като този факт се потвърждава и от данните за януари, които показаха над 390 млн. лв. ръст на депозитите. Това е над 14 на сто по-висок резултат на годишна база, което е рекорд в последната година и половина. Хората продължават да са несигурни и не искат да предприемат инициативи. Дори и големите инвеститори са плахи в действията си и чакат да видят какво ще се случи на световно ниво. Последните сигнали от САЩ и Европа са позитивни, но не очаквам, че 2012 г. ще донесе ръст. Надявам се с малки темпове да видим растеж, но няма скоро да видим годините на бум.

- А какво ще е движението при кредитите? През изминалата година корпоративният сектор бе плах в тегленето на заеми, можем ли да очакваме раздвижване? Кои според вас ще са най-активните сектори?
- Не съм съгласна, че корпоративният сектор е бил плах миналата година. Кредитите, които отбелязаха ръст през 2011 г., бяха корпоративните, които са се увеличили с 2 млрд. лв, разбира се, не може да се прави сравнение с годините на бум. Тази сума обаче не е малка и е позитивно, защото става ясно, че компаниите, които са съумели да оптимизират процесите си, явно са се справили и инвестират. Този тренд ще се запази, но е много важно да градим икономиката, а не да се занимаваме с популизъм.
В потребителското кредитиране имаше наистина около 2% спад на отпуснатите средства, като основната причина за това е несигурността, която накара домакинствата да живеят по-малко на кредит и повече да разполагат със собствените си доходи. В ипотечните кредити виждаме около 1% ръст, но е ясно, че цените на имотите паднаха и търсенето намаля. Може би има и психологически тренд, че хората очакваха да видят докъде могат да паднат цените, но смятам, че ще има ръстове през тази година.

- Предвидимост, макроикономическа стабилност и ниски разходи са предимствата, които България промотира активно в чужбина. Достатъчно условие ли са те обаче за привличане на инвестиции?
- Факторите са задължителни и много позитивни, но не са достатъчни. Има много държави, които могат да се похвалят с подобни показатели. Разбира се, около кризата в Европа има и страни, които наистина са с много по-лоши показатели. След няколко години обаче ще си говорим пак, къде са тези страни и къде сме ние. Постоянно коментираме макроикономическата ни стабилност, но според последното издание на Световната банка - Doing business, България е на 59-а позиция. Това е добра стартова точка, но трябва да има визия колко позиции нагоре можем да се качим и какво да променим, за да сме по-конкурентни. Ето и няколко примера – можем да имаме по-ефективна администрация, електронно правителство, което да улесни бизнеса, трябва да се подобри и инфраструктурата. Има и голям напредък по европейските фондове, но той определено не е достатъчен. Най-важното е да подобрим бизнес средата и да променим имиджа на България в световен план.Аз членувам и в неправителствени организации и това ни е целта.
Бих искала да допълня, че аз не съм предприемач и нямам собствен бизнес, но членувам в бордове, които са международни, обществени или структури, които са официално признати. Всяка година декларирам моето участие в тях и то е публично.Това са абсолютно законни и минали през всички правила и изисквания участия. Тази практика е световна и нормална, когато имаш основен акционер е нормално да участваш в бордове, свързани с него, но той няма изпълнителни функции.

- Преди дни стана ясно, че сте избрана за един от 192-мата млади лидери на света от Световния икономически форум. Разкажете малко повече за този конкурс? Лидерите са активна част и от инициативата „2030”, която е фокусирана върху създаването на визия как да изглежда светът през 2030 година – каква е вашата позиция и какви препоръки ще предоставите?
- Изключително горда съм с това международно признание. Инициативата „2030“ е фокусирана върху създаването на визия как да изглежда светът през 2030 година и начертаването на практически план как да бъде постигната тази цел. Фактът, че от цял свят се избират 192-ма млади лидери, които влизат в една общност от вече 700 човека и заедно дискутират и очертават бъдещето. Общо само трима българи са избрани, като участието ни е свързано със сесии на Световния икономически форум, включително и регионални срещи, а основният фокус определено е глобалното развитие. Явно организаторите са оценили моята биография – образование, опит, настоящи позиции и отговорности, и са стигнали до извода, че съм достойна да допринеса в световната икономика с моя опит. Радвам се, че това признание идва в момент, когато в публичното пространство се правят грозни манипулации по отношение на моите ангажименти. Като част от висшия мениджмънт на голяма банка аз членувам в бордове на други компании, собственост на Юробанк И Еф Джи, както и в редица неправителствени и обществени структури. Всичко е ясно и прозрачно, не противоречи на международната практика, нещо повече, то е още едно признание за моята работа. Надявам се, че все повече хора ще оценяват такива постижения по начина, по който това става по света – по същество, без популизъм и с поглед към развитието на цялото общество.