Министерството на финансите може да въвежда промени в банковия сектор и те ще се случат, независимо дали това се харесва на банките или не. Това заяви финансовият министър Симеон Дянков пред БНТ по повод предложените от него промени в Закона за банките. След срещата с банкерите е имало сближаване на позициите, но въпреки това остават и известни различия, които в бъдеще трябва да изгладят. Според финансист №1 и по повод идеята му да се регулира базисният лихвен процент също е имало различия, не те били изгладени. По две от трите му предложения вече са разписани текстовете, остава да се съгласуват промените за таксите.
В момента банките твърдят, че налагането на най-различни такси е европейска практика, но това съвсем не е така, поне в по-голямата част на Европа, заяви Дянков.
По повод изказването на президента Росен Плевнелиев, че понижаването на лихвите не може да стане с административни мерки, финансовият министър поясни, че това е така, но той самият не предлага такова нещо. Те трябва да се регулират в частта на тяхната прозрачност. Ако всички банки работят по едни и същи правила и тези правила се наблюдават, тогава ще има много по-голяма конкурентоспособност. Всякаква друга регулация би била чист комунизъм, категоричен бе той.

Парите от Сребърния фонд трябва да се управляват по-активно

Дянков отново застана твърдо зад идеята за активно управление на Сребърния фонд. Ако фондът остане консервативен, без да се раздвижва, ще се губят всяка година около 50 милиона лева заради инфлацията. Парите трябва да се влагат в наши и чужди държавни книжа, препоръча финансовият министър, като дори посочи, че в бъдеще фондът може да купува и корпоративни книжа, включително и български. Припомняме, че само преди няколко дни председателят на Комисията за финансов надзор Стоян Мавродиев посочи, че според него Сребърният фонд не би трябвало да бъде пипан по никакъв начин, защото той е гаранция за бъдещите пенсионери, която трябва да бъде умножавана постепенно. На подобно мнение са и някои от водещите икономисти у нас. Финансовият министър не изключи вероятността с пари от фонда да се финансира и бюджетният дефицит чрез покупка на вътрешен дълг. По думите му емитирането на външен дълг е грешна стъпка, която обслужва корпоративни интереси на някои посредници, които разчитат на комисиони от няколко милиона евро. Той намекна, че това са същите хора, които са емитирали предишния дълг.
Относно спекулациите за намалелия фискален резерв Дянков бе категоричен, че няма драма, тъй като всяка година през януари има най-големи плащания по външния дълг, а освен това през тази година са били изплатени и субсидиите за земеделците. Януари има най-големи плащания по външния дълг. Той между другото е натрупан от НДСВ, посочи още вицепремиерът. През 2001, 2002 и 2003 г. те направиха така, че да плащаме основно през януари. Дянков уточни, че към днешна дата фискалният резерв е 4,1 млрд. лв. и през март ще стигне 4,5 млрд. лв., колкото е бил последните три години.

След три години гърците да ни стигнат по стабилност и нисък дефицит

За срещата в Брюксел на финансовите министри от еврозоната, където бе решено да бъде отпуснат спасителен заем за Гърция Дянков каза, че това е била важна стъпка за Атина. Ако не беше взето това решение за спасителния заем, Гърция със сигурност щеше да фалира след 2 седмици. Но това решение идва с редица условия, които трябва да се изпълнят. Тези условия са много тежки, каза министърът и посочи, че трябва да се направи цялостна пенсионна реформа, 3 млрд. евро трябва да се спестят от здравеопазването. През месец юни пак ще има други исторически решения. Сега Гърция е в положение на експертно правителство, напролет се очакват избори. Дянков допълни, че е пожелал на колегата си Венизелос след 3 години положението в Гърция да е като в България - стабилно и с нисък дефицит.