Визитка

Моника Ханс Панайотова е бакалавър по международни отношения в УНСС, магистър по международни икономически отношения със специализация "Управление на международни проекти". Председател на МГЕРБ. До 2008 г. е директор „Проекти и връзки с обществеността“ в Института за икономическа политика. Има специализации в областта на външните отношения. Владее френски, испански и английски.

---

- Г-це Панайотова, България първа в ЕС подписа меморандум с международни финансови институции за оказване на техническа помощ от тяхна страна, но миналата година подписахме договор за преструктуриране на 80 млн. евро заем от Световната банка за същата цел. Това едно и също ли е?
- Сега подписахме меморандум за разбирателство с цел укрепване на експертизата, най-вече при подготовката на големите инфраструктурни проекти, тъй като там в момента има известен дефицит. Много е важно за следващия програмен период да не допускаме грешките от настоящия и да имаме подготвени проекти. Посланията, които бяха дадени от еврокомисаря Йоханес Хан по време на подписването на меморандума, бяха именно в тази посока. Пред България има три ключови стълба. Единият е макроикономическата рамка, това, че сме от малкото страни в ЕС, които спазват критериите за дефицит и публичен дълг. Вторият стълб е, че страната ускори усвояването на европейските средства, където отчитаме двоен ръст. Този темп е устойчив през последните 2 години. Имаме какво да желаем още и затова бяха подписани меморандумите с финансовите институции. Третият стълб е, че България очерта своите приоритети в инфраструктурата, енергийната ефективност, инвестиции в транспортната инфраструктура, в сектора „Води и околна среда“. Цялостната философия е първо да се определят какви са нуждите, а после и приоритетите, за да се определи в кои оперативни програми колко средства ще са необходими за реализацията. А не както беше досега – има определени средства, които по някакъв начин трябва да бъдат усвоени. Надявам се, че през следващия програмен период ще имаме стратегия, план за действие и яснота как ще се сформира мениджмънтът на оперативните програми.

- Това означава ли, че няма да има финансова рамка, която да определя колко средства ще се разпределят по програмите?
- Ще има, но все пак ще се съобрази с приоритетите и там ще се насочват финансите. Това беше препоръката на нашата парламентарна комисия - да се направят междинните оценки и да се преориентират средства към осите с най-голяма необходимост. Така ще се понижи рискът от загуба на европейски средства.

- Къде се определят най-слабите страни в усвояването на евросредства в последния доклад на комисията?
- Ахилесовата пета все още е административният капацитет. Вече има известна устойчивост и задържане на кадрите, което е допълнителен аргумент към дебата дали да бъде променена системата, дали да има една агенция, или да се надгражда досега съществуващата система. Моето лично мнение е, че предвид кратките срокове, с които разполагаме, не трябва да се прави рязка промяна, а да се надгражда съществуващата система, която е по-децентрализирана. Срещаме проблеми при оперативните програми, където основен бенефициент са публични представители като общините. След изборите всички стари и нови кметове обявиха, че първата им задача е да усвояват европейски средства. Предупредихме, че през 2012 г. трябва да се договарят в максимална степен средствата, за да може през втората половина на 2012 г. и през 2013 г. да стигнем до същинското усвояване. За новия програмен период трябва да имаме визия, стратегия, план, за да не повтаряме грешките от настоящия. Тогава ще стане ясно колко оперативни програми ще са необходими и как да се менажира процесът. От гледна точка на нормативната уредба в момента има много постановления и поднормативни актове на правителството. Хубаво е през следващия програмен период да се помисли за единна рамка – дали ще е закон за европейските средства или под друго наименование, за да може цялата материя да се обедини, а не да е в множество поднормативни актове.

- При упражняване на контрола върху изпълнение на проектите срокът за разглеждане на всеки един случай, където е регистрирана нередност, бе намален до 3 месеца. Забелязва ли се напредък в контролните функции и има ли още нещо да се желае?
- Винаги има какво да се желае, но при положение че сме към средата на този програмен период, промени няма как да се случат в процеса на процедурите, защото те са заложени още през 2007 г. Но в следващия програмен период това може да се преодолее. По отношение на електронното подаване на документите през миналата година има първи резултати и вече няколко оперативни програми стартираха по този начин, а за други предстои. Стъпката към електронна стандартизация и управление е допълнителен стимул за повече прозрачност на процесите.

- Бизнесът се оплаква от невъзможността на малките и средните предприятия да реализират проекти по оперативните програми. Както от фонд към програма „Джереми“ не е усвоено нито едно евро, така и от Програмата за развитие на селските райони разглеждат проекти при ограничен бюджет, защото са подадени три пъти повече проекти. Как ще помогнете на малкия и средния бизнес да стигне до усвояване на евросредства?
- Специално по „Джереми“ е важно парите да достигнат до бизнеса, защото те се отчитат като усвоени, но в крайна сметка трябва да стигнат до крайния бенефициент. По отношение на Програмата за развитие на селските райони ще е голямо предизвикателство и през следващия програмен период за българските земеделци, защото ЕС все повече ще върви в посока на биоземеделие, все повече средства ще се отпускат за т. нар. зелени проекти. Това означава, че трябва да отговорят на по-високи изисквания. Нашите бенефициенти все още не чувстват необходимостта да се направи тази стъпка. Надявам се това да стане с течение на времето. През сегашния програмен период най-много средства няма да се усвоят по тези мерки, така че българското земеделие трябва все повече да се ориентира към биологичното фермерство.

- Пет години вече членуваме в ЕС. Какви са поуките ни?
- България вече осъзнава, че тънкостта на членството е всъщност да правиш не това, което изискват и очакват от тебе, а да го правиш изпреварващо, да налагаш умни правила съобразно националния си интерес, но мислейки в общоевропейската рамка. Другото е да не казваш „да“, преди да бъдеш питан. Това са важни изводи, които трябва да направим, за да отстояваме своята позиция в Брюксел. Вече са видими резултатите, които новото правителство наложи, и както казва Данута Хюбнер, председателят на регионалната комисия в Европарламента, трябва да тичате, за да може в максимална степен да отговорите на очакванията и на това, което е предоставено като ресурс. Невидимите резултати са, че всеки гражданин има възможност свободно да пътува, да се сдружава, да комуникира, да учи...

- Но България все още не е в Шенген.
- Не сме в Шенген, но най-малкото показваме личната си карта и минаваме границата, така че това ни дава ЕС и трябва да го ценим. Затова лично аз съм удовлетворена, когато се казва, че България е сред страните с най-голям процент еврооптимизъм.

- Но покрай кризата еврооптимизмът и на българите като че ли започва да повяхва?
- Кризата е много благодатна почва за популизъм и за пронационалистически настроени движения. Искрено се надявам, че българските граждани няма да се подхлъзнат по тази почва. В момента са подложени на изпитания истинските ценности, на които се базира ЕС – солидарността и справедливостта. Не мисля, че има друга алтернатива освен проевропейско развитие.

- С каква скорост трябва да тичаме през 2012 г.?
- 2012 г. е ключова за три неща. Едното е по отношение на дебата за многогодишната финансова рамка в периода 2014-2020 г. - да отстоим позициите за новата кохезионна политика. Това означава да има достатъчно евросредства и през следващия програмен период за България. При първоначалния вариант имаме шанс да получим между 15% и 20% повече средства. Все още сме със статут на развиващ се регион и това ни дава възможност да получим повече пари. Вторият важен момент е да станем част от вътрешното интеграционно пространство, говоря за присъединяване към Шенген. България изпълни своите критерии за поетапното отваряне на границите, така че се надявам и Холандия да подходи политически отговорно. По отношение на европейските средства е много важно да ускорим темпа, за да можем до 2014 г. да усвоим максимално средства. Тази година е важна и за механизма за сътрудничество и оценка, защото ще е годината, в която ще се направи цялостна оценка на този механизъм на ЕК, доколко е ефективен, доколко е помогнал и на България, и на Румъния в сферата на борбата с организираната престъпност и корупцията. По отношение на съдебната власт Румъния вече излезе с позиция – правосъдният министър се произнесе за отпадане на този мониторинг, т.е. те смятат, че могат самостоятелно да реализират своите реформи, без да е необходим мониторинг от страна на ЕК. Това е прагматично и правилно решение, защото е важно за формиране имиджа на страната и към външните инвеститори и партньори. Нашият министър на правосъдието все още не е излязъл с такива позиция. Искрено се надявам да се работи в тази посока. Трябва да решим дали ни е нужен механизмът, за да се случват реформите, или смятаме, че можем да ги продължим и без него. Тук ще е ключова позицията на независимата съдебна власт, защото критиките в последните доклади на ЕК са в тази насока. Направихме много за промяна в редица закони и в Наказателния кодекс, и в създаването на специализирания съд, и за Закона за обществените поръчки. Предстои да приемем закона за конфликта на интереси, както и за гражданската конфискация. Знаете, че миналата година този закон не мина, а той бе очакван от нашите партньори. Съдебната власт също трябва да има осъзната необходимост да се реформира, защото навън всички сме България. Не можеш там да разделиш парламента от изпълнителната власт, за марката „България“ трябва да се грижим всички еднакво.