През март 2011 година опустошителното земетресение, цунамито и ядрената катастрофа, които удариха Япония, предизвикаха спиране на производството на ключови компоненти, от които зависеха много вериги на доставките по света. Внезапното изчезване на тези ключови компоненти предизвика преосмисляне на модела, по който работят тези вериги на доставки. Важният въпрос е, че на такава уязвимост е податлив не само производственият сектор. Финансовата индустрия също пострада заради разрушаване на нейната „верига за доставки” на фона на кредитната криза, пише Андрю Шънг, главен консултант на банковия надзор в Китай и бивш ръководител на борсата за ценни книжа и фючърси в Хонконг, в публикация за Project Syndicate, цитирана от Investor. bg.

Глобалната „верига на доставки“ замръзна

Фалитът на Lehman Brothers през 2008 година не само разтресе финансовите пазари, а и доведе до замръзване на глобалната търговия, тъй като големите банки отказваха да се кредитират заради страховете от нови фалити. Простата банкова система от миналото – онази, базирана на привличането на депозити и насочването им към кредитиране на нуждаещите се кредитополучатели, бе еволюирала в много сложна и глобална верига на доставки, криеща рискове от разрушения, съпоставими с тези, които видяхме миналата пролет в Япония. Веригата на доставките във финансовия сектор, както и тази в производството, притежават три общи черти – архитектура, механизъм за обратна връзка и процедури, като силата и ефективността на тези вериги зависят от начина, по който тези компоненти си взаимодействат.
В днешната финансова архитектура, както и при други вериги на доставките, има тенденция независимите мрежи да се концентрират в мощни центрове. Един пример – Лондон и Ню Йорк доминират света на международните финанси, а едва 22 банки формират около 90% от цялата търговия с валути в света. Подобни концентрации са изключително ефективни, но освен това допринасят за натрупването на по-големи системни рискове. Причината е проста – при колапс на един от тези центрове цялата система може да се срине. Отворените механизми за обратна връзка гарантират способността на веригата на доставките да реагира на променящата се среда, но в случая на финансовите услуги е възможно натрупването на шокове до момент, в който цялата система гръмва. Колапсът на Lehman Brothers предизвика подобна експлозия, като финансовата система бе спасена единствено благодарение на намесата на няколко правителства. Процесите във веригите на доставки и взаимодействията между тях могат да направят системата по-голяма или по-малка от размера на нейните части. Тъй като сложните мрежи съдържат връзки между много подмрежи, неефективностите или слабите страни на всяка от тях могат да имат влияние за жизнеспособността на цялото.

Финансовият сектор е подложен на огромен натиск

Също както веригата на доставките в производствения сектор след разрушенията в Япония, веригата във финансовия сектор също е подложена на огромен натиск за преустройство и адаптиране към новия баланс, който е изнесен към развиващите се пазари. Когато това стане, милиони потребители ще влязат в средната класа на тези страни, ще се развият нови мрежи и проблемите с промените на климата ще се превърнат във все по-важен фактор за глобалната търговия. В допълнение, настроенията в момента са такива, че се планират големи регулаторни реформи, с които да се въведат нови и по-високи такси за финансовия сектор. Банките и другите финансови институции са под натиск да създадат нови продукти, които да подпомагат реалния сектор в справянето му с по-комплексни рискове и с които да се увеличат инвестициите в сектори като зелените технологии и инфраструктурата в развиващите се страни. Последните години показват, че финансовата стабилност все повече зависи от голямото взаимодействие на международно ниво, което резултира в налагането на по-строги правила на национално ниво. Ясно е още, че развиващите се пазари търсят алтернативни модели за икономически растеж, залагащи на зелените технологии и устойчивостта. Техните финансови сектори ще трябва да оперират по много различен от настоящия модел, който се движи от потреблението. В свят, в който потреблението и финансите ще трябва да растат по-бавно, за да са в съответствие с ограниченията от страна на ресурсите, каква роля ще трябва да плати финансовият сектор, за да ограничи пристрастеността към потребление, финансирано на ливъридж?

Прекомерна конкуренция

А с оглед факта, че финансовите институции ще трябва да следят и управляват рисковете по радикално различен начин - както за себе си, така и за клиентите - каква ще е ролята на доставките в свят, където потреблението, спестяванията и инвестициите растат в условия на голяма волатилност?В момента „производството” на финансовия сектор е процес, при който силната позиция е тази на финансистите. Инструментите са създадени по такъв начин, че продажбите генерират повече печалби за финансовите инженери, отколкото за крайните потребители. Възходът на социалните мрежи обаче променя ситуацията и финансовите иновации все повече гледат към потребителите. Милиони клиенти на банки вече използват мобилните си телефони и могат да дадат моментална обратна връзка кои са продуктите, които харесват или не харесват. В бъдеще системите за управление на транзакциите и обслужването на клиентите ще взимат все повече информация от клиентите, така че продуктите ще се разработват все по-интерактивно. Настоящите стратегии във финансовия сектор водят до прекомерна конкуренция и цел за увеличаване на пазарния дял за сметка на съперниците.

Отношенията с клиентите се влошават

Така често се стига до влошаване на отношенията с клиентите и загуба на доверието им в търсене на краткосрочни печалби. В историята финансовият сектор е показал, че може да функционира като обществено благо чрез предоставяне на ефективни, заслужаващи доверие услуги. Печелившите вериги на доставките във финансовия сектор на бъдещето ще вдъхват доверие, че предлагат сигурни, стабилни и ефективни услуги на повечето си клиенти. През последния век иновациите бяха фокусирани върху процесите, продуктите и услугите. Днес финансовият сектор се нуждае от иновации от по-висок клас, включващи бизнес модели, стратегия и мениджърски подход за връщане на доверието във финансите.Точно както Стив Джобс трансформира компютърната индустрия чрез лайфстайл продукти, на които можеше да се разчита, близки до потребителите и лесни за употреба и разчитащи на „готини приложения”, финансовите институции ще трябва да създадат нови вериги на стойност, които създават доверие чрез адаптирането към увеличаващите се нужди на новите пазари. С оглед дълбоките промени финансовите лидери би трябвало да се замислят как да дирижират нова верига на доставки във финансовия сектор – „приложението” на новия век.