Борислав Иванов е роден през 1973 г. във Варна. Магистърската си степен по бизнес администрация защитава през 1999 г. в Свободния университет в Берлин, Германия. От 2000 г. до днес развива кариерата си в рамките на Deutsche Bank AG, Франкфурт. През първите години работи по проекти в Западна Европа, където банката е утвърдена, а по-късно ръководи дейности в Източна Европа, където институцията е в процес на изграждане на бизнеса си. От средата на 2007 г. Иванов е директор на официалното представителство на Deutsche Bank в София.

- Г-н Иванов, след три години на криза как се развива корпоративният банков пазар у нас? Какви са очакванията ви за следващата година?
- Последните години бяха трудни за корпоративния банков пазар и имаше застой в сектора. Проблемите с развитието обаче са многостранни. На всички ни е ясно, че кредитирането се сви, като самият апетит за риск намаля много. През 2006 г. до 2008 г. наблюдавахме огромен апетит, като всяка банка се целеше да постигне висок пазарен дял и опасносностите се пренебрегваха. Последиците от това пренебрегване на риска доведоха и до високите стойности на необслужваните заеми днес. Банките стигнаха до ситуация, в която са раздали прекалено много кредити спрямо капитала и обезпеченията, които са им представени отсреща. Преди кризата имаше проекти със 100% финансиране без нито лев собствен капитал. В някои частни случаи дори заемът, който е бил отпуснат, е надвишавал в пъти стойността на самия проект.
След годините на бума обаче дойде кризата и банките промениха своя модел на 180 градуса, вместо да се търси балансирана стратегия. В момента финансовите институции имат интерес да кредитират, тъй като местният ресурс, който се е натрупал, е голям и те трябва да го оползотворят чрез кредитиране. Проблемът е, че критериите скочиха прекалено много и почти никакви проекти не се одобряват. Затова трябва да се определи и “златната среда” на риска. Но пък изниква друг парадокс - всички банки се целят в едни и същи клиенти: няколкото големи фирми, които са финансово стабилни и високодоходни, докато малкият и средният бизнес остава без средства.
Смятам, че през следващата година финансовите институции трябва да обърнат внимание именно на малките и средните компании, защото те са гръбнакът на всяка икономика. Както е видно в момента са в тежко състояние, тъй като са изчерпали своите ликвидни резерви и трудно намират ново кредитиране. Виждаме плахи сигнали за раздвижване на отпуснатите средства, но не и на нивата, от които бизнесът има нужда. Банките поддържат фирмите живи или “на системи”, но не наливат достатъчно нов и свеж капитал, който ще възстанови растежа. Точно за това от макроикономическа гледна точка трябва да се избере ясна посока. Или ще се отпускат заеми за компании, които имат потенциал да се развиват, или трябва просто да ги оставят да приключат своята дейност. Естествено това е по-лесно да се каже, отколкото да се приложи.

- Имат ли обаче малките и средните компании достатъчно добри проекти, които да получат финансиране?
- Едно от положителните неща на кризата е, че хората станаха реалистични в очакванията си. Няма вече толкова граничещи с фантастика проекти, колкото в годините на икономически растеж. Освен това всички фирми бяха принудени да оптимизират процесите заради липсата на ликвидност, което не се бе случвало в предишните десетина години. Това беше и една от основните беди за икономиката, защото през 2005-2008 г. финансирането беше достъпно за всички и никой не гледаше компаниите всъщност как управляват бизнеса си. Сега вече се появяват добре икономически обосновани проекти, а стратегиите на фирмите са все по-реалистични. Ако искаме да се развива държавата, бизнесът и фирмите трябва да постигнат нормални отношения. Естествено, банките също гледат как да оптимизират дейността си и ще останат доста консервативни заради нарастващия процент необслужвани заеми.

- Deutsche Bank се занимава с инвестиционно банкиране. Как през последната година се е движил пазарът на сливания и придобивания и в какви обеми?
- Както за кредитния пазар, така и при сливанията и придобиванията след 2008 г. имаше рязък спад в сектора. През годините преди кризата имаше сделки в България за около 3-4 млрд. евро годишно. От 2009 г. насам пазарът е на ниво от около 500 млн. евро. За наша голяма радост през тези години именно Deutsche Bank реализира най-големите сделки в България, макар и единични.
Забелязваме обаче, че през последните 6 месеца има силно раздвижване и дори смятам, че може би ще достигнем 1 млрд. евро общ обем на сделките за 2011 г. Реално отново ще сме далеч от по-ранния период, но все пак има ръст. Оптимист съм и смятам, че догодина развитието ще бъде интересно.

- А на какво се дължи този оптимизъм?
- Поради проблемите в бизнеса има консолидация и по-големите и по-успешните купуват по-малките. БВП на България не е паднал и приходи има, просто кризата концентрира бизнеса при по-големите.

- В последния анализ на Deutsche Bank за световната икономика догодина се споменава, че ако Гърция напусне валутния съюз, се очаква крах на банковия сектор в страната и спад на БВП с 30 на сто. Как подобна ситуация ще се отрази на България?
- Дори и да се случи този сценарий не смятам, че ще има някакво пряко отражение за нашата икономика. По-голямата част от банките, които са гръцка собственост, са регулирани изцяло от БНБ и ликвидността им идва от местния пазар.

- Темата за необслужваните кредити продължава да бъде актуална, като техният дял през всяко тримесечие се покачва. Доколко притеснителни са нивата на лошите заеми, като се има предвид, че най-голям е делът им именно в корпоративния сектор, и има ли опасност за банките?
- Естествено, че необслужваните кредити са притеснение за бизнеса, икономиката и за системата, но не до такава степен, че да са опасни. Всъщност БНБ водеше много добра политика през последните години, като накара банките да поддържат висока капиталова адекватност, тя е около 18 на сто в момента. Нивото е рекордно спрямо други страни от Европа, където нивата са доста под 9 на сто. Това е много голям буфер за системата и могат да се погълнат количествата проблемни заеми. Освен това, голяма част от лошите кредити са обезпечени и дори да трябва да се отпишат, няма да е от 100 към 0%. А кога ще бъде достигнат пикът им, зависи от банките. В последните 2 години виждаме, че проблемът се измества напред във времето, но това е вредно за цялата система. Ако през 2009 г. бяха започнали да се чистят лоши кредити, което обаче щеше да е в ущърб на клиентите, може би щяхме вече да сме видели дъното и да тръгваме нагоре. Колкото по-бързо заемите се преструктурират, толкова по-бързо ще се излезе от кризата.

- В момента страната ни се оценява високо заради стабилната фискална дисциплина. Но как чуждестранните инвеститори оценяват бизнес климата и кои са най-честите пречки, с които те се сблъскват у нас?
- Има голяма разлика между реалната икономика и държавните финанси. Например Италия, която е със силно развит малък и среден бизнес, но държавата е задлъжняла силно. Обратна е ситуацията у нас - много добри държавни финанси на хартия, но вътрешното потребление всеки месец бележи спад. От различни търговски вериги знам, че тази година има 15-20 на сто спад на потреблението, и то на основни стоки. Това значи, че има обедняване и несигурност. Чуждият бизнес гледа реалната икономика, която не е в добро състояние. Инвеститорите, които искат да влагат средства в производство, се притесняват от редица други неща, начело с корупцията, слабата съдебна система и мудната администрация.

- На фона на дълговата криза в еврозоната и евентуалните промени в договора на ЕС, какви са очакванията ви за развитието на икономиката ни през следващата година и кои сектори ще са движещи?
- Както отбелязахме вътрешното потребление пада, което вкарва и правителството в омагьосан кръг. Така идват по-малко приходи за бюджета и съответно по-малко пари за разпределение. Хубавото е, че успяваме да изнасяме много стоки и услуги, което води до икономически растеж. Секторите, от които изцяло идва ръстът на икономиката, са туризъм, суровини, текстил и други. За догодина очаквам износът отново да бъде движещ и да доведе отново до растеж.

- Актуални са темите и за приватизацията и реформите в някои болезнени държавни предприятия като например БДЖ. Каква според вас трябва да е позицията на държавата? И в кои други държавни дружества може да се допусне по-високо участие на частния сектор?
- На теория частният сектор управлява по-добре държавните предприятия, но тук трябва да се разграничава с каква цел частният предприемач управлява компанията. В някои случаи целта е чисто спекулативна, в други пък инвеститорът наистина е имал общественополезно действие. Аз съм привърженик на социалната пазарна икономика, тип немски модел, и смятам, че държавата не трябва изцяло да абдикира от управлението на бизнеса. Трябва да се следи и да се спазва общественият интерес най-вече в големите дружества, управляващи жизненоважни сектори.
Иначе като конкретен пример одобрявам силно листването на миноритарните дялове на електроразпределителните дружества, което мисля, че ще раздвижи застоя в българската фондова борса.