83% от фирмите у нас имат неразплатени задължения, като в 40 на сто от случаите просрочието е повече от година. Това показва съвместно проучване сред 500 компании на Българската стопанска камара и „Мост финанс мениджмънт“ АД, представено вчера. Най-голям процент са вземанията от 10 000 до 50 000 лв. Засегнати са всички сектори - услугите, търговията, добивната, преработващата промишленост и селското стопанство. 22% от всички просрочени дългове са в селското стопанство, добивната и преработващата промишленост, а 17% - в услугите и търговията.
Значителен остава и размерът на държавните и общинските задължения към бизнеса, които в по-голямата си част са дългосрочни. Според заместник-председателя на БСК Камен Колев държавата дължи между 420 и 470 млн. лв. по изпълнени договори за обществени поръчки от началото на годината. Припомняме, че миналата седмица изпълнителният директор на НАП Красимир Стефанов посочи, че до края на годината данъчните ще възстановят на бизнеса около 400 млн. лв. дължим ДДС.
Според проучването на БСК и „Мост финанс мениджмънт“ АД големите предприятия от селското стопанство и добивната промишленост имат да си прибират най-много пари от държавата и общините. Колев дори цитира данни на Търговския регистър, според които фалитите тази година са се удвоили спрямо 2010 г.
Резултатите показват още, че 50% от бизнеса отчита ръст на лошите вземания от контрагенти, като тенденцията е за увеличаване срока на изплащане на дължимите суми. Почти всяка трета фирма у нас - 27%, има несъбрани вземания за 10-50 хил. лв., всяка пета трябва да си прибере до 10 хил. лв., а 15% - от 50 до 100 хил. лв. Едва 3% от компаниите, участвали в проучването, посочват, че имат несъбрани вземания над 1 млн. лева. Минималният срок за издължаване е от три месеца до над година, като преобладават просрочванията до 6 месеца, съобщиха от БСК.
И докато забавените им плащания и задължения продължават да се увеличават, сравнително малка част от компаниите контролират целенасочено паричните си потоци, сочи още изследването. Едва 7% от тях се оказва, че имат обособено звено за управление на вземанията. По-малко от една трета от фирмите (28,44%) имат развити и действащи вътрешни процедури за управление на задълженията. Нисък остава и делът на българския бизнес, използващ външни партньори за минимализиране на лошите вземания - под 15% са фирмите, използвали услуги на партньори за събиране на вземания; едва 10% са запознатите с факторинг по сделките.
Поради кризата все повече на пазара се появяват фирми, които вземат дългове на цесия, отчетоха от „Мост финанс мениджмънт“. Развитието на този пазар е в сферата не само на събиране на вземанията, но и на тяхното управляване, каза за “Класа“ Божидар Гергов, изпълнителен директор на компанията. Според него превантивните мерки включват проучване и контрол над длъжника преди натрупване на задължението. Отложено плащане до 60 дни е рисково, но има възможност през това време да се извърши предварителният контрол чрез напомняне. За малките фирми механизмите могат да бъдат външни – чрез външни партньори, а за големите експертите препоръчват да бъдат и вътрешни, т.е. самите компании да контролират финансовите си потоци. Самото заплащане на услугата „вземане на дълг“ е процент от задължението. Създаването на онлайн пазар на дългове също е част от решението на проблемите с междуфирмената задлъжнялост. Колев пък коментира, че става все по-важно основаването на клирингова къща, която да „изчиства“ вземанията и задълженията на бизнеса. Създаването й в момента обаче е почти невъзможно, тъй като изисква участие на бюджета.