Евентуален нов договор, с който да бъде подплатено постигнатото споразумение за фискален пакт срещу дълговата криза, в петък може да излезе извън закона. Това написа германското сп. „Шпигел“, цитирайки експерти. След като страните членки не стигнаха до единодушие заради съпротивата на Великобритания, те решиха да приемат новите фискални мерки под формата на междудържавно споразумение, което да бъде подписано до март. Общо 26 от 27-те държави в ЕС изразиха желанието си да се присъединят към "новия фискален пакт", като 17-те от валутния съюз ще работят за отделно споразумение извън европейските договори. Според „Шпигел“ обаче подобен документ на ниво страните с евро ще бъде нелегитимен, убедени са специалистите от Европейската комисия, Европейската централна банка и Европейския съвет. Според тях отделните държави могат единствено да заявят "политическа декларация за намерения", в която да посочат как биха действали относно санкциите за нарушителите на бюджетните правила. Но такава декларация няма да има обвързващия характер на един закон и може да бъде анулирана от едно ново правителство на тази държава.
Към документа могат да се присъединят още девет страни след консултации с парламентите им. Великобритания остана единствената, която не се съгласи. Според премиера Дейвид Камерън Лондон се е отказал да пожертва суверенитета си за спасяването на еврото. „На страните, които искат да подпишат този договор, им пожелавам всичко хубаво, защото ние искаме еврозоната да разреши проблемите си, да постигне стабилност и растеж, от които цяла Европа, включително и Великобритания се нуждае“, коментира Камерън. Българското правителство подкрепи предложенията и ще търси по-широка подкрепа в парламента. Референдуми ще са необходими за три от деветте държави.
Основните мерки в т.нар. фискален пакт включват както лимити по дефицита, така и налагане на "автоматични последици" за непослушните във фискално отношение страни, освен ако квалифицирано мнозинство не ги блокира. По-строгите правила ще бъдат включени в конституциите на страните.
„Много се радваме, че не само страните от еврозоната, но и няколко други, настояват за фискална дисциплина. Особено важни са балтийските държави, Полша, Дания, България и Румъния и други две страни“, посочи германският канцлер Ангела Меркел. Президентът на МВФ Кристин Лагард определи решението като "много добра стъпка в правилната посока".
Българският премиер Бойко Борисов коментира след срещата на 27-те, че е нормално тези, които дават парите, да поръчват музиката. „Но пък, от друга страна, тъй като по договор ние сме равни в ЕС, е хубаво да знаем какво се случва там, защото някои негативни тенденции след това биха могли да се прехвърлят и у нас. Знаете, че икономиките ни са скачени“, добави той.
Не така оптимистичен е лидерът на БСП и председател на ПЕС Сергей Станишев. Пред БНР вчера той заяви, че постигнатите договорености всъщност са продължение на политиката, която се води вече две години и половина, и не смекчи нито финансовата криза, нито има икономически растеж, а безработицата расте.
Не е премахнат рискът от разпадането на еврозоната, но това, което е положително, е, че Европейският съюз показва някаква решителност да върви към справяне с проблемите, която не се виждаше в последните две години, коментира пред „Фокус” Георги Ангелов от „Отворено общество”. Пазарите в Европа и зад Океана реагираха с предпазлив оптимизъм на новините от срещата. Според анализ на Ройтерс инвеститорите са притеснени, че подобна затегната фискална дисциплина ще ограничи твърде много растежа.
Сред неразрешените въпроси останаха разширяването на правомощията и размерът на европейския помощен механизъм, както и дали Европейската централна банка ще изкупува масово облигации от затруднените страни, за да държи разходите им под контрол. Не бяха набелязани и мерки, които да стимулират устойчив икономически растеж.

---

Ветото на Камерън може да остави страната изолирана

---

Ветото на британския премиер Дейвид Камерън върху извършването на промени в Лисабонския договор е "лошо за Великобритания" и може да остави страната „изолирана и маргинализирана“ от ЕС. Това заяви британският заместник-премиер Ник Клег, предаде Би Би Си. "Горчиво съм разочарован от резултата от срещата миналата седмица, особено защото смятам, че сега има реална опасност с времето британското кралство да бъде изолирано и маргинализирано в рамките на ЕС", коментира Клег.
Той разкри, че е казал на Камерън, че този ход е вреден за Великобритания, но отрече коалицията да е пред разпад. "Би било още по-лошо за нас като страна, ако управляващата коалиция се разпадне. Това ще породи икономическо бедствие в момент на огромна икономическа несигурност", посочи Клег, цитиран от Ройтерс. Оттеглянето на Великобритания от ЕС ще навреди на репутацията ни пред Вашингтон и ще ни превърне в пигмей в очите на света, докато аз искам да бъдем уверена водеща сила, добави той пред Би Би Си.