Финансови квестори ще контролират харчовете и задълженията на предприятия и търговски дружества с държавно участие, които имат лоша финансова дисциплина. Това съобщи вицепремиерът Симеон Дянков след приключване на вчерашното заседание на кабинета. Новата длъжност ще бъде въведена, след като парламентът промени Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор. Квесторът ще се назначава със заповед на министъра на финансите за определен период от време, като за позицията могат да бъдат определяни експерти, които отговарят на конкретни условия. Средствата за прилагането на тази функция ще бъдат осигурени от бюджета на Министерството на финансите, пише в одобрения законопроект.
Финансовият квестор ще осъществява контрол за законосъобразност, ефективност, ефикасност и икономичност преди поемане на финансови задължения и извършване на разходи. Той ще има право на свободен достъп до служебните помещения, ръководството, персонала и всички активи на организацията във връзка с осъществяването на тази дейност. Освен това ще има правомощия да изисква всички документи и достъп до цялата информация, която се съхранява в организацията и е необходима за осъществяването на неговата дейност. Както уточни министър Дянков, финансовите квестори ще влизат превантивно в определените държавни фирми, но ще имат правомощията да спират поръчки или сключването на договори.
За своята работа квесторът ще изготвя ежемесечен доклад до министъра на финансите, който ще съдържа информация за извършените от него проверки, за случаите, в които е поето задължение или е извършен разход въпреки неговия отказ, за дадените разрешения и откази, за констатираните проблеми и причините, които ги пораждат, се казва в съобщението на правителствената пресслужба. В момента държавата е собственик или съсобственик в над 100 дружества, сред които атомната централа, мини, ВиК дружества, болници, НКЖИ, БДЖ и други. Приблизителните оценки за активите им са за над 20 млрд. лв.
От кабинета съобщиха още, че във връзка с реформите в публичната администрация, с цел оптимизиране на публичните разходи и след преоценка на необходимостта от съществуването на надзорен орган, който да подпомага и осигурява независимостта на Изпълнителна агенция „Одит на средствата от ЕС“, е предложено прекратяване на съществуването на Одитен комитет към агенцията. Взети са предвид както фактът, че липсва изрично изискване от страна на ЕК за неговото функциониране, така и резултатите от дейността на агенцията, укрепеният административен капацитет и утвърдената й репутация на обективен и независим одитен орган.