Джон Мистакидис е назначен за управляващ съдружник за страната на Ernst and Young България през месец юли 2008 година. Преди да заеме тази длъжност, Мистакидис е бил партньор в осигурителните и консултантските бизнес услуги в Ernst and Young в Атина, където е ръководил международния отчетен финансов технически отдел. Г-н Мистакидис има магистърска степен по бизнес администрация с профил финанси и счетоводство. Той е сертифициран финансов ревизор (Гърция) и член на Техническия борд на Гръцката асоциация на сертифицираните експерт-счетоводители. Той притежава богат опит при ръководенето на финансови ревизии, дю дилиджънс доклади (due diligence reports) и други услуги за големи гръцки и международни компании в различни индустрии.

---

- Г-н Мистакидис, има ли опасност от нова вълна на кризата по света?
- Ако се върнем към събитията от септември 2008 г., виждаме, че светът вече преживя една сериозна рецесия, когато загубите на финансовия сектор се превърнаха в криза на суверенните дългове. Днес нещата се случват много по-бързо, особено що се отнася до периферните страни в еврозоната. Изглежда, че мерките, които страните от еврозоната предприеха спрямо Гърция, където най-ясно се вижда неспособността да се овладее държавният дълг, не дават необходимите резултати. Изглежда, че Европа прави твърде малко, и то твърде късно. Сега за всички е ясно, че ЕС трябва да направи две основни неща: да вземе ефективни мерки и да ги приложи на практика колкото се може по-бързо.
Като казвам това, искам да подчертая, че е задължително силно задлъжнелите страни, които се спасяват напоследък( и тук говорим основно за Гърция), да спазят поетите фискални ангажименти и драстично да намалят държавните си дефицити.
Всички се надяваме, че ще избегнем силно негативния сценарий за изпадане във втора рецесия. В крайна сметка, ако ни залее нова вълна на кризата и добавим все още отрицателните страни от случилото се през 2008 г., ефектът не само за Европа, но и за света ще бъде наистина изключително негативен.

- Да разбирам ли, че според вас има риск от фалит на Гърция?
- Никой не крие възможността от подобно събитие. Застраховките срещу фалит – т.нар. CDS, за Гърция стигнаха рекордно високи нива. Четох дори проучвания, според които рискът е над 90%. Така че в този контекст излиза, че гръцкият фалит в сегашните условия изглежда като нещо неизбежно, големият въпрос е как самият процес ще се управлява и дали изобщо ще се управлява. При един контролиран фалит ще бъдат предпазени както другите потенциално заразени с дълговата криза държави, така и самата икономика на Гърция от тежки дисбаланси.

- Какво ще бъде отражението на подобно събитие за Атина и за региона като цяло?
- Както казах, всичко зависи от това, дали фалитът ще е контролируем процес или не. Ако нещата се случват организирано, ЕС ще намери начини да създаде прегради този фалит да не се разнесе из други членки и да се ограничат последиците върху европейските икономики. Защото в момента, ако Гърция фалира, ситуацията около останалите силно задлъжнели страни ще бъде силно затегната. Да не забравяме също, че и резултатите на Италия и по-скоро доходността от държавните й облигации стигна 6%, което свидетелства за безпокойството на пазарите. Голямата опасност е всъщност при фалит на Гърция дълговата криза да не се разпростре и сред други държави. Защото тяхното спасяване вече ще излезе непоносимо скъпо за Европа. И затова смятам, че европейските лидери ще направят всичко възможно да избегнат подобно негативно развитие.

- Но в крайна сметка кой ще плати сметката накрая?
- Видяхме как ситуацията се развива от двете страни на Океана. В САЩ се оказаха доста по-гъвкави при взимането на решения. Фед свали лихвените проценти до рекордно ниски нива. Инициираха така наречените програми за количествени облекчения и стимулиране на икономиката. Докато в Европа основният лозунг е “Дисциплина!Дисциплина! Дисциплина!”. Затова смятам, че най-добрият вариант е да се предприемат мерки, които не само да ограничат дефицитите и да възпитават финансова дисциплинираност, но и да не задушават икономическия ръст.

- Кои тогава са големите предизвикателства днес пред европейската икономика?
- На първо място, Гърция и най-вече да се предпази страната от изпадането във фалит по неконтролируем начин. Освен това големият проблем е дългът в Европа. Като цяло дълговата криза в момента показва как европейците са преминали от общество на спестовници отпреди 30 години към общество на задлъжняващи. И не става въпрос само за държавен, а най-вече за частен дълг. Във Великобритания, САЩ и като цяло в големите икономики нивото на процента му е изключително високо. Но има и още нещо, за което никой на този етап не говори – скрият дълг. Това са огромните актюерски дефицити в осигурителните системи на страните членки. Факт е, че населението на Стария континент застарява. Колкото повече поколения минават, толкова по-малко работна ръка ще трябва да изработва пенсиите на по-възрастните. На този етап тези дефицити все още не са видни, но само до няколко десетилетия ще станат.

- Еврозоната все още ли е привлекателна за инвестиции и къде се намира България на тази инвестиционна карта?
- Не знам дали мога да дам еднозначен отговор само с “да” или “не” на този въпрос. Инвеститорите, естествено, търсят стабилност на бизнес средата, проучват цялостната финансова ситуация на страната, в която смятат да инвестират, проучват съответния сектор. Но ако видят атрактивни цени, това също може да ги привлече.
Освен това да не забравяме, че еврозоната е съюз на 17 различни страни, които, от една страна, споделят обща валута, но нямат обща фискална политика и общ пазар за дълг. Тези конкретни бизнес условия се тестват в реалния живот за първи път. В настоящата ситуация основната характеристика на тази среда е нестабилност и непредсказуемост.
Що се отнася до България, смятам, че тя става дори по-привлекателна от страните в еврозоната. От една страна, държавата много успешно управлява собствения си публичен дълг. И той в момента е изключително нисък – около 15-16 на сто от БВП. Това дава положителен сигнал за това, че хората, настоящото правителство и правителствата досега са управлявали добре. От друга страна, бизнес средата в България остава относително стабилна. Хората са дисциплинирани, добре образовани.
Един от основните двигатели за растеж преди кризата от 2008 г. бе притокът на чужди инвестиции. Те бяха около 20-30% от произведения БВП за година. Въпреки факта, че имаме по-нисък апетит за риск на глобално ниво, смятам, че предимствата на България ще бъдат оценени от инвеститорите, и се надявам нивото на ПЧИ да нарасне бързо в следващите години.

- Каква е прогнозата ви за развитието на България тази и следващата година?
- Ernst and Young на всяко тримесечие обявява прогнозите си за икономическо развитие. Според последния анализ българската икономика ще расте с 2,2% тази година и 2,6% догодина. Това е двойно по-бързо от очаквания темп на растеж в еврозоната. Дефицитът ще бъде ограничен под 2% от БВП. Така България отново ще се нареди сред отличниците в Европа. Нещо повече - страната покрива повечето от Маастрихтските критерии за присъединяване към валутния съюз. Единствено с инфлацията мисля, че изоставате.

- Кои ще бъдат основните двигатели за растеж в родната икономика догодина?
- За България експортът е на първо място. Само преди година правителството и Българската агенция за инвестиции проведоха проучване кои сектори се справят най-добре и може да се разчита на тях за поддържане на икономическия растеж. Резултатът се оказа очакван: на първо място, енергетиката и всички свързани с нея дейности. Биотехнологиите също останаха стабилни по време на кризата. Виждам голям потенциал и в много малки и средни технологични компании. Те се ръководят от млади хора – дори под 30-годишни, разрастват се бързо и пробиват на трудни и зрели пазари като САЩ и Германия. Фармацията също е добре развита. Бизнесът им расте, влизат на нови големи пазари.
Не бива да се забравя, че най-здравословният начин икономиката да расте е чрез износа и чрез привличане на ПЧИ. Що се отнася до вътрешното потребление – факт е, че в последните няколко години то остава слабо. Така че, ако чуждите капитали се върнат на нивото си отпреди кризата и ръстът на експорта се запази, България ще има добра основа за стабилен растеж на икономиката.

- В последното ни интервю разказахте, че инфраструктурата е сферата, в която трябва да се направят сериозни промени. Днес каква е оценката ви за случващото се? В кои други сегменти трябва да се направят реформи?
- Смятам, че инфраструктурата служи не само за привличане на повече инвеститори, но е въпрос от национално значение.
Смятам обаче, че има какво да се направи за модернизацията на държавната администрация, и ще ви дам пример: имаме клиент, който е голяма компания, листната на БФБ. Той дойде при нас с молба да му помогнем да се листне и на Лондонската фондова борса. Когато нашите експерти проучиха въпроса, се оказа, че това практически е невъзможно заради различни видове регулации и пречки на административно ниво. Искрено бях учуден, че в XXI век една компания не може да се търгува едновременно на две борси в страни - членки на ЕС. Подобни затруднения трябва да бъдат премахнати.

- България има ли някакви шансове да приеме еврото в краткосрочен период?
- Ако еврото все още съществува – да. След като бе приет планът „Евро плюс“ и България го подкрепи, смятам, че шансовете се увеличиха. Според последните прогнози до края на 2012-2013 г. присъединяването ни към ERM 2, известен като “чакалнята на еврозоната”, е постижимо. Ако приемем, че са необходими още две години след това за пълното приемане на еврото, на практика това означава, че България може да се присъедини към еврозоната до 2015 г. Но всичко зависи как ще се развият нещата с единната валута и в самия валутен съюз.

- Кои са основните рискове за страната ни в контекста на дълговата криза в Европа и случващото се в САЩ?
- Отражението от нова рецесия в България няма да е много по-различно от това върху всички останали страни – намаляване на икономическия ръст, по-висок дефицит, инфлация, безработица над 10%.