Европа е все по-близо до въвеждането на общи еврооблигации на страните, използващи единната валута. По-малко от месец след като германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Никола Саркози категорично казаха „не“ на идеята, вчера председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу заяви, че Брюксел е готов да представи възможностите за въвеждането на подобни дългови книжа. Но побърза да изтъкне, че пускането на еврооблигациите не означава незабавно решение на всички проблеми, а само част от справянето с тях.
За общи европейски дългови книжа се говори още от 2010 г. с първите искри на дълговата криза, припламнали в Гърция. Досега обаче големите икономики – най-вече в лицето на Германия и Франция, постоянно се обявяваха против, тъй като подобна мярка ще ги натовари с допълнителни разходи за лихви по дълговете им, а пък в същото време ставките за страните в криза ще намалеят. Противниците на еврооблигациите твърдят, че чрез въвеждането им ще се загуби стимулът за задлъжнелите страни да сложат в ред финансите си - те ще продължат да харчат повече, отколкото могат да си позволят, а сметката ще се плаща от дисциплинираните държави на принципа „богатите плащат за мързеливите“.
"Лихвените проценти трябва да са различни, за да могат страните да бъдат поощрявани или санкционирани, за да се поддържа фискалната стабилност", посочи преди три седмици в интервю за „Шпигел“ германският финансов министър Волфганг Шойбле. От друга страна, привържениците на идеята, сред които премиерът на Люксембург и председател на еврогрупата Жан-Клод Юнкер, обаче твърдят, че паралелно ще бъде създадена система за стимулиране на задлъжнелите да спазват строга бюджетна дисциплина. Ясно е, че всеки сценарий ще има определена цена, въпросът е кой ще излезе по-евтин, коментират експерти.
Вчера европейският комисар по икономиката Оли Рен предупреди, че евентуален фалит на Гърция или излизането й от зоната на еврото ще има "драматична цена" за страната, за Европа и за целия свят. "Европа е в опасност", категоричен бе полският министър на финансите Ян Винсент-Ростовски. Франция пък заяви, че е готова да направи всичко възможно за спасяването на Атина, но ще настоява за гаранции, че Гърция ще постигне целите по отношение на бюджетния дефицит.
Вчера се очакваше гръцкият премиер Георгиос Папандреу да проведе телефонна конференция с германския канцлер Ангела Меркел и френския президент Никола Саркози, за да обсъдят позициите си за предстоящата среща на финансовите министри на ЕС в полския град Вроцлав на 16-17 септември.
Глътка въздух за еврото даде както новината за евентуалното лансиране на еврооблигации, така и информацията, че развиващите се икономики на Бразилия, Русия, Индия, Китай (БРИК) и Южноафриканската република са готови да подадат ръка на Европа. Те си дават среща следващата седмица във Вашингтон, където ще обсъдят как да помогнат на ЕС да излезе от дълговата криза, потвърди бразилският финансов министър Гидо Мантега. Директорката на Международния валутен фонд Кристин Лагард окачестви подобна дискусия като "интересно развитие". Аржентинският икономист Марио Блехер, който стоеше начело на централната банка на страната след голямата криза от 2001 г., в интервю за „Блумбърг“ пък посъветва Гърция да спре плащането по дълга си, за да не влошава още повече своята икономика, и да снеме заплахата, надвиснала върху ЕС. Китайският премиер Вън Цзябао призова ЕС да сложи в ред къщата си, но обеща, че страната му ще продължи да инвестира в Стария континент.