Рецесията в южната ни съседка продължава да се задълбочава. Според официални правителствени източници, цитирани от „Дау Джоунс“, гръцката икономика ще се свие с 5,2% тази година и ще остане в рецесия и през 2012 г. – т.е. за четвърта поредна година. Това е много над заложеното в подписания меморандум с ЕК, ЕЦБ и МВФ за спад от 3,8-3,9% от БВП. Още по-тревожни са данните за дефицита – по всяка вероятност той ще мине 8-8,5% при очаквани 7,6% на сто за 2011 г. Така ще се оформи нова дупка в гръцката хазна за около 3 млрд. евро.
За по-песимистичен вариант за развитие на гръцката икономика намекна и гръцкият финансов министър Евангелос Венизелос. В петък той призна, че рецесията ще бъде по-тежка от тази, която правителството е очаквало, като спадът може да стигне до 4,5%. Така се засилиха притесненията дали страната ще постигне целите най-вече за дефицита. „Истината е, че и външните, и вътрешните условия задълбочават рецесията“, посочи Венизелос в интервю за гръцкото радио „Скай“. Въпреки че официално отказа да се ангажира с конкретни прогнози, министърът намекна, че прогнозата за 3,8% спад в БВП за тази година е „оптимистична“. Евентуалната ревизия на официалните правителствени разчети за 2011 г. може да стане факт през октомври с подготвянето на бюджета на страната за догодина. На практика новите спекулации връщат Гърция „под светлините на прожекторите“ и във фокуса на пазарите, които бяха обърнали поглед към ситуацията в Испания, Италия и дори Франция.
„Има притеснения, че спадът в икономиката може да е 5% и дори повече, около 5,2%. За съжаление мерките за затягане на коланите имат по-голямо влияние върху икономиката, отколкото се очакваше“, посочва един от източниците на „Дау Джоунс“. Другият източник пък заявява, че бюджетният дефицит може да е около 8-8,5% от БВП. „Ако тази година рецесията е 5%, ще е много трудно догодина да се върнем на растеж от 0,6 на сто. Това засилва страховете, че и догодина икономиката ще остане в примката на рецесията, като най-вероятно спадът ще е 2%.“, заявява той.
„Прогнози за 5,2% икономически спад и 8-8,5% дефицит не съвпадат нито с анализите на Националната банка на Гърция, нито с официалните статистически данни и цифрите на министерство на финансите“, категоричен бе Венизелос. Според предварителните данни на гръцката Национална статистическа служба обаче, излезли в началото на август, БВП на страната се е свил през второто тримесечие до -6,9% спрямо същия период на миналата година. За сравнение спадът за първото тримесечие беше 5,5% на годишна база.
Песимистичните очаквания за задълбочаване на рецесията в южната ни съседка повдигат въпроси за спасителния заем, който Атина получи през миналата година от страните от еврозоната и МВФ, на стойност 110 млрд. евро. Според условията му страната трябва да се върне към растеж догодина след болезнени фискални и икономически реформи, пише „Уолстрийт джърнъл“.
Коментарите на Венизелос, от друга страна, идват в момент, когато Холандия, Словения, Австрия и Словакия също поискаха гаранции за участието им в спасителния фонд по примера на Финландия. Припомняме, че миналата седмица Хелзинки се договори Гърция да прехвърли определена сума в сметките на финландската държава като гаранция в замяна на участието на страната в спасителния план. „Сделката от 21 юли (бел. ред. - с която бяха договорени нови 109 млрд. евро за Гърция) не е под съмнение, защото е от изключително значение за цялата еврозона“, коментира гръцкият финансов министър.