- Г-н Хърсев, как си обяснявате при тази стагнация в икономиката броят на милионерите в България да расте почти в геометрична прогресия?
- Терминът стагнация е неточен. Стагнация в момента всъщност няма. Има рецесия и депресивен период. Стагнация имаше едно време, но бе друг период. Даже и при рецесия, броят на милионерите в България се увеличаваше, и то много бързо. При рецесията производството намалява, но капиталът – не, т.е. намаляването на производството освобождава капитал. Примерно, бил съм един голям търговец на коли и имам 5 млн. лв. оборотни средства. Удря рецесията и какво правя с тези 5 милиона? Пъхам ги в банката т.е. рецесията освобождава капитал. Най-нормалното нещо при рецесия и при депресия е да растат натрупванията в банките. Икономиката в момента се намира в процес на леко и постепенно, но все пак положително развитие. В никакъв случай не можем да говорим за стагнация.

- Преди дни финансовият министър Симеон Дянков заяви, че в момента има борсов спад, който трябва да се изчака спокойно, за да не се вземат погрешни решения. Той посъветва българите да не се хвърлят към злато и към различни валути. Какъв е вашият съвет?
- Този въпрос е изключително индивидуален. Това за финансистите е дълбоко интимен, какъвто е за психолозите въпросът – за кого да се ожениш. Трябва да се ожениш за някой, когото да можеш да понасяш и да го разбираш. Същото е и с инвестициите. Хубаво е човек да инвестира в нещо, което разбира. Ако не разбира от нищо, значи алтернативното вложение в банковата система е напълно възможно. Ако примерно човек се страхува от определена банка, би могъл да раздели портмонето си на 36 и да ги вложи в 36 банки, които има в страната. Разпределяш си парите в няколко банки и колкото са по-лоши, толкова по-добре. Аз примерно бих инвестирал в най-лошата банка. Ако си заровя парите на двора, може да ги намери съседа и да ги открадне. Ако ги държа под възглавницата, може да влезе бандит и да ги открадне. Ако сам си съхранявам парите, съществува около 20% риск да загубя. В банковата система сигурността, че ще загубя, е около 4% заради инфлацията.

- Такава ли е вашата прогноза за инфлацията в България - около 4% за тази година?
- За инфлацията колкото хора са правили прогноза, толкова са сгрешили. Най-вече, защото светът не е хомогенен. Случват се различни неща, които не можем да предвидим. Това е основната причина да се натрупват спестявания в банките. По-евтино е там да се държат. При това в България имаме реален положителен лихвен процент по депозитите, което не важи за Европейския съюз като цяло.

- Но все пак е парадоксално, че при замразени доходи спестяванията растат.
- Не забравяйте, че в България има и сив сектор в икономиката. Искам да се разгранича от цялата кохорта борци срещу сивата икономика, защото тя ни спасява в една такава кризисна ситуация. Сивата икономика не е криминална и срещу която трябва да се борим. Тя е просто паралелно съществуваща реалност на онези, които не са в състояние да се конкурират на реалния пазар. Огромната част от сивата икономика в България се дължи на необявени доходи, предимно на работни заплати. Това означава – пишем, че работим на 4 часа, а реално са 12 часа. Пишем минимална заплата, а вземаме примерно 2 хил. лв. за готвач на морето. Типични случаи, констатирани през последните дни. Второто основно перо е домашното стопанство. Всички онези компоти и лютеници са огромен продукт и много хора живеят от него. Скрити доходи от всевъзможни сделки, в това число и от еднократна продажба, примерно на баба нивата. С купувача сме се разбрали, че на нотариуса ще кажем, че сме продали по 2 евро кв. метър, но реално е по 200 евро. И къде да се насочат всички тези източници на доход? Това е следващият голям проблем, а именно – липсата на алтернативна форма на вложение. Нямаме опит в инвестицията в ценни книжа, няма и сериозни ценни книжа с история, достатъчно дълга, за да инвестираме в тях. Да, има чуждестранни ценни книжа, но доходността им е смешна. А лихвата по банковия депозит у нас е по-висока и затова привлича спестявания. Просто банките акумулират всички източници на доход. Не забравяйте обаче, че нашите банкови спестявания не се формират само от български резиденти т.е. имаме българи от чужбина. Чуждестранният поток, който регистрира само БНБ, е по-голям от всички европейски фондове, взети заедно. А има и един, който БНБ не го брои, защото пътува в раници и джобове през границите. А при това по време на криза, в страната ни идват да правят депозити турци, гърци, руснаци, не защото обективно банките са по-сигурни, а защото лихвите по влоговете са по-високи.

- Да разбирам ли, че и вие като финансовия министър, не съветвате да се правят инвестиции в злато?
- Златото има собствена стойност, за която съществува презумпция, че няма да намалее. Но трябва да се има предвид, че при реалната продажба на благородни метали има много голяма загуба. Накрая ще се окаже, че е много по-добре човек да си държи парите в нормалните, обезценяващи се спестявания, отколкото да мине в злото. Между другото, немски икономисти са разгледали как се движи цената на златото 40 години назад. От разработката им се вижда, че инвеститорите в злато са били на сериозна загуба в сравнение с инвеститорите в евро или в германски марки преди. Изчислили са, че онзи, който е инвестирал в злато, е загубил около 20% от това, което щеше да спечели, ако инвестираше в евро.

- Кога да очакваме падане на цената на златото тогава?
- Докато има криза и сериозна депресия, не вярвам цената на златото да тръгне надолу. Но ако това се случи, ще е сериозен индикатор, че светът влиза във фаза на подем т.е. на бързо възстановяване на предкризисните стойности.

- Каква е вашата прогноза за падането на долара?
- Ще пада доларът, ще пада и еврото. Изобщо сега двете валути се конкурират. Има един финансов закон, известен като Закона на Грешам, който гласи, че лошите пари изместват добрите т.е. най-хубавото е да си с най-лошата валута. Това стимулира износа от страната, пречи на вноса и подобрява платежния баланс. Така че ще наблюдаваме едно конкуриране коя валута повече ще се обезцени. Но важното е все пак да не създават проблеми между американци, китайци и, разбира се, и европейци.

- Трябва ли България да продължи своя път към вече доста спорния проект на еврото като валутен съюз?
- Проектът „Евро“ е все по-спорен. Още щом го обявиха, написах коментар, който изрази съмнението дали този проект въобще е възможен. Не защото не може да се конструира синтетична валута. Благодарение на Джон Менард Кейнс имаме от 1936 г. на книга и от 1944 г. на практика, имаме реални примери във вид на специални права на тираж. Според мен и тогава, и сега не може една синтетична валута да издържи без единна фискална политика зад нея. Опитите, познати още от 90-те години с т. нар. африкански франкове, които бяха общата валута на няколко африкански държави, предимно под френски контрол, дадоха много странни резултати. Тези въпроси, които си ги задавахме, когато току-що бяха обявили намерението на ЕС да има обща, единна, не синтетична, а реална валута в обръщение, си стоят и в момента. Зад една валута трябва да стои фискална сила т.е. бюджет, данъчна власт, да стои армия и полиция, за да я пази. Наистина зад еврото тези неща стоят в някаква степен, но засега не се забелязва някаква много ясна стратегическа визия. А светът в момента е на кръстопът. Позицията спрямо еврото няма как да остане същата, защото това е една шизофренична позиция т.е. имаме раздвояване на съзнанието. В един и същ момент пазарът се страхува от противоположни неща. Решенията на глобалната финансова криза могат да бъдат две. Едното е всички стягаме коланите и кой каквото дължи, започва да го плаща, не се разпростира извън чергата и това като че ли е общоприетото решение. Това значи дефлация и още 6 години депресия. Същото положение като сега – ръст в рамките на статистическата грешка и нормалната корекция от 1-1,5% на година и това е. В крайна сметка - излизане на промишленото производство до нивото на 2008 г. Дефлационното решение е много праволинейно, строго, дисциплиниращо и т.н. Всички знаем, че от криза има и едно друго решение и се казва инфлационно - отваряме печатарката и печатаме. САЩ нямат никакъв проблем с дълга в американски долари, защото на никого не дължат нищо, освен долари. Ами ще си ги напечатат тогава, казва Уорън Бъфет, а Moody's го цитира като аргумент защо запазва рейтинга ААА на Щатите. Понеже пазарът едновременно се страхува, че ще се премине към твърдо прилагане на инфлационното или на дефлационното решение, той се пази и от двете неща. Видяхме как падат цените на нефта, пада и доларът, падат основните суровини. Но същевременно пада и доходността по ценните книжа, виждаме увеличаване стойността на швейцарския франк и рекорди на златото. Едното е мерки срещу инфлацията, а другото са мерки срещу дефлацията. Така една част от участниците на пазара се страхува, че ще замръзне, другата се страхува, че ще умре от жега, и то в един и същи ден. Същото е и с еврото – някой се страхува, че еврозоната здраво ще стисне страните евродлъжници за гушата. Другите смятат, че ще се пусне печатарката, което означава инфлация. Кой от двата начина – във фризера ли ще ни пъхнат или във фурната? Ние не знаем кой от двата начина ще изберат световните лидери. За съжаление не се виждат лидери, които да имат визия. Световната история показва, че великата депресия свършва, когато са се появявали водачите.