Българинът продължава да бъде консервативен в инвестициите си и залага на сигурни активи. 58,7% наливат пари в недвижима собственост, една трета – в спестявания в банка, всеки пети – в образование и професионално развитие, а едва около 6 на сто биха предпочели да играят с акции на български компании, на чужди или в държавни ценни книжа. Това сочи изследване на агенция „Медиана“ по поръчка на Института за икономически изследвания към БАН, представено вчера. Нещо повече – оказва се, че едва 9,8% от анкетираните отговарят, че притежават или са притежавали ценни книжа, а 85,8% - отговарят отрицателно. Хората предпочитат нискорискови инвестиции и такива, които са насочени към бъдещето, обобщи резултатите директорът на института Митко Димитров. Според икономистите българите имат проблем с информираността по отношение на ценните книжа, което води до страх да инвестират на фондовата борса.
3 млн. души получиха бонове по линия на масовата приватизация, но ниският процент на положително отговорили показва, че тя не е оставила трайна следа в инвестиционната култура на българина, коментира данните Спартак Керемедчиев от Института за икономически изследвания към БАН. 70% са съгласни с твърдението, че процесът на раздържавяване е бил непрозрачен и е обогатил определена група от хора, близки до властта. Мнозинството е на мнение, че не е довела и до развитие на пазарната икономика. Преобладават и мненията, че държавните и общинските предприятия не се управляват по-добре от частните.
Освен това е голям процентът и на хората, които не са получавали никога дивиденти от своите ценни книжа – 42 на сто, една трета само понякога, а само 6,3% всяка година. Всеки пети от инвестиращите в акции е в компании на БФБ, а всеки четвърти дори не си спомня. На практика по-малко от 2 % от населението има бонове от публични компании на родната борса. Тревожен е фактът, че половината от интервюираните не биха инвестирали в БГ компании при никакви условия, а като основни мотиви да го направят е да получат дивидент или сигурен източник, че ще има печалба, сочи още проучването. Доц. Радостина Бакърджиева от Института за икономически изследвания към БАН коментира пред „Класа“, че това се дължи преди всичко на мудния законодателен механизъм за препродажба на акции. Явно българинът не е наясно и с предимствата, които носи публичният статут за компаниите. Според 12,2% листнатите на борсата дружества не се управляват по-добре от частните, 10,5% смятат, че се ръководят по-добре, а мнозинството 77,3 на сто дори няма мнение. Най-често нашенецът би се доверил на опита на близки и приятели или на съвета на своя брокер, вместо на публичната информация. Според данните най-важните фактори за успеха на една компания са мениджърите, персоналът и акционерите.
В световен мащаб се наблюдава тенденция средният срок на задържане на акции да се съкрати от 3 години на 1 година – т.е. подобен род инвестиране се приема за краткосрочно, отчете още Спартак Керемедчиев. А Митко Димитров допълни, че намалява като цяло делът на акциите, собственост на физически лица, като се увеличава делът на институционалните инвеститори – банки, фондове, застрахователи, пенсионни дружества. У нас се надявам при добро управление частните пенсионни дружества да изиграят ролята на големите инвеститори на борсата в бъдеще, допълни Димитров.