- Г-жо Петкова, какви са последиците от решението на Конституционния съд, че национализирането на парите от професионалните пенсионни фондове противоречи на основния закон на държавата?
- Последиците от това решение за допълнителното пенсионно осигуряване са преди всичко глобални, доколкото чрез него ясно се изразява становището, че прехвърлянето на пари, натрупани в индивидуалните партиди на клиентите на пенсионни фондове към държавния пенсионен фонд, е противоконституционно. Чрез това Конституционният съд ясно заявява, че собствеността на средствата, натрупани по индивидуалните сметки, са единствено на самите хора и с тях могат да се разпореждат само те, разбира се, в рамките на закона. След това решение не би следвало никога повече пари от пенсионен фонд да се прехвърлят към държавни институции.

- Защо прехвърлихте средствата само на тези хора, на които им предстои да се пенсионират до 2014 г.?
- Защото на тези хора им остава много кратък период на осигуряване. Така или иначе всички тези 44 хил. души подлежат на пенсиониране до 2014 г., но при условие че решат да се възползват от предимството на ранното си пенсиониране. Затова бе предвидено, ако някой продължи да работи след 2014 г., той да има право да получи тези средства, които ние преведохме в НОИ чрез фонд „Пенсии“ на ДОО.

- Защо се стигна до тази схема? Доколкото си спомням, вие постигнахте съгласие по нея с Тристранния съвет.
- Професионалните фондове работят от 2000 г. и парите се натрупват оттогава. Не знам кой, как и какво е смятал, но според мен, ако е разбирал от пенсионно осигуряване, не би следвало да стигне до извода, който всъщност остана в основата на тогава приетия закон. Според него за 10 г. осигуряване в професионален пенсионен фонд парите трябвало да стигат, за да се плащат пенсии, съпоставими с пенсиите на НОИ, но не след 10 г. осигуряване, а след минимум 20 г. осигуряване и с по-висока вноска, отколкото е при нас. Може и да сме добри, капиталовото осигуряване да има предимства, но все пак не сме магьосници. Не можем да приравним средства, които се натрупват за 10 г. и за 20 г. осигуряване. При това специално при групата за ранно пенсиониране са действали и други механизми, които влияят върху размера на пенсиите на тези хора. Те работят при тежки условия на труд, организирани са в синдикални движения, което означава, че има сериозно нефинансово и неикономическо влияние върху размера на пенсиите, които НОИ плаща за вредни условия на труд. Много е некоректно най-вече заради хората да се сравняват пенсиите, които плащат професионалните фондове, спрямо пенсиите, които плаща НОИ. Даже в мотивите на КС е записано, че допълнителното пенсионно осигуряване по своята същност трябва да произвежда допълнителни пенсионни доходи към основните, които плаща държавният пенсионен фонд. Неправилно е да се сравняват, защото пенсията от професионален фонд не може да замества пенсията от НОИ. Затова ние винаги ще настояваме да се приеме професионалните фондове да изплащат втора, допълнителна пенсия. Ако лицето има вноски и пълен период на осигуряване, може допълнителната пенсия да е по-висока от тази на НОИ, но ако има липсващи вноски, ще плащаме малка пенсия. В крайна сметка една от целите на осигуряването е да дисциплинира системата и хората сами да се научат да контролират парите в своите индивидуални партиди.

- Има ли опасност категорийните работници да бъдат ощетени при следващи движения на парите от личните им партиди?
- Пенсиите на тези хора са гарантирани от закона и държавата. Решението на КС е изцяло в тяхна полза и по никакъв начин не засяга размера на техните пенсии. Всякакви изказвания в момента, свързани с парите на категорийните работници, е заиграване върху гърба на тези хора и е много некоректно към тях.

- Тези изказвания дойдоха тъкмо от страна на синдикатите, и то с мотива, че ако парите останат в професионалните фондове, пенсиите на работещите тежък труд ще са много малки.
- Мотивите им вероятно не са да бъдат по-големи пенсиите, а да осигурят на категорийните работници възможност за много по-ранно пенсиониране. Това, което ние можехме да плащаме на тези хора за 10-годишните им вноски, бе използвано като инструмент, за да се осигури възможност да излязат много рано в пенсия. Приетият през 2000 г. закон за пенсионното осигуряване предвиждаше през 2010 г. категорийните работници да работят 3 г. повече. Тъкмо заради тези 3 г. повече трудов стаж бяха изприказвани всички нелепости по повод на размерите на пенсиите, които щели да плащат професионалните фондове, и обществеността остана с впечатление, че има проблем с професионалните фондове. Няма такъм проблем, но по-важното в момента е да не се правят неправилни констатации за решението на КС. То е изцяло в полза на категорийните работници и всеки, който твърди, че това решение засяга пенсиите им, просто играе някаква игра и трябва да бъде попитан точно каква.

- Колко от тези 108 млн. лв., които преведоха професионалните фондове, бяха собствени вноски на работниците и колко – печалби от инвестиции в капиталовите пазари?
- Около 15% от преведената сума са доходи от инвестиции, или около 16 млн. лв. Най-големият проблем на промяната на законодателството през 2010 г. от гледна точка на пенсионните фондове беше, че нямаше гаранция, че в бъдеще няма да се вземе подобно решение. Това означава непредсказуемост за бизнеса оттук нататък. Около 70% от пазара на пенсионното осигуряване в България е на чужди публични компании, предимно от ЕС. За тях това решение означаваше моментално повишаване на степента на риска за техните инвестиции в България. Ще уточним, че те не са собственици на пенсионните фондове, обаче управляващите дружества са бизнес организации, които търсят печалба. След повишаване на риска моментално се спряха нови инвестиции на дружествата. Нещо повече – част от тези инвеститори, които са част от акционерите в частните пенсионни дружества, сериозно се замислиха дали изобщо да останат в този бизнес. Пазарът на пенсионното осигуряване щеше да бъда затворен за дълго време, ако не беше решението на КС. В България пенсионните фондове управляват пари в размер на 4 млрд. лв. При ужасния дефицит на НОИ апетитите по някакъв начин да се ползват тези 4 млрд. лв., за да се запълни някоя дупка на непрекъснато генериращия дефицит държавен пенсионен фонд, са много големи. Подобни ситуации говорят, че най-после трябва да се реформира държавният пенсионен фонд. Това, което беше оповестено като реформа на пенсионното осигуряване, няма да доведе до намаляване на дефицита в НОИ.

- Налага ли се да се приемат нови регламенти в Кодекса за социално осигуряване?
- Не, защото отпадането на параграф 4а засяга само тези 44 хил. души, но не размера и получаването на техните пенсии. Единственото, което е казус след решението на КС, е дали следва да се върнат парите в сметките на хората, или не следва. Това е тежък юридически казус. Аз не смея да се изкажа по този въпрос, защото няма единно становище. Ако трябва да се дискутира от някого, това трябва да са само специалисти по конституционно право, за да разтълкуват какво точно е следствието за тези преведени пари от решението на КС.

- Какво ще последва, ако парите се върнат при вас?
- Ако се реши да се възстановят тези пари, групата от тези 44 хил. души всъщност ще се окаже много привилегирована. Цялата логика на промяната през миналата година беше, че за тях предстои да се пенсионират през 2014 г., включително и заради настояването на двата синдиката. Така те ще имат много по-привилегировани условия за пенсиониране в сравнение с другите категорийни работници, на които им предстои да се пенсионират след 2014 г. Решенията на КС са за бъдеще време.

- Предстои ли преразглеждане на категориите труд съгласно европейски регламенти?
- Трябва да се уеднаквят професиите и длъжностите, за които се приема, че са тежки условия на труд, защото в повечето европейски държави се признават за вредни условия за труд само тези, които в България спадат към първа категория. Но това не е наша тема и вероятно предстоят дискусии по нея. Очаквам в близките няколко години да се редуцира съставът на категорийните работници.

- Въпреки трусовете, които преживяха, каква доходност отчитат сега пенсионните фондове?
- Пазарите са трудни и продължават да са много волатилни. Характерно е, че има много голяма разлика между доходността на различните фондове и това е във връзка с нестабилната пазарна ситуация, защото портфейлите на пенсионните дружества са различни. Картината е много динамична и може бързо да се промени. Към 6 юни доходността на всички пенсионни фондове е положителна на годишна база. В доброволните фондове доходността на годишна база в началото на годината варира между 3 и 12 на сто. В професионалните фондове е между 2 и 8%, в универсалните фондове е между 1,5% и 8% на годишна база. За петгодишен период, в който се включва и 2008 г., когато всички пенсионни фондове отчетоха отрицателна доходност, ръстът достига до 2,96% средно за всяка година. Това е доказателство, че е преодоляна отрицателната доходност от 2008 г. Недоброжелателите ни казват, че все пак това е процент, който е по-нисък от инфлацията. Така е, но то е заради 2008 г. Ако се запази същото темпо на възстановяване, през следващите 3-4 г. доходността на пенсионните фондове ще надскочи инфлацията.