- Г-н Чобанов, МВФ препоръча на България да започне да възстановява изтеглените от фискалния резерв пари чрез приходи от приватизация и емитиране на дълг. Смятате ли, че сега е моментът за подобни действия и кой би бил най-добрият вариант?
- Вече има по-трайни очаквания за стабилизиране на приходите и ръст, и действително може да се мисли за подобна мярка. Разбира се, България трудно може да бъде сравнявана със страни като Германия, но там се вижда, че благоразумието води до трайни и положителни последици. По-лесно сравнима е с Естония, която показва, че стабилността е нещо много желано в момента, не само от политиците, а и от инвеститорите.
На първо място трябва да се мисли как да не се увеличават много бързо държавните разходи. Ръстът на харчове е сред най-често срещаните призиви като възможност за стимулиране на икономиката. Всъщност обаче правителството трябва да се възползва от нарастващите приходи, които са най-вече заради малко по-високата инфлация. Въпреки това кабинетът не трябва бързо да развързва кесията, а на първо време трябва да затвори дупката в бюджета. Засега трябва да се ограничи значително дефицитът и след това чак да се мисли за попълване на фискалния резерв и за правене на евентуални излишъци. Най-важното на този етап обаче остава бюджетът да бъде стабилен и правителството да се стреми към нулево бюджетно салдо (без дефицит и излишък) и след това, когато икономиката излезе от кризата, тогава да се мисли за предложението на МВФ.
Относно приватизацията, тя винаги е била добро решение за икономиката, но към нея трябва да се подхожда внимателно. В момента цените на активите са относително подценени, тоест, ако се тръгне да се продава, е напълно възможно да се вземе по-ниска от реалната цена. Това обаче в дългосрочен план ще има положителен ефект, като е възможно в някои сектори, след като намесата на държавата е станала по-малка, да има само добри последствия. Ако сега обаче се тръгне да се приватизира, самите сделки няма как да се осъществят много бързо и реално сделки ще има след около 6-12 месеца. Дотогава да се надяваме, че ситуацията ще бъде по-ясна и активите ще започнат отново да поскъпват.

- Какво обаче е мнението ви за препоръката да се емитира дълг?
- Не виждам някакъв сериозен смисъл от подобни действия. Фискалният резерв за момента е относително достатъчен, за да посрещнат нуждите. По-скоро трябва да се помисли за ограничаване на разходите, така че да не се теглят повече средства от запасите и резервът да не намалява повече. Емитирането на дълг ще има две значения. Досега България се въздържаше от много големи емисии на дълг, което означава, че няма особено голям икономически смисъл на този етап. От друга страна, резервите ще се увеличат, което ще покаже на пазарите, че има известно доверие към страната, но не се знае какво ще стане, ако резултатите не са толкова добри.

- Експертите от фондa смятат, че Пактът за финансова стабилност е добро решение, но има нужда да се въведе механизъм за прогнозиране на икономическия интерес, който да пресмята вероятни отклонения. Какво трябва да се направи, за да се ограничат разходите, да се намали дефицитът и бюджетът да е балансиран?
- Възстановяването на доверието на чуждите инвеститори е най-важно. Данните, които излизат последните месеци, показват техния отлив. За да тръгне обаче България по пътя на стабилния растеж, тенденцията трябва да се обърне. Това ще стане с добра фискална политика. При всички случаи новините, че бюджетът е близък до 0 са добър сигнал и ще увеличат възприятието за стабилност. Естествено всички мерки, което водят до по-добра бизнес среда, също трябва да се вземат предвид. Например не трябва да се увеличават данъците, държавата трябва да се концентрира върху публичните сектори, които водят до забавяне на потенциала на икономиката. Трябва да се работи върху защитата на правото на собственост, както и за реформа на съдебната система и в полицията. Тя например е най-лошо представящият се сектор, въпреки че не се говори за него почти нищо. На всеки трябва да е ясно, че полицията не си върши работата, а поддържането на толкова много хора не води до никакви резултати. Разбира се, и здравеопазването е със сериозни проблеми. Видяхме, че увеличаването на харчовете не е добро лекарство, особено по време на криза, когато това води след себе си по-големи дефицити.