---

Иванка Петкова е завършила УНСС, специалност международни икономически отношения. Работила е в Института за външна търговия. Била е и зам.-председател на Съвета на директорите на Българската фондова борса - София. От 2001 г. до 2004 г. е посланик на България в Швейцария. Доцент е в Стопанския факултет и е заместник-декан на Факултета за германско инженерно обучение и промишлен мениджмънт на Техническия университет. Преподава финансови инструменти и пазари и финансов мениджмънт, владее немски, английски, руски и полски език.

---

- Доц. Петкова, от какво значение е изходът от гръцката криза за България?
- България е свързана с гръцката икономика по няколко канала. Първо, Гърция няколко пъти се нареди сред първите три най-големи чужди инвеститора у нас. На второ място, ние имаме голяма зависимост от гръцката банкова система, тъй като около една четвърт от активите на българските банки са гръцка собственост, така че това, което ще се случи с банките майки, не може да не се отрази и на дъщерните дружества. Ние имаме обща граница и този факт се отчита при рейтинговите оценки за състоянието на финансовата система и на икономиката на България. Този рисков фактор не убягва от вниманието на рейтинговите агенции и затова се учудвам на колеги анализатори, които твърдят, че ако нашата страна има добри икономически показатели, ще успеем да избегнем външни сътресения. Ние живеем в глобален свят, в който връзките между отделните икономики се оценяват в дълбочина.

- След новината, че ЦРУ предупреждава за възможен военен преврат в южната ни съседка, гърците изтеглиха само за ден депозити за 1,5 млрд. евро. Това не декапитализира ли банките майки на дъщерни дружества в България?
- Участниците на финансовите пазари за съжаление са силно чувствителни към негативни новини. Така че тази новина неизбежно ще се отрази и на дъщерните дружества. Гръцките банки поначало са в сложно положение. Първо, заради факта, че гръцкото правителство е изключено като потенциален емитент на дълг, т.е. пазарите не искат да го кредитират. Няма инвеститори, които са готови да купят нови емисии на ДЦК, а от това страдат и търговските банки, които също не могат да емитират облигации. Но, от друга страна, българските дъщерни дружества подлежат на надзор от БНБ. При това изискванията на нашата централна банка за капиталова адекватност са много по-високи в сравнение с изискванията по Базелските споразумения и това е добрата новина за нашите вложители. Затрудненията на банките майки обаче няма как да не окажат натиск върху дъщерните дружества извън Гърция за получаване на ликвидност. Тук вече ще проличи майсторството на БНБ да предотврати излизането на парични потоци извън страната. За съжаление БНБ не разполага с инструментите на една класическа банка, но могат да помогнат дипломатическите умения за среща на интереси, за постигне на „сделка”. Примерно през 2009 г. банковият сектор на Румъния изпадна в затруднения, настъпи криза на националната валута и бягство на капитали. Възникнаха опасения, че банки от Западна Европа могат да напуснат региона. Тогава Австрия и Европейската банка за възстановяване и развитие подеха т. нар. Виенска инициатива, чрез която на чуждите банки с дъщерни дружества в региона бе предложено да останат в региона и да не продават дъщерните си дружества. За сметка на това пък ЕЦБ, ЕК и МВФ ще помогнат на тези страни да не навлизат по-дълбоко в кризата. Всъщност Румъния доста спечели от тази инициатива. Така че винаги може да се намерят механизми за съчетаване интересите на гръцките банки майки с българската банкова система.

- Какви са възможните сценарии за изход от гръцката криза и как ситуациите ще рефлектират върху българската икономика?
- Единият сценарий е положителен, но за съжаление трудноизпълним - Гърция да покаже прогрес в изпълнение на програмата, дадена през миналия май под формата на финансова подкрепа от МВФ и ЕС. За да се получи вторият транш, трябва да се разбере докъде са изпълнени условията за икономии в публичния сектор, какви стъпки за приватизация за около 50 млрд. евро са направени. Невъзможността да се стигне до политически консенсус попречи да се стигне до получаване на приходи от продажба на държавни активи. За съжаление самото гръцко правителство сложи ограничения за приватизация във водното стопанство, производството и разпределението на електрическа енергия. Трудността се засили и от това, че според проучвания на общественото мнение 80% от гърците не са готови да поемат по-нататъшни ограничителни мерки. Това очертава картината международните финансови пазари да не искат да финансират Гърция и през 2012 г. Друг сценарий би бил преструктуриране на публичния дълг, но този въпрос не се дискутира от правителството. Рейтинговите агенции твърдят, че за тях това означава фалит. Прокрадват се идеи за „меко“ преструктуриране на дълга и накрая идва драстичната възможност да се обяви фалит. Това означава Гърция за години да бъде откъсната от финансовите пазари, да не може да се рефинансира. Но непосредствената беда е, че гръцките банки (а и много други европейски банки, както и Европейската централна банка) са натрупали гръцки държавни облигации.

- Възможна ли е втора финансова подкрепа?
- Тук се сблъскваме със сериозния натиск от страна на избирателите в Германия, Холандия, които дори биха „помели“ политиците си, ако дръзнат да помогнат на Гърция с нов пакет. Но това няма да са 110 млрд. евро, а много повече. Досега са предоставени 256 млрд. евро на трите страни в затруднение. Изплащането на спасителните програми ще бъде бреме и за нашите внуци и не бива да си затваряме очите за това. В крайна сметка това ще бъде политическо решение. За съжаление в рамките на ЕС политическите решения се бавят доста, като се забравя, че пазарите са един от „участниците” в преговорите за изход от дълговата криза. Дългият процес на вземане на решение увеличава разходите за неговото последващо изпълнение, принуждава търсенето на алтернативи извън ЕС. Спомняме си, че през 2010 г. гръцкият министър-председател потърси помощ и от САЩ, но защо този изход не беше намерен по-рано и в рамките на еврозоната? Еврото е сериозен политически проект с непредвидими икономически последици. Той показа, че малките държави могат да създават големи бели. Гърция с нейните 3% участие в общия БВП на валутния съюз в средата на май предизвика спадане с около 25% на курсовете на акциите на глобалните пазари. Таке че отражението на гръцката криза не е регионално, в рамките на еврозоната и ЕС, а е глобално.

- През миналата година Китай се намеси в гръцката криза. Може ли и сега да предприеме някакви мерки?
- Миналата година китайски инвестиции навлязоха в реалния сектор – в пристанища, в корабостроене, в сделки за изкупуване на гръцки зехтин дори, и това бе поднесено като жест за спасяване на еврото. Китай дипломатично заяви, че е готов да изкупува гръцки дълг, но в момента, в който страната се върне на финансовите пазари, а това е далечна възможност. Сега Гърция е откъсната от финансовите пазари и е пред труден избор. Аз съм много любопитна дали Китай ще промени своето решение и ще помогне на еврозоната в този момент, преосмисляйки своята теза за закупуване на облигации.

- Гръцкото правителство използва различни начини за преодоляване на бариерата, която му поставят финансовите пазари. Докога може да се ползва такъв инструмент за финансиране?
- На пазарите участват инвеститори, които са кредитирали гръцкото правителство и не могат да си позволят да не знаят какво ще се случва с техните пари, т.е. при по-ниско доверие те изискваха да им се платят по-високи лихви. Така гръцките политици се надпреварваха известно време с пазарите, докато последните отказаха да бъдат кредитори. В еврозоната се получи едно раздалечаване между лихвените равнища по облигации с един и същ срок, в една и съща валута - еврото, но емитирани от различни правителства. За това допринесоха и данни за манипулиране на информация от гръцкото правителство, за неоснователно увеличаване на заплати, на бонуси на държавни служители, дори такива като за навременно идване на работа. Тези сигнали не може да не се разчетат и от финансовите пазари. От гледна точка на обикновения български гражданин картината е доста неблагоприятна – пенсионери и чиновници в Гърция получават многократно по-високи възнаграждения, а наши данъкоплатци ще трябва да плащат за това. Оттук дълговата криза получава много силна социална натовареност в целия Европейски съюз.

- При нежеланието на Атина да наложи строги икономии не звучи ли парадоксално нашата малка и най-бедна страна в ЕС да плаща чужди дългове след евентуалното ни присъединяване към еврозоната?
- Ако още не е късно, трябва да се търсят най-сериозните аргументи, за да платим съгласно възможностите си. В такива сложни ситуации успяват да намерят доброто решение тези страни, които могат бързо да постигнат интегритет, сцепление, близко разбиране по важен национален въпрос. Но някой чувал ли е публична дискусия по въпроса за плащането, какви трябва да са нашите аргументи, за да не плащаме висока цена? Защо чакаме винаги да ни се казва „отгоре“ каква е цената? Не можем непрекъснато да виним политиците. Защо не сме проактивни?