В писмо, публикувано от МВФ малко след полунощ вчера, 62-годишният Строс-Кан заявява, че напуска поста си, „за да предпази институцията“, която до голяма степен бе парализирана след ареста му в Ню Йорк на 14 май. В обръщението си той продължава да отрича обвиненията. „Искам да кажа, че отричам с най-голямата възможна твърдост всички обвинения срещу мен“, пише Строс-Кан, добавяйки, че иска да отдаде цялата си енергия и време, за да докаже невинността си. Очакваше се вчера адвокатите му да се опитат да му осигурят освобождаване от затвора на „Райкърс Айлънд“, като направят предложение за парична гаранция от 1 милион долара, задържане в домашни условия в Манхатън и електронно следене.
32-годишната вдовица от Гвинея, обвиняваща Строс-Кан в сексуално посегателство, даде показания при затворени врата в сряда, предаде Си Би Ес. Според телевизията случаят се гради не само на показанията й, а и на други доказателства. Разследващите са отрязали парче от килима в стаята на Строс-Кан, за да търсят ДНК, което да докаже обвиненията в изнасилване. Бившият вече шеф на МВФ даде доброволно проба от ДНК в неделя.
Междувременно се появиха нови обвинения срещу Строс-Кан, че е плащал на съдържателка на публичен дом в Ню Йорк по 2400 долара за компаньонки, съобщи „Дейли мейл“. 35-годишната Кристин Дейвис твърди, че шефът на МВФ е ползвал услугите на Wicked Models два пъти през 2006 г. Строс-Кан (който не е заемал поста на шеф на МВФ по това време) се е обадил на Дейвис в края на януари 2006 г., за да поиска „американско момиче“, и е платил 2400 долара, за да прекара два часа с нея. Друг известен клиент, ползвал услугите на Дейвис, е бившият губернатор на Ню Йорк Елиът Спитцер, който бе принуден да подаде оставка през 2008 г. след скандал заради връзката му с компаньонка.
Наследството
Доминик Строс-Кан оставя следа в МВФ с постигнатото за модернизация на институцията, но и несвършени задачи, отбелязва в. „Фигаро“.
Успехите
- Реформа на правото на гласуване: На Строс-Кан му трябваха 6 месеца, за да постигне съгласието на страните членки за леко пребалансиране на правото на глас в полза на новоразвиващите се икономики.
- Финансово възстановяване: Сметките на МВФ бяха в толкова лошо състояние през 2007 г., че той трябваше да продаде една част от златото на фонда и да направи съкращения на персонала. Организацията никога не е била толкова богата, колкото е в момента. След като държавите членки решиха през април 2009 г. да я подпомогнат със заеми, за да утрои тя своите ресурси, през ноември 2010 г. те удвоиха и своите постоянни квоти.
- Заеми с нулева лихва на бедните страни: За първи път в историята през юли 2009 г. фондът реши да анулира задълженията на най-бедните държави за период от две години и половина с възможност този срок да се продължи.
- Модернизация на инструментите за заеми и наблюдение: Изправен пред световната икономическа криза, МВФ търсеше средства да защити страните, които не бяха в отчайващо състояние. Той създаде през 2009 г. кредитна линия за онези, които се управляват добре.
Недовършените задачи
- Реформата на международната парична система: Строс-Кан искаше да постави МВФ начело на промените, но успя само да очертае пътищата, повтаряйки, че статутът на долара трябва да се запази дълго.
- Оправяне на имиджа сред страните в затруднение: МВФ е гледан с по-добро око в страни, къдетобе оставил тежък спомен, като Южна Корея или Индонезия, или където бе смятан за инструмент за доминиране на Севера, като Бразилия или Африка. Но в държавите, където МВФ трябваше да се намеси и наложи програми с драконовски ограничения, той остава непопулярен, особено в Европа (Гърция, Ирландия, Румъния).
- Промяна на световната визия за институцията: Строс-Кан, който идва от света на политиката, произнесе речи за неравенствата или за щетите от финансовата глобализация. Обаче действията в тази смисъл далече не задоволиха алтерглобалистите.Въпреки, че изостави някои догми, икономическите политики, които препоръчва МВФ, са още в голяма степен в съответствие с интересите на големите западни държави, начело със САЩ.
