Финансови връзки между държавите с дългови проблеми с останалата част на Европа могат да изложат на голям риск други страни в ЕС, сочи доклад на Международния валутен фонд (МВФ), представен вчера. Според експертите има опасения кризата, ударила Гърция, Ирландия и Португалия, да се разпространи и към още страни. Припомняме, че преди дни излязоха спекулации, че Италия, Испания и дори Франция изпитват заструднения и са следващите на опашката за финансова подкрепа.
Последните данни на Евростат пък показват, че след Гърция с най-голям външен дълг през миналата година се нарежда Италия със 119% от БВП, следвана от Белгия – 96,8%, Ирландия – 96,2%, и Португалия - 93%. Статистиката отчита, че общо 14 страни - членки на ЕС, имат външен дълг над 60 на сто през миналата година. У нас той е 11,4 млрд. лв., или 16,2% от БВП, като Евростат отбелязва, че страната ни е на второ място по най-малък дял на задълженията спрямо вътрешния продукт; преди нас е единствено Естония (6,6%).
Банките в развитите европейски страни разполагат със значителни експозиции в проблемните периферни зони на еврозоната и евентуален удар върху доверието може да се разпространи твърде бързо в цяла Европа, се посочва още в доклада на МВФ. Въпреки че бяха предприети редица мерки за овладяване на проблемите с дълговата криза вторичните ефекти остават рискови, предупреждават експертите. Поради тази причина е наложително да се прилагат съгласуваните предписания за управление на кризата в еврозоната. Националните органи също така трябва да се справят със слабите банки по-бързо. Освен това е необходима допълнителна рекапитализация, за да се избегне недостигът на кредити.
Все пак фондът е умерен оптимист за икономическото възстановяване на Европа. Разчетите показват, че ръстът ще се ускори до 2,6% през 2012 г., след като остане без промяна на нивото си от 2010 г. и през 2011 г. от 2,4%. Но затова са необходими реформи на сектора на финансовите услуги и строги мерки за подобряване на фискалното здраве на държавите от ЕС. Растежът в Западна Европа ще се запази на 1,7% и ще нарасне до 1,9% догодина.
2011-а ще е първата година след кризата от 2008-2009 г., в която всички развиващи се страни от Европа ще се завърнат към положителен растеж на БВП. Развиващите се държави засега не допускат негативните ефекти от периферията на еврозоната, но регионът ще трябва да продължи да намалява слабостите си във фискално и финансово отношение и да пренасочи ръста към сектора на търговията, категорични са експертите от МВФ. За 2011 г. и 2012 г. икономиката на развиващите се европейски страни се очаква да нарасне леко до 4,3%.
Припомняме, че през миналия месец фондът ревизира очакванията си за растеж на България от 2,5 на сто до 3% от БВП. Въпреки това прогнозата на финансовата институция остава по-песимистична от очакваните 3,6% растеж от правителството у нас.
На фона на Гърция и Румъния, в България нещата са много по-добре, са констатирали експертите на фонда, които са на редовна мисия у нас, коментира след среща с тях подуправителят на БНБ Калин Христов. Прогнозата им е за леко съживяване на вътрешното търсене – с 1,7% през тази година и ръст на инвестициите от 7 на сто. Рисковете пред България са единствено външни, допълни Христов. Съживяването остава по-вяло в страните, които преживяха нетраен икономически бум като Румъния, в която растежът ще бъде в рамките на 1,5% през тази и 4,4% през 2012 г., сочи докладът.
По-високите цени на суровините и засилващото се икономическо възстановяване би трябвало да повишат инфлацията до 3,8% през 2011 г. в Европа, въпреки че тя ще се понижи до 3% през 2012 г. Според експертите ръстът в цените на горивата и храните е временен. Безработицата и нарастващото неравенство по отношение на заплащането обаче могат да причинят притеснения.