Вътрешната търговия, а с нея и потреблението отчитат първи ръст на годишна база след 25 месеца спад, като през март той е 1,4% спрямо година по-рано, сочат данни на НСИ. За последно потреблението у нас е растяло на годишна база през януари 2009 г. с минималните 0,2%. През февруари 2011 г. спадът на годишна база бе едва 0,1%, а през януари – 0,2%.
Именно намаленото вътрешно търсене в страната дърпа назад икономическото й възстановяване, посочиха от ЕК в края на миналата година. Според нейните разчети активизиране на кредитирането и сериозен ръст на потреблението се очакват у нас едва през 2012 г. От Ernst&Young също предупредиха за рискове от влошаване на вътрешната търговия. Това е проблем за родната икономика и според МВФ.
Увеличението на търговията сега се дължи основно на нарасналата продажба на горива и смазочни материали със 7,6% на годишна база, става ясно от данните на НСИ. Потреблението на горива продължава да се увеличава за трети пореден месец въпреки постоянно покачващите се цени на петрола от началото на годината и протестите срещу високите цени. Само за първите три месеца на 2011 г. скокът в търсенето е достигнал 6,1%. Сред секторите с ръст на оборотите се нареждат и фармацевтичните и медицинските стоки с 2,1% ръст, следвани от компютърната техника с 1,3%. Продажбите на текстил, облекло, обувки и кожени изделия също се покачват, макар и със символичните 0,2%.
На месечна база данните на НСИ показват, че оборотът в сектора на дребно през март се увеличава в почти всички икономически дейности спрямо февруари, като най-голям е при продажбата на компютърна и комуникационна техника, следвана от търговията на облекло и обувки.
Положителна остава тенденцията и що се отнася до износа. Двуцифрените ръстове при изнесените стоки и услуги бяха първата лястовица на икономическото възстановяване. Ръстът се запазва и в началото на 2011 г., като през първите два месеца на годината експортът на страната към Европейския съюз се е увеличил с рекордните 55 на сто спрямо същия период на 2010 г. За периода сме изнесли продукция за над 3,6 млрд. лв. към страни от съюза, или с 1,3 млрд. повече спрямо година по-рано. През 2010 г. износът се увеличи с 25% до 13,475 млрд. лв. За цялата 2010 г. внесените стоки и услуги са били на стойност 15,546 млрд. лв. Основните търговски партньори на България са Германия, Италия, Румъния, Гърция, и Белгия, които формират 67,9% от износа за страните - членки на ЕС.
Статистиката отчита, че най-значително нарастване на износа се наблюдава за Португалия, Малта, Чехия и Естония, а спад е регистриран при стоките, изнесени за Словакия. Само през февруари експортът на стоки към ЕС е нараснал с 41% спрямо същия месец на предходната година и надвишава 1,7 млрд. лева.
За първите два месеца на 2011 г. вносът от ЕС се е е увеличил с 28,4% спрямо същия период на предходната година и надвишава 3,6 млрд. лв. Ирландия, Гърция и Словакия са страните, които най-активно са внасяли стоки у нас, докато Испания и Кипър са намалили импорта към България. Само за февруари страните членки са увеличили вноса с 20,8 на сто до 1,9 млрд. лв. спрямо 1,5 млрд. година по-рано.
Експертите от НСИ отчитат, че външнотърговското салдо на страната за периода януари - февруари е положително и възлиза на 15,7 млн. лева. След елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки салдото също е положително – 192,0 млн. лева.

---

Промишлеността се възстановява с бавни темпове, строителството отново със спад

---

Промишлеността продължава своето възстановяване, но с по-бавни темпове, показват данни на НСИ в края на март. Според експертите промишлеността нараства с 5,1 на сто на годишна база, което обаче е и най-бавният темп на ръст за последните 5 месеца. Най-голям ръст отчитат добивът на въглища, производството на хартия и картон, лекарства, комуникационна техника.
Сериозен спад от над 19 на сто пък регистрира строителният сектор през март спрямо година по-рано. Според експертите кризата в българското строителство, запoчнала през третото тримесечие на 2008 г., продължава да се задълбочава и това е един от секторите, които не могат да започнат да се възстановяват въпреки огромните обеми от средства, налети от правителството за изграждане на магистрали и друга инфраструктура.