Христина Вучева, професор по финанси: Необходим е нов устройствен закон за бюджета
Христина Вучева е професор по финанси. Преподавала е корпоративни и публични финанси в УНСС-София от 1996 г. до 2009 г. Публикациите и изследванията на автора са в сферата на финансите, бюджета и данъците. От 1992 г. до 1997 г. ръководи дирекция ”Икономическа и социална политика” към Министерския съвет на РБ. Г-жа Вучева е била министър на финансите и заместник министър-председател в служебното правителство на Ренета Инджова.
- Проф. Вучева, както финансовото министерство вече оповести, България се включва в пакта за еврото, като сама наложи праг на дефицита от 2% от БВП. Както знаем, ЕК определя максималният дефицит да достига до 3% от БВП. Необходимо ли е такова самоограничение за страната ни?
- Предложеният от министъра на финансите Симеон Дянков Пакт за финансова стабилност, в който е включен и допустимият праг за бюджетен дефицит от 2% към БВП, вероятно ще бъде гласуван от Народното събрание. Идеята за подобен документ, както и избраният подход - съгласуване с всички парламентарни партии и работодателски организации, заслужава адмирации и на пръв поглед е креативна. Кой не би искал да има трайна финансова стабилност. За нейното постигане освен всичко друго е необходима пределна законова яснота за целия бюджетен процес – нещо, което трябваше да се осъществи отдавна. Необходим е нов устройствен закон за бюджета, където е и мястото на пределния бюджетен дефицит.
Дали нормата да е 2% или 3%, както е изискването за всички страни от ЕС - това може да се обсъжда. След като се касае за пределна норма, по-добре би било да се съобразим с общото изискване, което трябва да спазваме след подписването на договора за присъединяване към ЕС. Ще припомня, че освен норматив в закона за устройство на държавния бюджет (а може би трябва да се премине към закон за консолидираната фискална програма, или консолидиран бюджет) трябва да се запише и разпоредба за прилагането на европейската методология за определяне размера на дефицита - т.нар. принцип за начисляване.
- Както отбелязахте, в момента текат преговори между политическите сили в парламента относно Пакта за финансова стабилност, който министър Дянков предлага да бъде приет до юни от Народното събрание. Но какво наложи промяна в параметрите на този документ, като примерно преразпределителната роля на държавата се увеличи от първоначално заложените 36% до 40% от БВП?
- В актуализирания проект на Министерството на финансите за Пакт за финансова стабилност е отстранена частта, съдържаща формули за аритметично обвързване на бюджетните разходи при различни номинални равнища на БВП. В тази част попадаше и споменатият от вас размер от 36%. С тази корекция експертите на МФ намалиха значително текстовете, които не са подходящи за който и да е законов текст- още по-малко за основен закон, какъвто е конституцията. По повод споменаваните съотношения на разходи и на приходи към БВП ще си позволя да отбележа, че те са значими за макроикономическия анализ на бюджетните процеси. Те обаче не могат да имат тази роля, която напоследък им се придава. Държавният бюджет, а още по-точно консолидираната фискална програма, представлява финансовата основа на конституционно гарантираните права на гражданите и финансовата рамка на управленската програма на всяко правителство. Поради това е непродуктивно да се измерва ролята на държавата единствено със споменатите по-горе макроикономически индикатори. Впрочем опити да се технизира бюджетният процес с утвърдени със закон статистически съотношения и нормативи е имало и те не са били особено резултатни. Показателен е опитът на САЩ в това отношение от 1990 г., когато е приет закон, свързан с дефицита. Той е просъществувал само в годините на бюджетни излишъци и е отменен, когато са започнали големите дефицити след войната в Ирак и намалението на данъците.
- Пак в Пакта за финансова стабилност се предвижда промяната на преките данъци да става с квалифицирано мнозинство от 2/3 в парламента. Но от БСК се оплакаха пред американския посланик Джеймс Уорлик, че рязко са увеличават таксите, които се превръщат в скрито данъчно облагане. Необходимо ли е да се налагат прагове и за косвените данъци, които по своята същност оказват въздействие върху потреблението на хората?
- Въпросите, които поставяте, са повече от един и са много интересни. Трябва да се признае, че с предложения пакт министърът на финансите насочи общественото внимание към въпроси, които досега като че ли бяха отминавани. Да се иска мнозинство от 2/3, за да се променят преките данъци, означава на практика те да не се променят. Това само по себе си е добро решение, но възникват много други въпроси и един от тях е този, който поставяте - защо само преките, а не всички данъци да се променят по този начин. По-важният въпрос в случая е този за таксите. Не съществува теоретично или методологическо изискване, което да оправдава постоянното нарастване на таксите, събирани от различни министерства и агенции. Още по-нелепо е изразходването им, както и установеният начин, по който се определят бюджетите на ведомствата, събиращи такси. Възраженията на бизнеса са основателни. Срокът, който беше обявен относно анализа на този проблем, е твърде далечен. Учудващо е, че проблемът не се решава от експертите на МФ, Министерството на икономиката, администрацията на Министерския съвет, а е обявена обществена поръчка за около 2 милиона лева.
- В тази връзка съгласна ли сте с твърдението на Божидар Данев, че „валутният борд изтънява“?
- Нямам представа какво трябва да се разбира под „изтънял”. Публикуваните данни по баланса на управление „Емисионно” на БНБ потвърждават единствено, че валутният борд е стабилен, поради което не мога да се съглася с казаното от г-н Данев. Към 31.03.2011 г. валутните резерви на БНБ са в размер на 23,9 милиарда лева и покриват 176% от паричната база.
- Може ли България да направи своя национален избор за това, какви реформи да предприеме на фона на промяната в структурата на икономиката в ЕС?
- Какви реформи да се извършват в страната, решават нашето правителство и нашият парламент. Задължени сме единствено да обявим реформите в Национална програма за реформи за 2011-2015 г., която трябва да бъде предоставена на Европейската комисия. Тази програма беше публикувана в началото на февруари на страницата на МФ за бележки и мнения. За съжаление нямаше особен обществен интерес. В нейния окончателен вид програмата може да се прочете на страницата на МФ. В нея се съдържат някои смущаващи твърдения, като например, че в периода 2011-2013 г. не се очаква нарастване на цените на петрола и храните. Петте национални цели са твърде общо и неясно формулирани. От изброените реформи единствено тази, свързана с пенсиите, има по-конкретен характер.
- Финансовото министерство публикува и Национален план за развитие до 2015 г. Смятате ли, че в него има надвишени очаквания и къде са „тесните места“ за растежа на българската икономика?
- В края на март и началото на април бяха приети Тригодишната бюджетна прогноза 2012-2014 г., Националната програма за реформи 2011-2015 г. и Конвергентната програма 2011-2014 г. от 15.04.2011 г. Тяхното синхронизиране ще бъде основата за разработване и приемане на бюджета за 2012 г. Двете програми се представят на ЕК, за да може да се осъществи намерението за своевременна координация съгласно т.нар. Европейски семестър. Конвергентната програма впечатлява със своя размер - около 100 страници. Посочено е, че се разчита на умерен икономически растеж и най-вече на консолидация на публичните разходи и намаление на бюджетния дефицит. Сред обявените количествени измерители и качествени характеристики на икономическите процеси отсъства каквато и да е информация относно доходите и работната заплата. Обявено е, че се очаква работната заплата и в бюджетния сектор да зависи от производителността на труда. Предвижданията са за 2011 г. публичните разходи да са 37,2%, а за 2014-а – 34,2%. Това значително ограничаване на разходите, осъществявани от публичния сектор, означава икономическият растеж да се постигне чрез пари, идващи от кредитен източник, или чрез натрупванията на предприемачите – нещо, което е малко вероятно поради случващото се след кризата. Краткият отговор на въпроса ви кои са тесните места за растежа на нашата икономка, може да е следният: демографските фактори и нарастващият процент на неграмотни хора; липсата на финансови ресурси, като в тази група се включва и намаленият поток от чужди инвестиции; ограниченото вътрешно потребление; неумението ни да се включим досега в световните мрежи – нещо, към което ни призоваваше Джефри Сакс още през 90-те години в битността си на съветник на президента Петър Стоянов.
