- Г-н Пръмов, Министерският съвет прие макрорамката на България до 2014 г. Според заложения план бюджетният дефицит ще се свие до 0,5% от БВП, а растежът се очаква да бъде в рамките на 4,4%. Постижими ли са целите на правителството?
- Правителството одобри бюджетна прогноза до 2014 г., според която фискалната политика ще се основава на ниски данъци, ограничена преразпределителна роля на държавата и спазване на ограниченията, наложени от Пакта за стабилност и растеж. За догодина дефицитът по консолидирания бюджет трябва да е 1,5% от БВП; 1% за 2013 г. и 0,5% през 2014 г. Ще припомня, че миналата година показателят стигна 3,9% от брутния вътрешен продукт, или 2,76 млрд. лв.
Сега правителството предвижда свиването на дефицита да стане при запазване на данъчните ставки при преките данъци, плавно повишаване на някои акцизни ставки, за да се достигне минимумът в ЕС, и повишаване на събираемостта. Преразпределителната роля на държавата не трябва да надхвърля 40% от БВП, като тук се включва и вноската в ЕС и съответното национално съфинансиране. Очаква се нашата икономика да отбелязва умерени темпове на растеж в рамките на 3,6% до 4,4 на сто. Това е една доста оптимистична, бих казал, и същевременно реалистична прогноза, доколкото се базира на очакванията в средносрочен план за устойчиво възстановяване на световната и европейската икономика, което да окаже положително въздействие и върху българската икономика. Разбира се, напълно възможно е подобен макросценарий да се сбъдне и в рамките на следващите три години не само развита Европа, но и ние да благоденстваме.
Проблеми обаче може да имаме, ако икономическият растеж в ЕС и изобщо глобалният растеж забавят темпове под влияние на скокообразното нарастване на цените на суровините и на разнообразни геополитически рискове, ако настъпят нови катастрофични събития, за които в бюджетната прогноза не видях предвидени резерви. Но затова е и прогноза. Като синоптичните. Ако всички правителствени прогнози неизменно се сбъдваха, за разлика от синоптичните, България щеше да е много скучно място за живеене и правене на бизнес!

- Последните данни на НСИ отчитат, че нивото на инфлация у нас е сред най-високите от 2009 г. насам. Високата инфлация заплашва ли икономическия растеж?
- Принципно покачването на цените в една пазарна икономика е свидетелство именно за засилен икономически растеж и за нараснало потребление. Такова покачване на цените всъщност не е чисто инфлационно, понеже е свързано с нарастване на доходите, а не с обезценка на парите. При нас обаче не е точно така. Поради открития характер на българската икономика и особеностите на механизма на валутния борд инфлацията у нас е 100% привнесена от световните пазари! Не правителството е ползвало необезпечени кредити от Народна банка, не доходите или потреблението са нараснали в България – ние все още сме в рецесия или поне тепърва започваме да излизаме от нея. Световните цени на стоки и суровини са нараснали, ето това е причината за инфлацията у нас. Докато по-голямата част от страните - членки на ЕС, новите икономики на Азия и Латинска Америка, САЩ и Русия вече категорично са поели по пътя на икономическия растеж и това води до верижно покачване на цени, доходи, лихви по депозити и по кредити, то ние още дискутираме сме ли в криза или не. И ето тук е голямата тревога, която по-горе коментираната бюджетна прогноза не взима предвид – „вносната” инфлация и повишените лихви на световните кредитни пазари могат без усилие да задушат дори намека за икономически растеж у нас, когато фискалната политика на правителството не предвижда предпазни мерки, най-вече под формата на реформи на публичния сектор, стимули за доходите в реалния сектор и резерви в бюджета. Всички приемани досега от правителството „антикризисни програми” и „мерки” остават на хартия. У нас не се води реално публична дискусия по тези проблеми извън периодичните кавги в тристранния съвет, а именно правителството е длъжно да я инициира, за да не повтаряме отново и отново едни и същи слабости.

- Според разчетите в Националната програма за реформи до 2020 г. жизненият стандарт у нас трябва да достигне до 60% от средното равнище в ЕС. Вашето мнение?
- За да се случи това, трябва в следващите близо 10 години правителствата да провеждат последователна политика на реформи в обществения сектор, икономически и фискални стимули за бизнеса и увеличение на всички доходи при запазване на фискалната стабилност, което ми се струва невероятно, изхождайки от опита с правителствата ни през последните 20 години. Всъщност защо само 20? Например на „програмния” си 8-и конгрес през 1962 г. БКП прави разчети и тържествено обявява, че до 1980 г. България ще живее в истинско комунистическо общество, в което всеки допринася към обществото според способностите си, а потребява изцяло според потребностите си и парите като платежно средство са вече забравени. Утопиите винаги са се продавали като топъл хляб у нас, особено в години на избори. За мен водената от днешното правителство икономическа политика, градяща се на фискален абсолютизъм, т.е. увеличение на данъчната тежест, замразяване на доходите и максимална дискреция при утвърждаване на разходите на бюджета, ще доведе до изравняване на жизнения стандарт с ЕС само за определена тясна социална прослойка, популярна сред обществото и като „олигархия”. И това спокойно може да се случи далеч преди 2020 г.

- Каква е вашата позиция относно Пакта за финансова стабилност, предложен от финансовия министър Симеон Дянков?
- Аз вече съм изказвал позицията си по този позаглъхнал сензационен проект: за мен това не е нищо друго освен ПР проект на правителството и на финансовия министър, един опит да впечатли останалите страни от ЕС, че и САЩ, като се запишат не къде да е другаде, а в самата конституция на страната ни конкретни числа и процентни съотношения, касаещи нещо толкова преходно, колкото е годишният републикански бюджет. При все че тези изисквания произтичат безусловно и със силата на закон от истинския Пакт за финансова стабилност, подписан от България при приемането й в ЕС, и не е нужно да се усложнява животът на следващи правителства и парламенти, като се запишат тези текстове и в конституцията.

- Избърза ли България с включването си в „Евро+”? Много хора разкритикуваха премиера, че е казал „да”, без да постави никакви условия. Колко в крайна сметка ще плати България в този проект?
- Аз всъщност не знам какво е подписал премиерът Борисов за „Евро+” и с каква мотивация. Вие знаете ли? ГЕРБ упорито бягат от дискусия по въпроса, дори пост фактум, дори в рамките на парламентарния контрол.
Някой да е чул министърът на финансите да обясни нещо по въпроса публично? Някой да е прочел договора черно на бяло в българска медия? Дори няма единна информация по въпроса, кога, какво и колко ще плащаме, ще има ли отлагателни клаузи и преходни периоди и какви ще са те. Какви ще са ползите от участието ни в един договор, касаещ стриктно членовете на еврозоната, какъвто някога ще станем, но където нас ни няма все още? Сумата на ангажимента ни по различни оценки на политици се колебае между 3 и 6 милиарда евро, заместник- министърът на финансите г-жа Пенчева спомена 12-годишен отлагателен период за вноските, но поне аз не съм видял текста на договора, публикуван в българска медия. Едно е сигурно – след като ще се присъединяваме към еврозоната, участието ни в пакта „Евро+“ е неизбежно, а дали това е трябвало да стане факт сега, трудно е да преценим при наложеното информационно затъмнение за детайлите на договора.

- Има ли България реални шансове за присъединяване към еврозоната и в обозримо бъдеще?
- Членството ни в еврозоната и приемането на еврото като национална валута ни е абсолютно и безусловно гарантирано с Присъединителния договор, който България подписа през 2005 г. със страните – членки на ЕС. Това обаче ще стане, когато отговорим на изискванията на Пакта за стабилност и когато икономиката ни е достатъчно конкурентоспособна, за да отговори на предизвикателствата, произтичащи от членството в еврозоната. Съдейки по Програмата за реформи „Европа 2020”, правителството не очаква това да се случи преди 2020 г. Аз също смятам, че преждевременното ни членство в еврозоната ще е сериозно изкушение за кое да е правителство да се „подхлъзне” по печалния път на фискални дефицити и замразени реформи, затова не бива да се бърза по конюнктурни причини. Примерът на Гърция е достатъчно близък и ясен.

- Одобрявате ли реакцията на правителството срещу високите цени на петрола и влиянието им у нас, визирам мораториума върху горивата?
- Разбира се, че не. Споразумението с монополиста за замразяване на цените на дребно за месец и отстъпките, които му бяха направени, са комични от гледна точка на разума. Те носят краткосрочна изгода преди всичко на тази тясна прослойка тясно свързани с властта бизнесмени, които популярно наричат олигарси, но в дългосрочен план губят всички – и обществото, и управляващите, и самите олигарси. Правителството не може да „бори” цените и свободата на ценообразуването в една пазарна икономика. То може само да създава правила и да следи за спазването тези правила, за една конкурентна среда на равни възможности за всички предприемачи. Не смятам, че с мораториума правителството изпълни точно този свой обществен ангажимент.

- От началото на годината БФБ е публично дружество, като целта е да се намери стратегически инвеститор за държавния дял на компанията. В условията на криза ли е най-подходящият момент да се реализира подобна продажба?
- Българската икономика има настоятелна нужда от функциониращ и ефективен капиталов пазар. Така биха се решили до голяма степен проблемите с капитализацията на родните ни фирми – днес тя става по един особено мъчителен начин, най-вече посредством банково финансиране, а естественото място за всеки развиващ се сериозен бизнес е именно борсата. Борсата решава и проблема със спестяванията на населението в периоди като сегашния, когато банковите лихви изостават от инфлацията и парите във влоговете се обезценяват. Затова намирането на стратегически инвеститор, който да развие нашата малка и неефективна според световните стандарти борса, интегрирайки я в международна платформа за търговия и сетълмънт, е първостепенна задача за ръководството на борсата. Няма да разкрия особена тайна, като ви кажа, че предишното ръководство на борсата, част от което бях и аз, почти успя да постигне това през 2008 г. с най-големия световен борсов оператор, Deutsche Boerse, като бяхме пред подписване на официален меморандум между правителството и DB през октомври 2008 г. За съжаление световната борсова криза през есента на същата година доведе до оттегляне на инвеститора и до сделка не се стигна. Тогава официалната оценка на нашата борса, приета и от инвеститора, беше 8-цифрена сума в евро. Днес тя вероятно би била в пъти по-ниска, но в такава сделка не цената е важна и не това трябва да е водещият мотив при продажбата на държавния дял. Възможността чуждестранните капитали да бъдат улеснени в избора си да инвестират у нас, а българските борсови посредници да имат облекчен достъп до световните пазари през борсовата платформа е най-важното. Убеден съм, че и сегашното ръководство на борсата мисли по същия начин и се стреми да постигне най-добрите за капиталовия ни пазар условия. А колкото до одържавяването на борсата преди месеци, смятам, че с това този процес по-скоро ще се затрудни, но това е мнението ми на един страничен наблюдател, аз дори не съм акционер вече на БФБ.