Даниела Петкова е член на Управителния съвет на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване и на контролния съвет на КРИБ. Започва работа в ПОК „Доверие” през 1994 г. като главен счетоводител. Преди това е била е собственик и ръководител на консултантска фирма.
Завършила е Университета за национално и световно стопанство в София.
През 2005 г. е отличена от Американския биографичен институт за постиженията си в областта на маркетинга и мениджмънта и е включена в списъка “Най-великите жени на XXI век”. Омъжена е, има син.

- Г-жо Петкова, почти едновременно с публикуването на финансовите показатели на пенсионноосигурителните дружества от Комисията за финансов надзор ПОК „Доверие“ за втори пореден път бе обявена за първа компания в бизнеса с пенсионно осигуряване в България. На какво се дължи успехът ви?
- „Доверие“ завърши 2010 г. с положителен финансов резултат от 8,653 млн. лв., което затвърди възходящата тенденция на развитие, доколкото през 2009 г. приключихме с резултат от 7,358 млн. лв. В момента компанията има пазарен дял над 30% и управлява над 1,323 млрд. лв. активи, които са собственост на около 1,3 млн. клиенти. За да постигнем тези резултати, преминахме през няколко етапа на развитие. Започнахме с активна политика за набиране на клиенти и по-агресивно маркетингово поведение още през 2000 г., когато законодателството за първи път ни разреши да управляваме фондовете за задължително допълнително пенсионно осигуряване.
Първоначално дейността ни имаше кампаниен характер, защото тогава се разпределяше пазарът. Всички си мислехме, че това е най-трудната част и който тогава успее да събере повече клиенти, той ще има по-добра база в бъдеще. На втория етап разбрахме, че трудното предстои. Уверихме се на практика в тезата, че много по-трудно е да се задържиш на челни позиции, отколкото да ги спечелиш. Завоювали такъв голям пазарен дял, тогава около 40%, ние станахме естествена мишена на останалите пенсионни дружества за прехвърляне на клиенти. Ето защо през третия етап компанията се концентрира върху изграждане и прилагане на политика за обслужване на клиентите, базирана на международните стандарти, с основна цел да се повиши осигурителната култура. Така се постави началото на осъзнатия избор на клиентите за това, в кой пенсионен фонд да се осигуряват.

- Но и на истинската конкуренция сред пенсионните дружества. За малка страна като България 9 компании са доста, като имаме предвид, че в други европейски държави те са по-малко на брой. Както знаем, през миналата година ПОД „Лукойл Гарант – България“ се вля в ПОАД „ЦКБ Сила“. Да очакваме ли още сливания или директно отпадане на някои играчи от пазара на пенсионното осигуряване?
- Непрекъснато има някакви промени на пазара, включително и вливането през миналата година. Прогнозата ми е, че и тази година е вероятно една от пенсионните компании да смени собственика си. Ако се случи, е възможно да има и следващо вливане. Вярвам, че по-голямата конкуренция ражда по-добри условия за потребителите. Но има една специфика на пенсионноосигурителния пазар в България и тя е, че над 70% от пазара се държи от три пенсионни дружества. Всъщност голямата конкуренция е за 4-то, 5-о и т.н. място на пазара. Около 3-4 от опериращите в момента пенсионни дружества са с маркетингово поведение, което показва, че нямат амбиция да работят на територията на цялата страна и се ограничават в рамките на кръг работещи, които са под влияние на собствениците и партньорите на съответните дружества. Не наблюдавам съществено разширяване на пазарния дял на тези дружества. Работещите пенсионни дружества са 6 от тези 9.

- А доволни ли ще бъдат от пенсиите си хората, родени след 31.12.1959 г., когато започнат да ги получават след десетина години?
- Това е много сложен въпрос. Има генерален отговор – няма как да не бъдат по-доволни, отколкото, ако получаваха пенсии само от държавата. Без да коментирам колко плаща държавата, при всички случаи пенсиите, които ние плащаме, ще са добавка към държавното плащане. В контекста на резултатите от преброяването, които доказват утвърдената тенденция на демографски срив, може категорично да се твърди, че влиянието й върху пенсиите от солидарния държавен фонд е ужасяващо. Със сигурност мога да кажа, че при тази демографска картина държавата ще трябва да отделя още и още пари от бюджета извън вноските, които плащат работещите.
При по-детайлен отговор на въпроса ви има още едно генерално твърдение - всеки лев от тази пенсия, която ще получават хората от нас, им струва около 3-4 пъти по-евтино, отколкото пенсията, която получават от държавата. Сиреч срещу 3-4 пъти по-малко пари те ще получават един лев пенсия, сравним с 1 лев от държавата. Това е не защото пенсионните фондове са много велики като мениджъри, а заради естеството на капиталовия принцип на допълнителното пенсионно осигуряване, който дава възможност на хората да се възползват освен от вноските, които влизат в техните партиди, но и от доходността от тяхното управление. За първи път в историята на пенсионните фондове в България 2008 г. бе с отрицателна доходност. Към днешна дата обаче повечето от дружествата вече я преодоляха. Парите във фондовете носят печалби от инвестиции и всеки ден се разпределя доходност от управлението на парите. Това означава сложни лихви, означава капитализиране на лихвата, което дава голямо нарастване на средствата в индивидуалната партида на хората за дълъг период от време. Колкото по-дълго се осигурява един човек, толкова повече частта, която има като собствени средства от доходи от инвестиции, става по-голяма. За 40 г. се получава сума, която никак не е за пренебрегване, и тя не може да се постигне в солидарната система на пенсионно осигуряване. В НОИ днес се плащат вноските и веднага отиват за плащане на пенсиите на сегашните пенсионери. Огромни са дефицитите, които отчита солидарният фонд през последните години, включително и поради демографския срив. През миналата година се отчетете, че над 60% от издръжката на държавния пенсионен фонд се финансира не от вноските на работещите, а от данъците, които плащаме на държавата. Затова и толкова настоятелно се говори за увеличаване на пенсионната възраст. В този смисъл рисковете за размерите на пенсиите, които държавата ще бъде в състояние да ни плаща в бъдеще, са огромни и всеки лев, който хората ще могат да получат като втора пенсия, би трябвало да ги прави по-доволни.

- Усилено се дискутира идеята Сребърният фонд да излезе на БФБ, за да се увеличат активите му.
- Сребърният фонд има за цел да стабилизира държавната пенсионна система. Това означава, че трябва да се дава приоритет на сигурността на целия портфейл при неговото инвестиране. Най-сигурният начин е диверсификацията - много на брой различни инструменти, в този смисъл и български акции. Няма проблем парите от Сребърния фонд да се инвестират и в български акции. Проблемът е какъв дял от фонда ще се инвестира в тях – 5%, 10% или 20%, но в никакъв случай повече. Противници на идеята се чудят в коя българска компания ще се инвестира. Може да се вземе генерално решение – да се инвестира в самия индекс, във всички компании пропорционално, за да няма спорове.

- При доброволния фонд нещата са ясни, но в професионалния се объркаха доста с т. нар. национализация на парите за категорийните работници. Както знаем, Конституционният съд все още не се е произнесъл, въпреки че крайният срок – 31 март, отдавна мина.
- Чакам с голямо любопитство решението на КС. Ние внесохме парите от професионалните фондове в сметката на НОИ и предполагам, че те вече са изразходвани, но ако съдът се произнесе, че решението е противоконституционно, юристите ще трябва да кажат дали тези пари подлежат на връщане обратно по сметките на хората или не. Управителят на НОИ г-жа Христина Митрева публично заяви, че парите ще се върнат на хората при решение за противоконституционност, но аз не съм съвсем убедена, че точно така ще се развият нещата. Жалко че решението на КС се забави. Ако бяха произнесли решението до 31.03., можехме да си спестим следващия потенциален казус. За мен най-важното е какви ще бъдат мотивите на съда, защото точно от мотивите ще стане ясно дали преводът на пари от професионалните фондове е национализация, кой има право да се разпорежда с парите от индивидуалните партиди на хората в пенсионните фондове и т.н., защото се наслушахме на странни твърдения, че парите не били на осигурените, защото били превеждани от работодателите, че били тяхна собственост, но не съвсем, а само когато имало осигурителен случай и т.н. Личното ми мнение е, че не е работа на синдикатите и на тристранния съвет да взимат решение как да се използва личната собственост на хората, каквато е сумата, натрупана в индивидуалните партиди. Работа на държавата е да определя условията за ранно пенсиониране и размерите на пенсиите от държавния фонд, а не би трябвало обаче да провежда социалната си политика, вземайки парите на хората, при положение че 10 г твърди, че те са техни.

- Каква е практиката в другите страни?
- Международният стандарт е, когато човек се пенсионира, да получава минимум 70% от последната си заплата. В България, с огромните дефицити, които генерира НОИ в държавния пенсионен фонд, досега моделът бе между 30 и 40% от последната заплата да се замества от доход от държавна пенсия. Между 15 до 25% от последната заплата да може да се получава като втора пенсия от универсалния фонд и останалите между 10 и 20% да се добавят от доброволен пенсионен фонд, ако работникът или неговият работодател са внасяли пари в такъв. Така се получава около 70-80% заместващ доход от пенсии. Би било жалко, ако някой пипне този модел, защото точно това е шансът на българина да има едни по-достойни старини. Друг е въпросът, че и доходите са много ниски и 70% от тях не е кой знае какво.

- Каква е формулата за инвестиции на пенсионните дружества?
- Формулата за инвестиции е в голямото разнообразие на инструменти, които могат да се уравновесяват, така че, ако един губи, друг да печели. Формулата за успеха е голямата и добрата диверсификация на портфейлите. Като цяло след настъпването на кризата преструктурирахме портфейлите и силно намалихме рисковите инструменти. Примерно акциите на БФВ след 2008 г. рязко намаляха като относителен дял. Увеличихме банковите депозити, както и инвестициите в ДЦК. Резултатите, които виждаме за миналата година, са удовлетворяващи на фона на кризата. Доходността на универсалните пенсионни фондове от 2008 г. до 2010 г. на годишна база е 5-6-7%, за професионалните е малко по-висока или същата, на доброволните е между 5% и 8%. Въпреки волатилността на пазара пенсионните фондове се справят. Тази година също е трудна заради природните бедствия в Япония, цените на злато и горивата, кризата в публичните финанси на много държави.