Камен Колчев е председател на Съвета на директорите на „Елана финансов холдинг“ АД. Професионалната му кариера във финансовия сектор започва през 1991 г. с учредяването на „Елана“. Колчев активно участва във формирането и развитието на инвестиционните процеси в България, консултирайки създаването на законовата база в областта на капиталовите пазари. Понастоящем е член на Управителния съвет на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ). Бил е председател на Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници (БАЛИП) в два мандата до края на 2007 г. Роден е на 20 юли 1963 г. Завършил е магистратура по информатика в СУ „Св. Кл. Охридски”, както и по-късно магистратура по международни капиталови пазари в Института по финанси - Ню Йорк. Женен, има три деца.

---

- Г-н Колчев, какво е състоянието на българския капиталов пазар и какви са очакванията ви за развитието му в обозримо бъдеще?
- Състоянието едва ли има нужда да го коментирам. Пазарът е с много ниски обороти и на много ниски цени. Наблюдаваме съживяване на цените, но за съжаление, не толкова на оборотите. Все още сме не сме стигнали възстановяването, което се случва на глобалните пазари. Но пък това означава, че пазарът има голям потенциал за възстановяване. И може би има нужда от ”спусък”, който да стартира стабилния му растеж.

- Миналата седмица стана ясно, че финансовото министерство планира 20% от парите в Сребърния фонд да бъдат инвестирани в акции и облигации на българския пазар. Доколко тази идея е правилна и според вас какъв би бил реалният ефект от подобна крачка?
- Идеята е правилна. Откакто беше създаден Сребърният фонд, всички участници на капиталовия пазар подкрепиха идеята, защото в крайна сметка, това са български пари и е редно те да се инвестират в български компании. От друга страна, този фонд представлява „белите пари за черни дни“ на българите. Така че те трябва да бъдат инвестирани сравнително ниско рисково и много разумно. Поради тази причина 20% е разумен дял за инвестиции в акции. Много е важно в какви акции ще се избере да бъде направена инвестицията. Надявам се, че фондът ще бъде управляван на прозрачен принцип. Преди имаше идеи за избор на фонд мениджър, които така и не се реализираха. За мен правилната формула е обществен съвет или подобен орган, който да контролира решенията на оперативно управляващите фонда. Има достатъчно представителни асоциации на бизнеса на инвестиционните посредници и фонд мениджърите.

- Все по-често се говори за приватизацията на държавни дялове чрез фондовата борса, но подобно листване ще привлече ли чуждестранните играчи на нашия небосклон? Според вас кои от държавните дялове биха били най-привлекателни за инвеститорите?
- Разглеждам приватизацията на държавни дялове в две посоки. Приватизация чрез компенсаторки или дори с пари на дребни остатъчни дялове няма никакво значение за борсата. Това е еднократен оборот, минава през борсата и изчезва. Съвсем различен е случаят с приватизацията на големи миноритарни дялове, които държавата има, например в енергоразпределителните дружества. Или на дялове от изцяло държавни дружества, които са интересни, защото са инфраструктурни и основополагащи, и най-вече големи.
Такива са: НЕК, енергийните компании, свързани с НЕК - „Марица-изток 2“, защо не и АЕЦ “Козлодуй”… Разбира се, трябва да са ясни структурите и активите относно НЕК и други дружества. Следя с внимание намеренията за листване на държавни дялове в енергийни компании, защото това според мен ще изиграе ролята на „спусък” за рязко раздвижване на пазара, каквато имаше листването на БТК през 2005 г. Всички добре помним как след него започнаха големите първични публични предлагания, как оборотът на борсата се удвои и утрои. Това е реално да се случи отново на българския пазар, но е необходим първоначален тласък. И колкото и да не съм привърженик на държавната намеса, в случая комбинация от листване на държавни дялове и инвестиции от Сребърния фонд на БФБ може да изиграе ролята на такъв спусък. Затова според мен двете неща трябва да бъдат направени заедно. Ако първо се стартират инвестициите на Сребърния фонд, ще има само преразпределение на собствеността на акциите (и увеличение на цените), но то няма да докара външните инвеститори. Докато листването на няколко сериозни пакета, определено ще събуди интерес у големи външни инвеститори. Те очакват българският енергиен сектор да излезе на пазара и са готови да инвестират в него.

- Какво е състоянието на бизнеса след две години криза и какви са очакванията ви за развитието на икономиката? Какви бяха поуките за бизнеса?
- Българският бизнес преживя тази криза. Тя имаше положителни и отрицателни ефекти върху компаниите. За отрицателните няма да говоря, защото всички ги изпитахме на гърба си. Положителните ефекти са, че кризата направи бизнеса по-ефективен, извади от пазара по-неефективните играчи. Това е полезно, защото тези, които са преживели кризата, са по-конкурентни. А конкурентоспособността е най-големият проблем на българската икономика. Поуките са много, но основната поука простичко казано е, че оттук нататък ще трябва да работим повече за по-малко пари. Лесните пари свършиха и в световен мащаб. Който осъзнато отразява това в управлението на компанията си и в плановете си, той ще има успех в следващите години. Натрупаните дългове, довели до тази криза, ще се изплащат в следващите 20 години и това ще определя растежа в глобален мащаб. Макар в България да нямаме висок държавен дълг, това ще се отразява и на нас.

- Все повече се говори, че износът ще е един от най-големите двигатели за възстановяване на икономиката, какво е вашето мнение? Кои други браншове имат потенциала за растеж и какви ще бъдат реалните ефекти за икономиката?
- България е малка и отворена икономика, така че тя е зависима от износа. В момента големите икономики, към които имаме експорт, се развиват добре, и в тази посока върви и българският износ. Той ще расте по-бързо от БВП. Другите сектори с потенциал за растеж за следващите две-три години са бързо оборотните стоки - храни, фармацевтични продукти и др. Ще растат и браншовете, които традиционно имат износ, като добивната промишленост и машиностроенето.

- Неусвояването на еврофондовете е сериозен проблем. Какво може и трябва да бъде променено в модела на българския пазар, за да стане процесът по-ефективен?
- Трябва да се промени не българският пазар, а моделът на усвояване на еврофондовете. В настоящия модел са заложени редица проблеми и грешки. Този модел е правен от нас, преди да влезем в ЕС и съответно без знание за какво става дума, с помощта на консултанти, които не са вникнали в местните особености. Като се добави към това и липсата на капацитет на администрацията, на бизнеса и особено на общините за усвояването на подобен тип средства, проблемите се мултиплицират до нивата, на които ги виждаме в момента. Създаденото специално за еврофондовете министерство направи сериозни усилия за подобряване на ситуацията и поставяне на ясни цели и задачи. Формира се визията за следващия програмен период, отчитаща грешките до момента, което е изключително важно. Вече виждаме определени успехи, има и лутане в някои от програмите. Върви се във вярната посока, но дали ще се постигне максималното усвояване на фондовете, все пак зависи от екипите по самите европейски програми.

- Коя реформа и защо е ключова за България в момента и кои сектори правителството трябва да развива в дългосрочен план?
- Правителството трябва да изготви и да представи на широко обществено обсъждане, включително и в тристранния съвет дългосрочна визия за икономическото развитие на България. Никое правителство досега не разработи сериозна стратегия за нашата икономика за следващите 20 години. Крайно време е да сме наясно дали България ще прави компютри или компоти. Има опити за формални документи, но те не са със стратегическа дълбочина и никой инвеститор не би погледнал на тях сериозно. МИЕТ публикува кратко представяне на изследване за определяне на приоритетни сектори за икономиката, но така и не видяхме анализа, на чиято база са посочени тези сектори. Има и други документи за отделни отрасли, но проблемът е, че тези неща винаги се правят на парче. Съгласен съм, че трябва да се изберат сектори с висока добавена стойност за икономиката, и това тепърва трябва да се обсъжда. Моето лично мнение е, че трябва да се развиват сектори, в които страната има предимства пред другите икономики в ЕС. При нас има повече ресурси, има повече земя поради по-ниската гъстота на населението. Смятам, че земеделието има огромен потенциал. За да се развие модерно земеделие обаче, е необходима поземлена реформа поради голямата разпокъсаност на собствеността на земята. Също така предимства имаме с наличието на планини, минерални извори и др. Имаме перспективи за селски туризъм, в традиционните сектори на добивната промишленост и машиностроенето и защо не – в производството на електромобили. Така или иначе, трябва да се започне със сериозна и задълбочена стратегия за развитие, обсъдена и приета достатъчно публично.