Изтеглянето на средства от банките майки по време на кризата бе компенсирано от депозитите на домакинствата. Това обясни Румен Симеонов, подуправител на БНБ, по време IX Международен финансов форум „Банки, инвестиции, пари”. Ние сме сред 5-те страни в ЕС, които не са използвали публични средства, за да финансират трезорите, припомни още експертът. В момента банките, макар и с бавен темп, кредитират и макар и с ниски темпове, виждаме, че икономиката се възстановява. Темпове като от 2008 г. едва ли скоро ще наблюдаваме, но натрупаната ликвидност създава предпоставки финансовите институции да предлагат заеми по-силно. Според Симеонов макроикономическата среда се възстановява, но ще бъде твърде бавно на фона на очакванията.
Скорошно пречупване на негативните тенденции при кредитите – както по отношение на ръста, така и по отношение на качеството, прогнозира на форума и главният икономист на УниКредит Булбанк Кристофор Павлов. „След като достигна най-ниската си точка в средата на 2010 г., ръстът на кредита започва бавно да се нормализира”, посочи експертът, като допълни, че процесът при домакинствата е воден от потребителските кредити, докато новоотпуснатите ипотечни и особено овърдрафт кредити изостават.
„С излизането на все повече сектори от рецесията очакваме търсенето на корпоративни кредити да се ускори, като постепенно по-високото търсене ще обхване и дългосрочните кредити”, прогнозира Павлов. Според икономическия екип на „УниКредит“ влошаването на качеството на кредитите още не е приключило, но вече са налице индикации за преобръщане на тази негативна тенденция към края на годината. Като доказателство - преструктурираните кредити намаляват и в началото на 2011 г. са около 3% от общия размер на кредита при стойности от малко на 4% в средата на миналата година. Скоростта на нарастване на така наречените лоши и преструктурирани кредити се забавя. Този процес се води от кредита за домакинствата и най-вече от потребителските кредити. Павлов прогнозира лошите и преструктурираните потребителски кредити да достигнат най-високата си точка като дял от общо потребителските кредити само след няколко месеца, а при ипотечните кредити - към края на тази година.
При корпоративния сектор пикът на лошите кредити трябва да бъде достигнат в началото на 2012 г. Павлов потвърди и прогнозата за общо консолидирани загуби на банковия сектор от 4 млрд. лева за периода от 2009 до 2012 г. Досега за 2009 - 2010 г. банковият сектор е абсорбирал загуби под формата на провизии срещу лоши кредити от 2.4 млрд. лева общо, като провизии за още около 1,6 млрд. лв. се очаква да бъдат заделени в хода на тази и следващата година.
Забавеният темп на нарастване на лошите кредити бе потвърден и от Асен Ягодин, изпълнителен директор на Пощенска банка. Това е първият сигнал, че банките се справят с просрочията. Освен това банковата система генерира адекватни доходи. Около половината от заемите, които статистиката показва, са преструктурирани кредити и проблемът не е толкова голям от този, който излиза, а именно около 20 на сто, категоричен бе Ягодин. Банкерът обясни, че значителната експанзия на домакинствата за депозити продължава, но това е добре, защото носи допълнителен ликвиден ресурс. Лошото е обаче, че този ръст води до отложено потребление. Той изрази надежда, че тенденцията през годината ще се обърне.
Според Гълъбин Гълъбов, изпълнителен директор на Емпорики Банка България, клиентите вече внимават при кандидатстването си за заем. Фирмите, които кандидатстват за банкови средства, по думите му са две категории: компании с ликвидни проблеми и такива с нови възможности за реализиране на проекти и при втория вид процентът започва да се увеличава.