Иван Такев, изпълнителен директор на “БФБ-София” АД: С 20% ръст от началото на годината БФБ върви към стабилизиране
Иван Такев е изпълнителен директор на “БФБ-София” АД от 2008 г. Завършил е Университета за национално и световно стопанство, специалност “Финанси”, през 1996 г. В периода 1998-2001 г. работи в Държавната комисия по ценните книжа (сегашна КФН), а от 2001 г. – в “БФБ-София” АД последователно като експерт, директор на дирекция „Търговия” и оперативен директор.
- Г-н Такев, след разпродажбите по световните пазари заради ситуацията в Япония индексите на родната борса претърпяха понижения. Какви са вашите очаквания за развитието на световния и родния капиталов пазар в следващите месеци и от кои фактори ще зависят движенията на индексите?
- Наистина в момента, в който световните индекси отбелязаха едни от най-големите дневни спадове, индикаторът на „Българска фондова борса – София” АД Sofix спадна с малко над 2%. Естествено може да се търси някакъв паралел между събитията в Япония и случващото се на нашия пазар само че понижението у нас според мен по-скоро беше инцидентно. Големият спад на индексите беше предизвикан от много разпродажби от страна на някои големи хедж-фондове, но такива в България нямат инвестиции. Определено, ако някой е тръгнал да разпродава след събитията в Япония, той по-скоро е бил местен инвеститор, който се е подплашил.
Относно нашия капиталов пазар се надявам положителният старт от началото на годината да се запази и към края на 2011 г. Свидетели сме на увеличени обеми, като от началото на годината регистрираме ръстове от 20% въпреки корекцията от последната седмица. Надявам се нарасналият инвеститорски интерес да не се изгуби и това естествено ще рефлектира върху ликвидността на борсата, която ще започне да се стабилизира.
- Какви опасности крие инвестирането на чуждите борси в момента и какви са предимствата?
- От една страна, чуждестранните борси не са преки конкуренти на българската, тъй като се търгуват коренно различни компании. От друга страна обаче, ресурсите на инвеститорите са ограничени, тоест една борса може да представи по-благоприятна среда за инвестиции, отколкото местната, но може и да бъде обратното. От тази гледна точка те се явяват и като конкуренти. Общите опасности пред инвеститорите са тези, които касаят и нашата борса - това е рискова инвестиция и в различните пазари нивото може да е по-ниско или по-високо.
- БФБ е набелязала 20 компании, които могат да станат публични. В кои сектори са тези дружества и доколко те имат интерес да се покажат на светло?
- Не сме се фокусирали в определени сектори, а в определени компании, които считаме, че биха имали перспектива и въобще има смисъл да говорим с тях за бъдещето им като публично дружество. Секторите са много различни, като сред тях са: търговия, лека промишленост, хранително-вкусова индустрия, химическа промишленост и други. Пак искам да подчертая, че ние не гледаме индустрията, а конкретните компании.
В настоящия момент обаче не бих казал, че някоя компания ще заяви интерес да се листне или поне докато пред нея няма малко повече сигурност от гледна точка на обкръжаващата среда и макроикономическите показатели. Никой от нас не си прави илюзия, че някое от набелязаните дружества ще дойде и просто ще се листне на пазара. Ние искаме да проведем предварителния контакт с тези дружества, да им обясним, че фондовата борса съществува, а не че искаме да се правим на инвестиционни банкери. Разбира се, ще подкрепим инвестиционните среди в по-нататъшни контакти с компаниите.
- Три месеца след официалното стартиране на продажбата на акции на „БФБ-София“ АД, какво е търсенето и какви са очакванията ви за резултатите от това листване?
- Търговията е сравнително активна и бих казал, че е задоволителна. Капитализацията на борсата е малко над 17 млн. лв. и в сравнение с други компании със същия размер се развива много добре. Така например от началото на другата седмица борсата влиза и в единия от индексите (BGTR30), което е и показател за нейното състояние.
- През миналата седмица Съветът на директорите на БФБ гласува промени в състава на родните индекси. Какво наложи отпадането на едни компании и замяната им с други?
- Всъщност в състава на индексите от миналата година няма възможност да се прави преценка коя компания да влезе и коя да отпадне. Това е автоматизиран процес, в който дружествата се сортират при определени критерии, като първите 15 влизат в Sofix. Относно отпадналите от индексите компании, те просто са слезли по-надолу в класацията.
- Финансовият министър Симеон Дянков коментира скоро, че държавата има за цел да продаде основния си пакет в БФБ до края на годината или в началото на 2012 г., за да повиши ликвидността на българския капиталов пазар. Има ли вече интерес от стратегически инвеститор за закупуването на дела?
- За момента не може да се каже дали има интерес към основния пакет в „БФБ-София“ АД, защото самата процедура още не е обявена. В мига, в който това бъде направено, ще бъде ясно от кои оператори и инвеститори може да се очаква участие.
- Вече 2 години приходите на БФБ намаляват. Това дали би намалило интереса към борсата и съответно цената, на която може да се продаде?
- Стабилизацията на финансовото състояние на борсата е един от основните ни приоритети. Разбира се, в момента, в който приходите на една компания спадат, е нормално и пазарната й оценка да е по-ниска. Именно заради това поставяме стабилизирането на финансовото състояние като приоритет, доколкото обаче то зависи от външни фактори като активността на търговията, тъй като таксите са основен приходоизточник. Това не е пряко в ръцете на самата борса.
Факт е, че за много компании с държавно участие при забавена приватизация, това е довело до по-ниска оценка. В някои случаи дори може да бъде само негативно.
- Стана ясно, че скоро трябва да очакваме листването на БФБ на едно от енергийните дружества. До какъв етап обаче са разговорите за другите държавни пакети?
- В работната група засега очакваме листването на 33-процентния дял на държавата в Е.ОН. Оттам нататък каква е програмата на Агенцията за приватизация и на Министерството на финансите - нямаме информация. На този етап се обсъжда конкретиката за Е.ОН и другите електроразпределителни компании, а не за други компании. Относно листването на Е.ОН всичко все още зависи от това, кога ще бъде даден старт на самата процедура за избор на консултант. Кога ще го направят от АП, не можем да се ангажираме. Чисто технически след стартиране на процедурата сроковете са доста условни и всичко зависи от конкретните преценки, може да бъде от 6 до 12 месеца.
- Споменахте таксите като основен приходоизточник. В началото на годината в сила влязоха новите тарифи. Доколко тяхното покачване ще се отрази на приходите на борсата?
- Не бих използвал термина покачване, тъй като има намаление на променливия компонент на търговия въпреки въвеждането на минималната такса за търговия. Стремели сме се така да определим процентите, че да няма увеличение в абсолютната сума на приходите на борсата за сметка на инвеститорите. Причината за тази промяна беше да ограничим броя на малките сделки, тъй като от 90% от тях борсата като дружество губеше заради разходите. Целта е да се окрупнят поръчките, нещо, което в момента се случва. Сега вече можем да видим, че почти няма оферти за 10 или 20 броя, а почти всички са от неколкостотин броя нагоре. Това при някакво ценово ниво създава и гаранция, че може да бъде изпълнена поръчката и се създава ликвидност.
- Стана ясно, че борсата планира да отдели слаболиквидните компании в отделен пазар. Как точно ще се осъществи процедурата?
- Идеята е да се направи отделен пазар, на който да се търгуват слаболиквидните компании и той да не бъде видим заедно с останалата борсова търговия. Тоест ние ще отделим всички тях на друго място, иначе те ще останат публични дружества, ще се търгуват на регулиран пазар, но той ще е логически отделен. Желанието ни единствено е да не се смесват ликвидните с неликвидните компании, доколкото това се отчиташе като слабост за нашия пазар.
- Какви са приоритетите на БФБ за тази година и доколко стратегията, която започнахте да изпълнявате през 2010 г., е влязла в сила?
- Приоритетите са дефинирани в стратегията и върху това, което не успяхме да завършим, продължаваме работа както самостоятелно, така и с другите институции. Надявам се в съвсем скоро време „Централен депозитар” да може да представи промените в информационните си системи на ниво клиринг и сетълмент, нещо, което се счита за особено важно от всички пазарни участници. Това е и една от идентифицираните слабости в инфраструктурата на нашия пазар, която трябва да бъде премахната. Сегментирането на пазара е също приоритет и започваме работа по него, като се надявам до няколко месеца да можем да представим вижданията си. Също така се надявам да можем да предложим работен вариант до лятото, тъй като е свързан с промени в правилника на Българската фондова борса и респективно трябва одобрение от Комисията за финансов надзор.
Интервюто взе Людмила Куюмджиева
Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
