Искат нулев ДДС за стоките в свободните зони
Промяна в действащия след 1 януари 2007 година закон за ДДС поискаха вчера от Асоциацията на свободните зони в България (АСЗБ).
Промяна в действащия след 1 януари 2007 година закон за ДДС поискаха вчера от Асоциацията на свободните зони в България (АСЗБ).
От асоциацията настояват за връщането на нулева ставка по данъка. Според тях действащата в момента нормативна уредба „спъва“ дейността на свободните зони и възпрепятства развитието на българския бизнес. През миналата година голяма част от оборота на свободните зони в размер на 1,5 млрд. евро е реализирана от износа на родни стоки през свободните зони.
„Действащият закон за ДДС спира дейността на свободните зони за търговия и много фирми изпитват затруднения при извършването на дейността си“, каза председателят на АСЗБ Василий Скрипка.
В други страни - членки на Европейския съюз (ЕС), при попадане на стоките под режим на „свободна зона“ сделките се освобождават от ДДС. Този факт води до стимулиране на износа. В новия закон за ДДС, който е в сила от 1 януари 2007-а, за складирането на български стоки в свободните зони се изисква плащане на ДДС от получателя. След като стоката напусне физически Общността, се чака с месеци за възстановяването на данъка и това прави стоките неконкурентоспособни на чуждите пазари.
Последиците от действащия закон са основно за производителите, ориентирали бизнеса си към износ извън ЕС. По този начин през зоните не се извършват доставки на местни стоки, предназначени за износ. Те се пренасочват към свободните зони на съседни страни, което увеличава търговските им разходи и те стават неконкурентоспособни. Според асоциацията това води до неравнопоставеност на чуждестранните и местните стоки, което е недопустимо за европейското законодателство и може да доведе до негативни последици за страната ни. „Не ни е известно да има страна членка, в която да се изисква плащане на ДДС при въвеждане на стоките в свободни зони от тип I“, допълниха от асоциацията. По техни данни към края на 2006-а клиенти на свободните зони са били около 640 фирми, които почти изцяло са експортно ориентирани.
След началото на тази година в тези зони са останали само фирми, които внасят стоки от трети страни. По този начин свободните зони са изгубили предназначението си да бъдат стимулатор на износа и са се превърнали в стимулатор на вноса. Това води до негативни последици за текущата сметка, търговското салдо и бюджета, заключават от АСЗБ.
„Бизнесът и АСЗБ не искат пари от държавата, а само закон по европейските директиви. Това ще осигури пари на хазната“, заяви в заключение Георги Чернев, председател на Софийска търговско-промишлена камара.
В момента в Народното събрание е внесен законопроект от депутата Захари Георгиев за промяна на Закона на ДДС, който предстои да се обсъжда и гласува на второ четене. Промяната цели връщане на старото положение във връзка с облагането с ДДС на стоките в безмитните зони.
Петя Шопова, пълномощник и консултант на АСЗБ: МФ не трябва да бъде опонент, а съмишленик на идеята.
В свободните зони на ЕС общностните стоки се освобождават от ДДС при износ, тоест освобождаването ги прави конкурентоспособни. Такава е практиката на ЕС, такива са регламентите и директивите и много страни са се възползвали. Това са 52 зони в повечето от европейските страни, следователно ние би трябвало да продължим. Така както беше по стария закон, такива да са възможностите по новия, а не новият закон да отнема тази възможност.
В новия законопроект се предвижда тези стоки и сделки, които са свързани с износа, да бъдат освободени от ДДС. Законопроектът се ползва с пълната подкрепа на Народното събрание, Комисията по европейска интеграция, Бюджетната комисия и е хармонизиран с европейските практики и директиви. На първо четене той мина с много голямо мнозинство.
Редно е Министерството на финансите (МФ) също да изрази своето съгласие, защото приложението на закона е свързано със самото министерство и неговите подразделения. Вероятно МФ смята, че няма достатъчно административен капацитет за осъществяване на митническия контрол. Другото им възражение е, че този законопроект на съответства на европейските норми. В действащия законопроект се осъществява контрол на стоките, при които има внос, а за стоките, за които предлагаме да бъдат освободени от ДДС, контролът ще е изцяло митнически. Това не би трябвало да е проблем, защото в свободните зони има митнически бюра, просто работата ще бъде повече. Митническите бюра са предимството на свободните зони.
Свободните зони правят преминаващите през тях стоки конкурентоспособни.
Мартин Димитров, зам.-председател на бюджетната комисия
За съжаление законът за ДДС е един от законите, който се променя два пъти годишно и това води до много лоши последствия за всички хора. В момента разглеждаме третата промяна за последните 12 месеца. Големият проблем на свободните зони е, че предложението на Захари Георгиев не е страшно, ако контролът работеше добре. Аз обаче се съмнявам, че ще работи добре, така че поправката, която той предлага, е доста дискусионна. Аз мисля, че управляващите ще се уплашат от въвеждането на една такава мярка. Смятам,че ДДС-то ще си остане.
Захари Георгиев, член на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство
Не знам какво предложение е излязло от асоциацията днес, но аз имам свое. Моят законопроект е свързан с вижданията ми за стимулиране на износа. Стоките, които влизат в свободната зона, да са с нулева облагаема стойност и тези, които се обработват и манипулират, също да не се облагат. Иначе се получава неравновопоставеност между стоките, които са предназначени за износ и са с произход от България и Европейския съюз, спрямо тези, които са от трети страни. Нямаме разнопосочност в мисленето с представители на асоциацията. Различни са само подбудите ни. Моите са насочени към българските производители и износители, а пък на асоциацията са, за да имат те по-добър бизнес. Аз положих доста усилия да убедя комисията по финанси в стойността на законопроекта и според мен ще срещна подкрепа и в следващите обсъждания. Съпротива към проекта има от Министерство на финансите. Техните виждания са свързани с виждане за ликвидиране на свободните зони. Моето мнение е, че те трябва да се развиват. Такава практика има в ЕС и няма нищо ново да открием. Другото, което е, че се обсъжда вариант за изваждането на зоните от забранителния за приватизация списък. Аз мисля, че това ще се отрази положително на баланса по търговското ни салдо. Приходите от данъци в хазната няма да се свият, защото те и в момента не влизат, тъй като стоките минават през свободни зони извън страната ни.