Васил Загоров Руският газов монополист „Газпром“ ще купува узбекски газ през 2008 г. на цена 130-150 долара за хиляда кубометра, а не за 180 долара, както предлагаше Ташкент. Информацията бе обявена от „Газета“, която се позова на узбекската компания “Авеста инвестмънт груп”. През първата половина на 2008 г. „Газпром“ ще купува узбекския газ за $130 за 1000 куб.м, а през второто полугодие сумата ще е $150. Аналогичен договор е сключен и с правителството на Туркменистан. Преди Нова година от газовата ос Казахстан – Туркменистан - Узбекистан поискаха на „Газпром“ по $180. Този скок се стори прекалено завишен на руската компания, като се има предвид, че руснаците плащаха през 2007 за същото количество по $100. „Газпром“ и правителството на Узбекистан се договориха за цената на експорта на узбекски газ и транспортирането на туркменски газ през територията на Узбекистан. Подробности около договора липсват, но наблюдателите припомнят, че Русия разчиташе на преференциални договори за средноазиатския газ, за да може да поддържа енергийния си монопол в Европа. Руският природен газ покрива почти напълно вътрешната консумация на страната, която обаче е и основен доставчик на синьо гориво за Европа. Експанзионизмът на “Газпром” е предизвикателство, а не заплаха в. "Монд" Държавният монопол си има предимства, дори когато акциите на дружеството, което го упражнява, се котират на борсата. Монополната компания няма за какво толкова много да се отчита пред акционерите си, особено когато Управителният му съвет се оглавява от вицепремиер, който е и бъдещият президент на страната, какъвто е случаят с “Газпром”. Руският гигант неотдавна започна преговори с Нигерия за пълноценно използване на резервите й от газ. Новината за това предизвика ужас в някои европейски столици. Само че въпреки всички теории на заговора, дори един надлежно подписан договор с Лагос, който няма да стане факт скоро, не би позволил на Русия да сложи ръка върху доставките за Европа. “Газпром” невинаги успява да подбие пазара. Добър пример за това е случаят с Алжир. Русия се опита да въвлече африканската държава в партньорство, което можеше да положи основите на "газов ОПЕК". Само че когато се впусна в несигурната авантюра да спре газа за Украйна (предизвиквайки намаляване на доставките за останалата част от Европа), Алжир даде да се разбере, чак в страните от Източна Европа, че неговият газ е на разположение. Европа би взела правилното решение по експанзионизма на “Газпром”, ако приеме предизвикателството, а не се поддава на параноята.