Диана Йосифова
Люси Емилова

---

Роден е на 6 март 1956 г. в Бургас. Завършил е Техническия университет - Варна, специалност „Корабни двигатели“ и Бургаския свободен университет, специалност „Финанси”. Специализира в Allianz Management Institute и Swiss Re Academy. Кариерата си започва като специалист по морско застраховане в ЗПАД "Булстрад". От 2001 г. е изпълнителен директор на ЗПАД "Алианц България".От 2008 г. е главен оперативен директор на „Алианц България Холдинг“.

---

- Г-н Пенев, как се отрази глобалната икономическа криза на българския застрахователен пазар?
- Кризата оказа най-силно влияние на животозастрахователния сектор. Там спадът достигна за първите девет месеца на годината около 15,4%. Докато в общото застраховане понижението бе 0,2%. Към края на септември застрахователният сектор се е свил с 2,5 на сто. Ниският спад на премийния приход в общото застраховане се дължи по-скоро на леко увеличената цена на застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”, отколкото на някакъв ръст на брой застраховки и броя на застрахованите лица.

- А оттук нататък какво очаквате да се случи?
- Или стагнация, или понижение. Пазарът на общото застраховане се диктува основно от моторния бизнес. Над 70% от премийния приход са полиците по “Каско” и “Гражданска отговорност” (ГО). Към деветмесечието спадът на продажбите на нови автомобили е от порядъка на 53%. Ако има повишение на премийния приход, то ще е за сметка на цените на ГО, които бележат плавен ръст нагоре.

- Колко е обхватът на “Гражданската отговорност”? Понижи се в последната година...
- В момента е определено под санитарния минимум от 90%.

- Изискването на ЕС е за поне 90%. Смятате ли, че има опасност от санкции за страната?
- Трудно е да се каже дали Съветът на Бюрата няма да реши да ни наложи някакви санкции. Това е малко вероятно засега.

- Но и повишените цени по ГО няма ли да свият допълнително обхвата?
- Ако погледнете реално цените ще забележите, че всъщност полицата не е поскъпнала до такава степен, че продажбата й да стане невъзможна. Защото повече компании, които я предлагат – т.е. от 20 общозастрахователни дружества около 16 имат такава услуга, казват, че са качили цената с 20 или 30%, но в същото време предлагат горе-долу същия процент отстъпка, което сваля нивата на по-ниски стойности дори и от лятото. Естествено говоря за нетна цена или за т.нар. рискова премия. Това, което се върти най-често в медийното пространство, е, че брутната премия се качва, но на практика рискова премия е същата или дори по-ниска от лятото. Медийното пространство е пълно с рекламни съобщения за сключване на застраховка с отстъпки или получаване на някаква допълнителна материална облага. За мен това рано или късно ще доведе до изпадане на някои дружества в неплатежоспособност – не мога да коментирам нито кога, нито кой. В момента методологията за определяне на резервите на застрахователите е по-либерална, но за в бъдеще очаквам засилен контрол от страна на КФН.

- Едно от нещата, които правят впечатление, когато погледнете начина на формиране на цената на ГО, е различното определение на всяка компания за рисков водач. Защо е така?
- Не може да има единна методология за определяне на рисков водач. Всяко дружество само за себе си определя критериите, които ще се вземат предвид при оценката на риска. Докато не се въведе системата „бонус-малус“ и общата информационна система, в която да влязат всички пътнотранспортни произшествия и причинителите им застраховката се концентрира върху превозното средство, а не върху водача. В момента начинът за определяне на цената е на база обема на двигателя на автомобила, което може да бъде един от многото фактори за оценката на риска, но не и единственият.


- Кога според вас системата може да бъде реално въведена от нас и от кого зависи това?
- Информационната система е почти готова, като предстоят съответните настройки и доуточнявания. Въведената в нея информация ще даде достатъчно данни за оценка на риска за всеки водач и прилагането на системата „бонус-малус” за всеки водач и образуване на справедлива цена. От друга страна , започна работа комисията за изграждане на единна база данни за издаване на електронни полици. Създаването на тази база би помогнала за изясняване на окончателния брой застраховани автомобили и действащи към съответен момент полици.

- Въвеждането на двустранните протоколи какво влияние оказа?
- Двустранните протоколи съществуват в застрахователните отношения още от 70-те години на миналия век. Така че въвеждането им у нас не е самоцел.

- Но достатъчно добре ли бе обяснено на шофьорите какво точно и как се използват въпросните протоколи?
- Съгласен съм, че не бе дадена достатъчно информация и все още голям брой водачи на МПС не са наясно при какви случаи се използват двустранните протоколи.

- От години се твърди, че българският животозастрахователен пазар има голям потенциал, но като че ли досега той не го е развил. Продължава да води автомобилното застраховане, следвано от имущественото.
- Ако направите справка от статистиката на КФН, ще видите, че животозастрахователният пазар до края на 2008 г. се развиваше с доста по-високи темпове от общозастрахователния, но поради финансовата криза тези темпове рязко спаднаха през 2009, дори ръстът е отрицателен. Основният спад е в животозастраховките, свързани с инвестиционни фондове.

- На икономическия форум стана въпрос и за застраховката за кредитен риск...
- Подобен продукт може донякъде да реши проблеми като междуфирмената задлъжнялост, би подпомогнал търговската дейност и би защитил бизнеса от несъбираемост на вземанията.

- Какво смятате за онлайн застраховането?
- За мен онлайн застраховането има сериозно бъдеще по простата причина, че все повече услуги и търговска дейност стават онлайн - от продажбата на обикновените масови потребителски стоки до сложни финансови транзакции.

- В рамките на икономическия форум казахте нещо, което направи силно впечатление: че все още българинът първо мисли за колата си, после за имота си и накрая за живота си.
- Липсвайки ни поколения наред финансовата способност да си купим автомобил, в един момент средностатическият българин я получава и е нормално да я цени толкова много. От друга страна, все още съществува и страхът от 90-те години, когато кражбите на автомобили бяха основен бизнес на някои групировки.

- А страхът да не му отвлекат детето? Продукти, свързани с това, имат ли потенциал у нас?
- Трудно е да се коментира, защото никъде няма официална статистика колко са отвличанията, какви откупи са искани и т.н. Подобен род бизнес е добър за региони като Латинска Америка, Мексико, Венецуела. Там отвличанията са доста често срещани. У нас засега само една компания предлага подобен продукт - “Лев инс”.

- Кои остават големите предизвикателства пред застрахователния бизнес?
- В следващите няколко години, ако определени застрахователи не са калкулирали правилно цените, на които продават ГО, допускам , че ще има компании, които могат да изпаднат в несъстоятелност, но от друга страна, вярвам в здравия разум на колегите и във волята на регулатора да не се стигне дотам. В глобален мащаб, част от най-големите финансови групи, продават застрахователния си и осигурителен бизнес. Холандското правителство задължи ING да сложи целия си застрахователен и осигурителен бизнес на тезгяха. AIG също търси купувачи за част от застрахователния си бизнес.

- Предложихте ефективни данъчни облекчения. Какво мислите за предложената здравна реформа?
- Един от въпросите, които постави премиерът при откриването на форума, беше какви предложения ще даде бизнесът с цел по-бързо излизане от кризата и съживяване на икономиката. В областта на животозастраховането би могло да се премахне данъчната тежест при изтичане срока на застраховките над 10 години и увеличаване на данъчното облекчение от 10% на 15% .Това би стимулирало населението към дългосрочно спестяване. По отношение на допълнителното пенсионно осигуряване промените могат да бъдат в два аспекта - в посока промяна в ЗКПО, т.е. увеличаване на сумата, призната за разход на работодателя при осигуряване на персонала общо в доброволен пенсионен фонд, фонд за доброволно здравно осигуряване и за застраховки „Живот“ от 60 лв. на 100 лв. месечно за едно осигурено лице. В посочената данъчно освободена сума са включени три много различни и в същото време изключително важни финансови услуги, така че сумата от 60 лв. е недостатъчна. Вторият аспект е по отношение на ЗДДФЛ – увеличаване на данъчното облекчение за лични вноски от 10% на 15% от данъчната основа и увеличаване на данъчното облекчение за лични вноски за допълнително доброволно пенсионно осигуряване от 10% на 20% за родените преди 31.12.1959 г. Тези предложения биха облекчили в голяма степен първия стълб на осигуряването.
По отношение на здравната реформа трябва да има една много по-широка дискусия, в която да се привлекат специалисти от всички области, включително и застрахователи. Остава и въпросът кой модел е по-добър – тристълбовият или застрахователният, който се появи в Холандия през 2006 г. Така че не трябва да се прибързва с подобно решение.

- Как ще повлияе влизането в сила на новата директива на ЕС за платежоспособност на застрахователните дружества от 2012 г?
- Английските застрахователи са доста притеснени, тъй като според директивата те ще трябва да увеличат капитала си с около 35-40 млрд. евро. За България подобни изчисления никой не е правил. Но имайки предвид, че над 60% от пазара се държи от компании, собственост на чужди играчи, би било по-лесно да ги направят клонове.