Богомил Балкански работи от 2 г. в централата на VMware в Силициевата долина. Ръководи продуктовия маркетинг за ИТ инфраструктурни решения на компанията. След като завършва средното си образование у нас, заминава за Америка. Има бакалавърска степен по математика и икономика от университета Корнел и магистърска по бизнес администрация от Станфорд. Преди VMware е бил част от екипа на Siebel Systems, CrossWeave и консултантската компания McKinsey & Company. - Г-н Балкански, какво е виртуална машина? - Всяка виртуална машина е просто един файл. Така, вместо да роботите с хардуер, работите с файлове. Така цялата хардуерна система се превръща в 1 софтуерен файл. Когато искате да преместите един виртуален сървър, го копирате, вместо да пренасяте кутия и кабели. Софтуерът за виртуализация пести пари и и дава сигурност. Например наш клиент в Тексас икономисва близо $3000 на машина годишно. - Как става това? - Една физическа машина, сървър или обикновен компютър, се разделя на няколко виртуални. Така се оптимизира ИТ инфраструктурата. Например, ако фирмата има 60 сървъра, след като се виртуализарат в помещението ще останат 15 физически машини. Другите могат да се изхвърлят или да се подредят в ъгъла, защото просто няма да са нужни. По-малко физически машини, по-малко консумация на ток, по-малко разходи за охлаждане на техниката. - Какви са световните тенденции във виртуализацията? - Преди 8-9 години програмите за виртуализация се ползваха основно за безопасно тестване. Създавате една виртуална машина, копие на физическата, инсталирате й някаква програма и виждате как се държи конфигурацията след това. Ако всичко е наред, смело инсталирате на физическите компютри. Така отстранявате риска от реални последици при евентуален крах. През последната година обаче се наблюдава нова тенденция. Виртуални машини се ползват за възстановяване на цели центрове за данни след природни действия или атентати. Оборудването на един център за данни струва няколко милиона долара, но информацията, която се пази в него, често е безценна за фирмите. След урагана „Катрина“ много американски фирми се замислиха. Централата на VMware пък е в земетръсен район. Със софтуер един виртуален сървър може да бъде преместен с едно елементарно copy/paste или да бъде изпратен по имейл. През последните 10- 15 г. има неконтролируем процес за изграждане на центрове за данни. - Тоест бумът в софтуера за виртуализация се дължи на бума в центровете за данни? - Да. В началото се правеха виртуални сървъри за файлове, а сега се виртуализират цели бази данни. Така след бедствие информацията може да се възстанови за половин ден вместо за половин година. 87% от клиентите ни ползват виртуални машини за възстановяване след бедствие. Новите директиви на ЕС за съхранение на информацията също провокират създаването на центрове за данни. Виртуалните продукти са на практика новата операционна система на центровете за данни. Планираме нов продукт за възстановяване. - Къде ще се разработва той? - В България. Ще бъде готов след средата на 2008 г. - Освен за намаляване на физическото оборудване и за възстановяване от аварии има ли друго приложение? - Две трети от клиентите ни ползват виртуалните машини, за да съвместяват две операционни системи на един компютър - например Linux и Windows. - Какъв е пазарният ви дял в момента? - Между 60% и 80%. Има разлики в данните на различните анализаторски агенции като Gartner например. Това е процентът за комерсиалните ни продукти. Имаме и безплатни, които се свалят през интернет. - Какви фирми са ви клиенти? - Всичките сто компании от класацията Fortune top 100 са наши клиенти. Има близо 2000 големи корпорации, които ползват софтуера ни за виртуализация и още 18 000 средни и малки фирми. - Кое е минималното, което трябва да има човек, за да си направи виртуална машина? - Един компютър. Въпросите зададе Ива Валериева