-Г-н Здравков, какви трябва да бъдат механизмите за ефективен контрол при разделното събиране на отпадъци?
-Ясно е, че не може да бъде въведен тотален контрол, затова много ефективен механизъм би бил начинът на формиране на такса смет. Докато хората не видят по джоба си реална полза от него, няма да започнат да го прилагат масово.

-Как точно трябва да се изчислява тази такса?
-Европейските страни прилагат най-често данъчни механизми. В Германия например хората са били освобождавани от такса смет за определен период след въвеждането на системата. През това време е измервано количеството отпадъци, което преминава през цветните контейнери и през съдовете за битова смет, и на тази база се взима решение дали данъчните преференции да продължат, или да бъдат отменени. Подобен механизъм би могъл да бъде приложен и у нас. Необходимо е да се направи проучване за потока отпадъци и да се въведе средна норма на количество изхвърлян отпадък. На тази база може да се формира такса смет.

-Някои граждани не виждат смисъл в разделното събиране, защото всичко отива в един и същ камион... Все пак променя ли се отношението?
-Въвели сме график за извозване, според който всеки цвят контейнери се вдигат с отделен курс на камионите. В договорите с нашите подизпълнители са заложени сериозни санкции, правим и внезапни проверки, но най-ефективен се оказва контролът на гражданите. Затова и създадохме безплатен Зелен телефон 0800 15 253 за обратна връзка. В системите на ЕКОПАК количествата събрани опаковки от домакинствата нараснаха до над 11 000 т. за 2008 г. Това е с 3 до 4 пъти повече годни за рециклиране суровини. Регулярно правим и национални проучвания за нагласите на хората. Последното показа, че над 90% знаят какво е разделно събиране, 23-24% от тях го практикуват всеки ден, а около около 55% го правят понякога или възнамеряват да започнат. Именно в тази трета група виждаме възможности за разширяване обхвата на разделното събиране.

-Като че ли за боклука криза няма...
-Целта ни е да извлечем по-големи количества чисти опаковки, годни за рециклиране в пълния им обем. Затова избрахме най-разпространената в Европа система с 3 цветни контейнера. Това е особено важно за опаковките от домакинствата, тъй като там правим най-големите инвестиции, а възвращаемостта, под формата на рециклируем материал, е все още ниска. Освен повишаването на количествата отпадъци, отчитаме и нарастване на чистотата на суровините. В някои общини тя достига до 80-90%, докато в големите градове е едва 45%. Затова основният ни приоритет е да променим нагласите на хората там и да превърнем разделното събиране в социален навик.
Най-неблагоприятни за нас са цените, по които се изкупуват вторични материали. Приходите ни от продажбата на суровини са намалели наполовина в сравнение с първите 6 месеца на 2008-а. С тези приходи през 2008 г. успявахме да компенсираме около 20% от общите разходи. От началото на т. г. съотношението е едва 10%. Ако събирането на даден материал ни струва 200 лв. на тон, а цената, на която го продаваме за рециклиране, е 100 лв., останалите 100 лв. всъщност са субсидия, която организациите за оползотворяване плащат. При една нормално функционираща индустрия би следвало поне да сме на нула.

-Каква е ролята на общините?
-Според изследванията опаковките са около 30% от общото количество отпадъци, изхвърляно от домакинствата. Ако успеем да съберем две трети от него, това ще е голямо облекчение за общините, тъй като ще намалим с 20% битовия отпадък за депониране. Със спестените средства те ще могат да финансират предварителното третиране на общия битов отпадък. От друга страна, и досега подпомагаме общините, тъй като извозваме до депата битовата смет, изхвърлена в контейнерите за разделно събиране. ЕКОПАК има инсталации в 8 града и предстои пускането на още две.

Интервюто взе: Диана Йосифова